Помните ли Надежда Илчева, интровертната майка? Днес тя ни е написала един текст за епитетите, които лепим на децата си, при това - публично. Соченето с пръст, определянето и квалифицирането на малки деца е нещо, което Надежда (пък и ние) не харесваме и толерираме. Ето какво е написала тя по въпроса, провокирана от коментарите след текста на Диана Гигова за тръшкащите се деца Детето ми се тръшка и аз не съм виновна за това.
********************************
Никога не съм обичала "соченето с пръст" и определянето на това кой какъв е.
Спомням си как на един един тиймбилдинг ни дадоха за задача да поговорим с другите хора за няколко минути и след това да напишем на гърба на всеки (бяхме предварително налепени с листове) какво впечатление ни е направил. Целта беше да видим нагледно че "етикетите", които се "лепят" на хората , могат да бъдат и положителни.
Аз съм свободолюбив човек и бих искала и детето ми да бъде такова - да се научи да изразява чувствата си и да не се срамува от тях, да не гледа на околните с предразсъдъци.
Синът ми е на 1 година и 2 месеца и, както споменах в предишната ми статия, отколешно занимание ми е наблюдаването на околните. По парковете и градинките виждам много хора, които постоянно налагат на децата си разни "етикети": " Недей да тичаш и крещиш като хулиган", " Не се тръшкай, така правят лошите деца", "Не реви като бебе" и т.н.
Най-много ме вбесяват обаче реплики към моето дете, и то от хора, които не познават контекста на ситуацията, в която синът ми е проявил непокорство, характер или е ревнал заради някаква хартия от земята, която не му давам да изяде: "Защо си такъв непослушен, бабе?" или "ауууу, защо ревеш така, я виж никой друг на площадката не плаче като теб. Така правят сами лошите деца!")
Първо, дали ще позволя на детето си да реве или да се опитва да налага желанието си за дадено нещо - това определям аз. Няма нужда непознати хора да се опитват да го укротяват/успокояват/възпитават вместо мен.
А такива хора - бол. Не стига че като родиш, все се намира някой да ти дава непоискани съвети, ами и е пълно с "добри феи" по градинките, които си мислят, че като се намеси страничен човек в някаква ревлива/тръшкаща се ситуация, детето ще се засрами от него и ще стане моментално добре възпитано и с обноски по дворцов етикет.
Когато чуя някой да нарича детето си "лигльо, лош, хулиган, глупак" и прочие ... много ми кипва. Но никога не се меся в такива ситуации - бих го направила само ако има проява на физическо насилие.
Истината е , че за децата категории като "добър/лош", "красив/грозен", "възпитан /невъзпитан " са само думи. Те не разбират, когато им казвате "престани да се държиш като глупак и седни спокойно на пейката", но усещат интонацията ви.
Децата са склонни да затвърждават думите на родителите си, защото за тях те са пример и модел на подражание (това не съм си го измислила аз, може да бъде прочетено из редица психологични анализи).
Ако повтаряте на детето си "Виж еди-кой-си как може, а пък ти не се справяш!" - ще отгледате дете, неуверено в себе си, постоянно съмняващо се в способностите си. Много хора си мислят, че именно това е начинът да насърчават децата си, но не е така.
Смятам, че децата трябва да бъдат постоянно насърчавани и поощрявани. Техните души са толкова чисти и необременени, че би било жалко, ако ги "храним" с негативи. Замислете се: колко приятно би ви било да чувате по-често положителни неща за себе си? А защо да не го направите за децата си? Те ще ви бъдат благодарни цял живот.
Нека се опитаме за зарежем "етикетите" и стереотипите" - децата ви/ни със сигурност ще израстат различни, хубаво различни!
