Всяко поколение е различно и има своите специфики - стана ясно, че дори има и микропоколения, сформирани от особеностите на времето, в което се раждат хората, както ви разказахме в Родените между 1977 и 1983 г. са от специалното микропоколение XZ. Днес споделяме с вас този материал на Брус Фейлър за „децата на хилядолетието“, или още познати като поколението Y и техните особености, свързани с родителството. Макар и критикувани заради непостоянството, липсата на дисциплина и нетърпението си, те пораснаха и от деца станаха родители на хилядолетието, със своите силни страни и недостатъци.
-----
Когато Ан Халсъл, на 34, се прибира с първородния си син от болницата през 2012 г., тя с нетърпение следва най-добрите съвети за кърмене. Нейният син обаче продължава да губи тегло – първо малко, после много.
„За мен това бяха черни дни“, казва тя.
След като получава противоречиви съвети от експерти, Ан Халсъл, родена в Чикаго, живееща в Сан Франциско със своя годеник, прави това, което множество притеснени нови майки правят в наши дни. Обръща се към към Google.
„Тогава осъзнах, че според интернет съм втора класа гражданин. Опитах се да изтегля приложение за кърмене, но явно всичките бяха направени от мъже и всичките бяха ужасни“.
Затова г-жа Халсал, която е инженер, прави свое собствено приложение, наречено Baby’s Day.
„Бях напрегната майка, която направи приложение за майки“, каза тя. – „По-близо до поколението Y от това - здраве му кажи“.
Силно критикуваното поколение Y – родените между около 1980 и 2000 г. – често е обвинявано, че е егоистично, разглезено, необщително или пък прекалено комуникативно, и пристрастено към събилане на "трофеи", връзки и харесвания.
Но докато останалата част от обществото е заета да мрази „децата на хилядолетието“, по-възрастните от тях са заети да растат, да се устроят и да имат деца.
Повече от 16 милиона жени от поколението Y сега са майки – брой, който нараства с повече от един милион всяка година.
Осемдесет и два процента от децата, родени всяка година, се раждат на майки от това поколение, или пет от всеки шест бебета. И техните родители – родители на хилядолетието – поставят под съмнение всички обичайни убеждения за американското (пък и не само) семейство.
Нека разгледаме техните нововъведения едно по едно.
#ХАШТАГБЕБЕ
Родителите на хилядолетието израстват потопени в технологии. В резултат на това те са „родители с висока информираност“, казва Ребека Парлакиян, програмен директор на Zero to Three, организация, която изучава новите родители от 1977 г. насам.
„Добрата новина е, че родителите знаят повече за развитието на детето от всякога“, добавя тя. „Google е новата баба, новият дядо, новият съсед, новата бавачка.“
Лошата новина е, че родителите са затрупани от обема информация, не са сигурни кой е „правилният начин“ да правят нещата и са строго съдени от приятели и роднини.
Кейт Флин, на 32, живее в Бруклин със своята 11-месечна дъщеря Исла и партньора си от колежа Майкъл. Подобно на много нови родители, тя се чувства неподготвена за отговорностите на родителството. „Чувстваме се като деца, които не са достатъчно възрастни, за да имат деца“, казва тя.
За да компенсира, тя разчита на технологиите – от чатове до приложения за детското развитие като Wonder Weeks и WebMDBaby.
„Ще се свържа по телефона с майка си и ще кажа:
„Приложението казва, че започва 9-месечно уравновесяване на съня“, казва Ан Флин. „Току-що разбрах, че Wonder Weeks е приложимо само когато детето е едно. Не знам дали това е успокояващо или плашещо.“
Много родители от поколението Y, свикнали да увековечават всяко ястие и всяко неуспешно интервю за работа, правят на децата си YouTube канал още когато се родят.
Сара Маускопф, 32-годишна служителка на Google от Филаделфия, която е партньорка на Ан Халсал в Winnie – родителски стартъп – дори дава името на дъщеря си, като взима предвид профила ѝ в социалните медии.
„Знаех, че искам да я нарека Брин, но когато обсъждахме презимето, имаше няколко имена с буквата „А“, които харесахме. Избрахме Брин Айвъри, защото можех да регистрирам в Twitter потребителското име @BrynAvery“, споделя тя.
Други, като Касандра Ортис – 26-годишна майка на две деца в Бруклин – са по-предпазливи. След като неин съученик я преследва онлайн и публикува нейна снимка с коментар за това, което иска да направи с нея, тя се смята за „свръхзакриляща“ децата си.
„Харесва ми да правя снимки на моите деца в гръб, така че да не им показвам лицата“, казва тя. „Страхувам се, че ако публикувам снимка в Instagram, детето ми ще стане мем“.
Сбогом, „мамо“ и „татко“, здравейте, „партниращи родители“
Брад Харингтън, изпълнителният директор на Центъра за работа и семейство в Бостънския колеж, е установил, че една трета от семействата от поколението Y следват традиционно конструираната социална роля на пола и се чувстват комфортно с решението си.
