fbpx
И аз съм човек

Деца VS котки

14 октомври 2020

Нали сте чували колко е хубаво да имаш деца? Не може да не сте – и то е факт. Хубаво е! Хората викат – колкото повече деца, толкова по-хубаво. 

Аз съм малко скептична точно по тоя въпрос за многото деца и многото хубаво и си казах – а тия, дето нямат деца, а имат котка например, дали им е лошо? Затова дайте да видим реално кое е по-лесно и хубаво – да имаш дете или да имаш котка например.

Всички сега ще кажат “ДЕЦА!! ДЕЦАТА, РАЗБИРА СЕ, НИКАКВИЦЕ ТАКАВА!!, как може да сравняваш деца с котки!”. 

Не мога, естествено. Аз не го и правя. Котката все пак е несравнимо по-приятна дори и само на допир. 

Представете си как заравяте ръка в пухкаво котешко шкембе и шкембето започва да мърка... можете ли така да си заровите ръката в детско шкембе? Но айде, да не почваме с лошите впечатления от самото начало.

Разбира се, че децата са по-хубавото нещо. Разбира се. Нали са хубаво нещо? Не може да не са. Малки, сладки дечица. Как да не ги обичаш, малките зверчета? 

Чували ли сте хората какво говорят? Много било хубаво да имаш деца, поне две. Даже три! Абе, много деца. Така казват хората. 

Първо ти го казват, когато нямаш деца. Айде, роди си дете, викат. “Роди си дете, да се куртулисаш.” И ти си викаш “Ма какво ми е сега, защо ми е дете? Какво ми е? Крак ли нямам, ръка ли нямам, мозък ли нямам?”. 

Но все пак ги чуваш и започваш да мислиш – “Ама ставам ли за майка, ама мога ли да се справя, ама как ще е…”. Почват се едни терзания, едни планове, едни тревоги. Имам ли пари, имам ли къде да живея, да не ме уволнят? Какво ще правя с дете на улицата, ако остана без дом?

Никой не се пита такива неща, когато иска котка. „Ставам ли за майка на котка“ и „как ще я гледам тая котка, ако ме уволнят след три години“ са въпроси, зададени НУЛА ПЪТИ в историята на хората, отглеждали котки. 

Просто отиваш, взимаш котка, инсталираш я вкъщи и забравяш за нея 16 години, докато не я намериш умряла някой ден в ъгъла.

Но не. Хората са упорити – роди си дете, та роди си дете. И то накрая ти писне да ти пилят на главата, и родиш дете. 

И ти се разгони фамилията. 

Спираш да спиш. Спираш да се къпеш. Ходиш по пижама 2 месеца. Ставаш 100 кила. И не дай си боже да се оплачеш нещо, и се почне: „А ти какво искаш, бе, то МАЙКА НЕ СЕ СТАВА ЛЕСНО!!“. Налягай си парцалите. Прабаба ти как не е имала следродилна депресия и е родила 13 деца. 

А откъде знаем, че не е имала? Просто не е казвала. Ходила е там, на нивата, раждала е, орала е и не е казвала гък. 

Всичко това нямаше да го има, ако си бяхте взели котка. Котката най-много да ви опикае три пъти обувките и това е. Това е. Бебето момче например ще ви пикае в лицето една година. ЕДНА ГОДИНА СТРУЯ В ЛИЦЕТО ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО МУ СМЕНЯТЕ ПАМПЕРСА. 

Котката не ти пикае в лицето. Тя не страда от колики, не хълца и няма нужда да я тупаш по гърба, за да се оригне, та да не освини целия хол с повръщано

Котката няма рефлекс на Моро и не маха с лапи като откачена, докато спи, стряскайки сама себе си, така че да се събуди с рев в 3 през нощта и да не заспи три дена.

Никой никога не е казвал “НЕ СЕ СТАВА ЛЕСНО СТОПАНКА НА КОТКА”. Защото не е истина. ЗАЩОТО СТОПАНКА НА КОТКА СЕ СТАВА ЛЕСНО. То на Господ се става, та на една котка.

Но това не е достатъчно на хората. И почват пак да ти пилят. Айде сега роди второ, че да не расте първото самичко. 

