Когато децата са си вкъщи и не са заети да гледат в екрана на устройството, от което върви училището, обикновено има едни “забавни” моменти, които приличат на кечмания. Скандали, боричкане, пищене – има ги в различна степен в зависимост от това колко са големи децата.
Д-р Емили Едлин дава идеи какво могат да направят родителите, за да смекчат малко кавгите между братя и сестри. Според нея този тип пререкания, затворени в сигурната среда на дома, всъщност помагат за изостряне на уменията за истинския живот и обикновено е добре родителят да прави или казва доста малко.
За какво се карат децата
Обикновено кавгите между братя и сестри се свеждат до четири основни причини: ревност, спорове за собственост, лично/физическо пространство и просто-за-кеф.
Това, което децата получават от общуването на с братята и сестрите си, е огромен обем от умения за живота като способност за преговори, емоционална регулация, развитие на говорните възможности, както и разбиране на чуждите емоции.
Така че колкото и да ни се иска да потиснем такъв конфликт или колкото и да ни притеснява, че едва ли не показва някакъв проблем в семейството, пререканията между братя и сестри имат потенциала да обслужат една по-голяма цел в детското развитие и обикновено трябва да ги оставим да се развият и отминат от само себе си.
Какво трябва да направят родителите
Експертите препоръчват: избягвайте да вземате страна и правете по-малко колкото по-големи стават децата. За децата в детската градина е важно да се създаде модел, по който могат сами да потушават конфликти, за да се научат как по този начин да потушават и други импулси – например, назовете правилно емоциите и открийте решения за тях.
За възрастта 5-9 години може да се ползва и друг подход: “Как мислиш, че се чувства сестра ти сега?” или “Какви начини виждаш да решим този въпрос?”. С време и практика децата ще имат нужда от все по-малко намеса.
Много често препоръчвана стратегия е да установите кое дете каква роля има в конфликта, да идентифицирате проблема и да ги оставите да намерят решение без вас.
При още по-големи деца или такива, които са доказали, че имат умения за решаване на конфликти, трябва да правим дори по-малко. Достатъчно е родителят да ги окуражи, че могат и трябва да се справят с това сами. И действително да ги остави да се оправят.
Едно от големите преимущества на този подход е, че ако конфликтът е бил иницииран, за да се привлече вниманието ви, а вие го отместите, подобно поведение може да доведе до нова ескалация на напрежението. Затова кажете нещо малко и окуражаващо, но не решавайте проблема им вместо тях.
Ако няма как да излезете от стаята – например пътувате с кола, е добре да се намесите по-категорично, просто защото ви е неприятно да слушате скандали.
Може да измислите собствен начин, по който да го правите, и да го използвате всеки път. “Знам, че двамата може да решите това и сами” или “Очевидно имате проблем, измислете какво правите после” са примерни варианти, с които може да подходите.
Понякога може да отбиете колата и да изчакате да се успокоят – това също работи, особено когато отивате някъде, където те искат.
Кога родителите трябва да се намесят
Повечето конфликти между братя и сестри са съвсем нормални, стига да се свеждат до обикновено боричкане и спречкване по няколко пъти на ден. Има ситуации обаче, които не са нормални и се смятат за насилие.
Това е съвсем различна динамика на общуване от обикновения конфликт между братя и сестри. В нея обичайно единият брат или едната сестра е извършител на някакъв вид насилие срещу по-малкия и по-слабия си брат/сестра.
В подобни спречквания по-възрастният, по-едрият, по-силният може да е физически агресивен по начин, нанасящ изключителни вреди, което ще ескалира с времето, ако не се вземат мерки предварително.
Обикновеното дракане става емоционално насилие, когато в него има жестокост и когато е винаги от едно и също дете към другото, вместо ролите им да се сменят.
За съжаление, родителите често игнорират тези взаимодействия, определяйки ги като нормални, когато всъщност трябва да се намесят, за да предпазят детето, върху което се излива агресията. Ако нещата действително са такива, може да се потърси професионална помощ, за да се намери решение на проблема.
Децата са си деца
Братята и сестрите винаги ще се карат и ще се боричкат. Много. Но това, че е нормално не го прави приятно и имаме всяко право като родители да искаме да спре незабавно.
Но ключът към напътстване на връзката между децата ни в дългосрочен план е в това да не натрапваме намесата си. Наблюдавайте как и дали успяват да използват модели за преговори и решаване на проблеми и им се доверете да се опитат да се справят сами.