Друга една трета от тях казват, че съпрузите трябва да споделят задачите поравно и чувстват, че постигат тази цел, а последната трета се стреми към това равенство, но в действителност жената прави повече.
Гейб Уелс, 33-годишен заемодател, е роден в Айова, но се мести в Портланд, със съпругата си Кейтлин, която е била негова приятелка по това време. Когато забременява, двамата преживяват „труден период“ – споделя той, и се консултират с терапевт.
„Най-важното нещо, което научих, е че изказът ми се промени. Вече не казвам „майка“ и „баща“. Казвам „партниращ родител“. Звучи странно за хората в Средния Запад, но отразява по-точно това, което се опитваме да направим.“
Те осъзнават, че равенство 50 на 50 е непостижима мечта. „Но ако можем да постигнем 60 на 40, би било страхотно“.
Партниращото родителство има и своите недостатъци. Ребека Парлакиян от Zero to Three казва, че е започнала да открива нова тема в годишните си проучвания на родителите. Тя го нарича „ограничителен контрол“, когато по-слабо участващият родител се опитва да полага усилия, но другият родител убива желанието на партньора с думите: „Не се прави така!“ или „Защо облече бебето в това?“.
От опита си с Winnie, Ан Халсал е стигнала до заключението, че „татковците от поколението Y са различни от по-възрастните, тъй като смятат, че е положителна мъжка черта да са активно участващи в отглеждането на децата си“, казва тя.
Може ли баба да плаща наема?
Новите родители от всички възрасти често се сблъскват с финансови неволи, но при поколението Y тези предизвикателства може да са особено обострени, защото те са достигнали детеродна възраст по време на Световната рецесия, натоварени са с колективен дълг и вероятно често сменят работата си или са на свободна практика.
В резултат на това много родители от това поколение разчитат на своите родители за финансова подкрепа. Касандра Ортис е започнала допълнителен фотографски бизнес, докато съпругът ѝ, който се надява да започне да се занимава с недвижимо имущество, кара кола за Uber. За да свързват двата края, получават финансова помощ от свекърва ѝ.
„Парите винаги са били проблем, но ние правим всичко възможно и се надяваме, че Бог е насреща“, казва Касандра Ортис. „Не знам дали това е свързано с моето поколение, но харчим толкова много пари, за да се храним навън. Ще сме по-добре, ако това не е необходимо“.
Джес Леърд, на 31 години, е израснала в Ийст Вилидж в Манхатън с родители, които са „бедни актьори“ – споделя тя, затова е свикнала с паричните проблеми. Работела е на пълно работно време, когато е родила първото си дете на 29 години, но искала да прекарва повече време с дъщеря си. Оттогава тя работи по стартиращ бизнес, който фалира и сега е на свободна практика от разстояние. Тя все още изплаща студентските си заеми, а съпругът ѝ, Морган, също изплаща дълга за правното си образование.
С толкова голям финансов натиск разчитат на майка си за грижите за децата.
„Други майки, с които говоря, които са на 35 или 40 години, изглежда са по-добре финансово обезпечени“, казва тя. „Чувствам се странно, когато казвам, че мама се грижи за моето дете. Дори използвам думите „майка ми“, защото звучи по-зряло“.
Религиозни различия
Социалната роля на пола не е единственото нещо, което се оспорва от това поколение – други социални норми също изпитват сътресения. Според Pew почти четирима от 10 американци, женени от 2010 г. насам, имат съпруг, който е от различна религиозна група - двойно повече от 1960 г.
Андрю Мур, на 33, и неговата съпруга, Рейчъл, на 31 години, имат дрязги със семейството му, които си мисионери. „Майка ми просто не говори за това“, казва той – физик и баща на Харисън, който е на 2 години. „Скоро, след като споделих с баща си, че не съм религиозен, той ме попита дали ще отгледам децата си християни. Отговорих, че надали ще се случи“.
Единственото, на което го учат, е че „за някои хора религията има някаква стойност, а може и за него да е така, стига да разбере, че това, което е добро за него, може да не е чудесно за другите“.
Това чувство за лекота, за импровизация, желанието на хората да се сработят при една двойка или да се справят при друга, изглежда е ранна, обединяваща тема на родителите от поколението Y.
Може би има общо с техния несигурен икономически статус, експериментаторския им дух или просто времето, в което са израснали, но много от децата на хилядолетието изглежда не са така устойчиви, както предните поколения.
„Мислех, че трябва да правим нещата по определен начин“, казва г-жа Флин от Бруклин, която е работела на няколко места и е имала няколко апартамента, през 20-те си години. „Да направиш кариера, да се сдобиеш с къща, зелената ливада и после детето. Но това не се случи. Животът ми имаше различен план. Да имаш дете, когато нещата са нестабилни... по този начин е като стартираща компания. Горе-долу знаеш накъде отиваш, но нямаш представа какво ще се получи.“.