Ма защо ще расте самичко, бе, аз къде ще съм, докато то расте? На друг континент ли? Децата да не са някакъв специален вид фикус, който има нужда от стъбло за придържане, за да растат право нагоре?

В един момент става така, че дори да имаш едно дете, в очите на ХОРАТА все едно нямаш ни едно.

Това е забележително – когато имаш котка, никой не ти казва “Айде, вземи си втора котка, да не седи първата самичка. Хубаво е да имаш повече котки, Красимира. Да си растат заедно, да си се шушкат, да си имат компания. Да си се подкрепят, да има кой да ти отваря вратата някой ден, като се схванеш от артрит.” 

Никой не те подтиква да си взимаш втора котка, за да не седяла първата сама.

Знаете ли защо?

ЗАЩОТО КОТКИТЕ ОБИЧАТ ДА СИ СЕДЯТ САМИ. Не обичат да си се шушкат. Не обичат да строят заедно с конструктор, не обичат да рисуват с водни боички и не искат сок от ябълка със зелена сламка.

Много е хубаво да имаш повече деца, викат обаче хората.

Но никой не казва КОЛКО ПОВЕЧЕ деца. 

Според вас колко ПОВЕЧЕ трябва да са децата, за да ви стане по-хубаво? Сега, в тоя момент, хубаво ли ви е? 

Дали е като парите – имате, например, 1000 лева, и ви е горе-долу добре, обаче след това имате 2000 лева, и вече ви е МНОГО ПО-ДОБРЕ.

Вижте какво. Айде да не се лъжем. Хубаво е да имаш здрави кости, да нямаш остеопороза и шизофрения. Хубаво е да нямаш рак.

Ракът, забележете, не е като децата. Никой не казва “Аааа, браво, имаш рак на черния дроб, айде сега да си завъдиш втори рак на дебелото черво, да си растат заедно, да не им е скучно”.

Хубаво е да имаш пари. Хубаво е да имаш апартаменти в София и да взимаш по 1000 евро наем от всеки, вместо да ставаш в 7 сутринта, за да се блъскаш в автобуса за Бизнес парка. 

Това е хубаво. 

Хубаво е да имаш гупи. Гупите са много хубаво нещо. Седят в един аквариум и само си отварят устата, но от нея не излиза звук. 

Няма сополи, трета сливица и въшки. Не трябва да ги захранваш с пюре от пащърнак. Не им сменяш чаршафите, не плюят, не крещят. 

Не харчиш пари да ги пращаш на частни уроци, да се учат как се пише тема за нравствените добродетели на българката в “Извора на белоногата”. 

Гупите не чертаят паралелепипеди, не намират лице и обиколка на триъгълник. Не учат къде има руда в Родопите. Не кандидатстват в езикова гимназия. Не ги водиш на ясла!

Гупите може да ги оставиш от първия ден сами вкъщи. Или просто да ги изхвърлиш в кенефа, като ти омръзнат. Айде, не се правете на шокирани, и вие сте изхвърляли риби в кенефа. 

Не ги кърмиш! Боже, не ги кърмиш! Нали никой не е кърмил златна рибка или скалария?? 

Не ми обяснявайте колко е хубаво да имаш по две-три деца. Даже четири. Четири било най-хубаво. Ооо, ма то било толкова лесно, бе. Ти само ги роди, па после те сами се гледали. 

В смисъл? Пускате ги сутрин четирите по широкия свят и който както се оправи, така ли? Четирите тръгват в различни посоки и сами се гледат.

Едно тръгне към Младост, едно към Надежда, едно към Обеля и едно, дай Боже, да тръгне към центъра, то ще има най-голям шанс. 

Не че нещо искам да кажа, но опитайте да оставите самичко дете в Надежда, и едно на Славейков и да се хванем на бас кое ще оцелее по-дълго време. 

Котката обаче не е така. Нея където и да я оставиш, ще намери кофа за боклук, ще открие обелка от кренвирш и ще оцелее. Децата нямат инстинкт да се хвърлят в контейнера и да си намират блажна хартия от баничка.

Какво значи сами се гледат? То ние не можем сами да се гледаме, все чакаме нещо някой друг да ни направи. И държавата да ни даде пари, държавата да осигури, държавата да оправи.  

Та децата сами щели да се гледат. Как ще стане? Тия деца обувки не носят ли, на училище не ходят ли? Добре е да ходят, да знаете. Че това и-кратко...

Иначе децата са чудесни същества. Аз имам едно. Прекрасно, малко същество, при това, забележете, съм имала и куче, и скаларии, и котки. Мога да сравнявам. 

И сега имам човек. Хубаво е, не споря. Но не мога да се закълна, че с четири ще ми е по-хубаво. Винаги съм имала по едно от вид. Една котка, едно куче. 

Не се задълбочавам в нито един биологичен вид. Само рибите бяха повече, ама те си стояха в аквариума и създаваха впечатлението на една. Едно от вид. Така е най-добре. 

Ако не искате деца, също ще ви разбера. Но ви съчувствам. Сигурно ви обясняват как ще умрете, заобиколени от котки. 

Защото според хората с деца, хората, които нямат деца, имат котки. Не знам защо така е тръгнала тая легенда. Аз си мисля, че хората, които нямат деца, имат пари за много по-скъпи животни от котките. Примерно за бял носорог. 

Или той изчезна. Белият изчезна ли? Майната му, тогава за черен. 

Хората без деца имат пари да си купят носорог и да го боядисат в какъвто цвят им харесва!!! Помислете си за това, когато утре отидете с двете си деца в мола и си харесате чанта в зелено и чанта в червено и не можете да си купите НИТО ЕДНА, ЗАЩОТО ТРЯБВА ДА КУПИТЕ ШЕСТ АНЦУГА ЗА ЕДНОТО И ШЕСТ РОКЛИ ЗА ДРУГОТО.

Чудила съм се къде си държат обувките хората с много деца. Броя им обувките. Четири чифта само за децата. И майката един – пет. ТОВА СА ДЕСЕТ ОБУВКИ. Къде стоят тия обувки? А другата десетка? А десетте ботуша къде стоят?? Защото не може само с обувки по 12 месеца в годината? А ДЖАПАНКИ? Момичетата и сандали ще искат...

Колко планинарки трябва да купиш за четири деца? Осем, шестнайсет? Това не са ли числата на Фибоначи??

Фибоначи сигурно е имал 4 деца и нонстоп им е купувал нови и нови, и нови, и нови, и нови обувки, два крака, четири крака, шест крака, на първите два вече се скъсаха обувките, на вторите са му неудобни, момент, няма проблем, ще купим нови, на третите се скъсаха, четвъртите не му харесват, докато се върнеш на първите, и то дошла зимата, айде купувай ботуши... 

Горкият Фибоначи. 

И защо в такъв случай да нямаш котка? Какво ѝ е на нея? Котката е великолепно създание. Има четири крака, но не носи обувки. Дори и осем котки да имаш, по 4 крака, това са 32 крака. Без нито една обувка! 

Представете си, че с партньора ви решите да се качите на Мусала този уикенд. 

Никой няма да каже “А котката има ли планинарки? Дали не са ѝ омалели през лятото? Омалели са ѝ!!! КАЗАХ ТИ, ЧЕ СА Ѝ ОМАЛЕЛИ. ОПИРАТ Ѝ ОТПРЕД В НОКТИТЕ. Казах ти да минем през Декатлона да ѝ купим нови планинарки”.

Скандал, развод. Сега ще трябва да оставим котката при баба ѝ. 

“НЕ ИСКАМ ПРИ БАБААА.”

Защото на котката не ѝ растат краката. Не, растат ѝ малко, само в началото, това са няколко месеца. И КРАЙ. Край! 

На децата знаете ли докога им растат краката? ОСЕМНАЙСЕТ ГОДИНИ. Това са милиони обувки. МИЛИОНИ. МИЛИОНИ ТОНОВЕ ВЪГЛЕВОДОРОДНИ ЕМИСИИ, ИЗЛЪЧЕНИ ОТ МИЛИАРДИТЕ ДЖАПАНКИ НА ЧЕТИРИТЕ ВИ ДЕЦА. 

И после защо изчезвали ледниците.

С котката това няма значение, защото не ѝ купувате обувки. Не ѝ купувате дрехи. Не я ваксинирате! Стоп. 

Ваксинирате я. Моля ви. Ваксинирайте си и котките, и хората. И-краткото не е толкова важно, но ваксините, моля ви. Карала съм морбили, не е хубаво. 

Та, ваксинирате си котката. Но не я мислите. Ще се научи ли да чете, в кой университет ще влезе. ЩЕ СТАНЕ ЛИ АРХИТЕКТ? 

На котката не правите прощъпулник. Не я кръщавате в църква. Не ѝ месите погача. Котката не кара пубертет. Като се разгони, отивате и КРЪЦ, приключвате със сексуалните желания. 

Котката не търси в Гугъл как се прави аборт. 

Котката не се връща пияна вкъщи с размазан грим и ревяща, че Георги се е целувал с друга котка в кенефа на Ялта. 

Котката не ходи по дискотеки. Няма гаджета, не ти тръшка вратата под носа. Не я хващат да си бие чекии в банята!! КОТКАТА НЕ ВЗИМА КОКАИН. Не иска айфон, безжични слушалки и пухенка ФИЛИП ПЛЕЙН.

Котката сама си мие задника. Нали знаете как застават и се ближат по гъза в умопомрачение, с часове? Не вика “ГОТООООВ СЪМ”. Не се маже с лайна до гърба. Не ѝ забелвате пишката и това да се превърне в проблем номер 1 на семейството за 6 години напред. 

Не питате във Фейсбук “МАМИ, А ВИЕ КОГА ЗАБЕЛИХТЕ ПИЛЕТО НА ВАШАТА КОТКА?”.

Не ѝ миете зъбите. Или ако искате, ѝ ги миете, но не е задължително! Няма да дойде класната на котката ви и да каже “Вижте какво, госпожо, тая котка изглежда и мирише като да не си е мила зъбите от 5 години, ще сигнализираме на социалните”.

Котката спи, където ѝ падне. Където застане, там заспива, при това по собствено желание. Няма Сънчо, няма детски, няма кандърми. Няма “АМА ОЩЕ МАЛКО ПЕС ПАТРУУУЛ. ИСКАМ САНДВИЧ И МАЛКО ВОДИЧКА”. 

Тя просто сяда някъде и в следващите 16 часа стои там, навита като геврек. Яде малко. Може да е леко капризна, но не ровчи с лапа в котешката храна и не вика “УУУУУУУУУУУУ, ТОВА ЗЕЛЕНОТО НЯМА ДА ГО ЯМ” и да плюе в паничката си с отвратена физиономия.

Знаете ли колко струва да летите с котка до Австралия? Стотина долара и я бухате в чанта или клетка в каргото, а вие си сядате в салона и си пиете уискито, и нямате проблеми.

А знаете ли колко струва да летите с дете до Австралия

ХИЛЯДИ ДОЛАРИ В ПОСОКА. 

И дори не можете да го оставите в товарното отделение, та да си изкарате едни 20 часа на спокойствие, защото веднага някой ще ви снима и ще ви пусне по всички телевизии. 

Значи, не само плащате 2000 долара, ами и търпите крясъци, лиги и тръшкане в продължение на 20 часа – е къде му е келепира на това?

И знаете ли какво? Накрая, след всички тия обувки, джапанки, дрехи, нерви, зорове, частни уроци, въшки, шарки, глисти, счупени ръце, сливици и двойки по математика, детето се обръща един ден и ти казва “МРАЗЯ ТЕ. НЕ ИСКАМ ДА СИ МИ МАЙКА. ТИ МИ ПРОВАЛИ ЖИВОТА”. 

И заминава да учи океански риболов в Дюселдорф.

Котката никога няма да направи такова нещо. Първо, защото не може да говори. И второ – и то е най-важното – ЗАЩОТО НА КОТКАТА НЕ Ѝ ПУКА ЗА ВАС.

P. S. Разбира се, че преувеличавам. Да имаш дете е страхотно. А най-страхотно е да имаш и дете, и котка. Като поотрасне, може да го оставяте да се грижи за котката и да си пътувате където си искате!

P. P. S. Шегувам се! Котката може да си я взимате. 


Красимира Хаджииванова

Съосновател и редакционен директор на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross