fbpx
Животът с деца

Оставете детето да прави щуротии. Може пък да е талант!

25 май 2017

Всички родители се интересуват живо от развитието на децата си – от правилното хранене до уроците по цигулка и планинско ориентиране. Много искаме те да са общителни, да умеят да правят сто неща, но и да могат да решават уравнения и да пишат преразказ, за да влязат в най-хубавата гимназия.

Колко от вас обаче полагат нарочни усилия да развиват креативността им?

Ние, от Майко Мила!, сме сигурни, че се грижите детето ви да яде достатъчно сирене, да не скача от високо, да не се тъпче с пясък, да не хвърля камъни и още куп полезни неща, които ще гарантират, че от това дете ще излезе един читав и нормален човек.

Признаваме, че е добре хората да растем възпитани и когато някой ден станем на 22 години, и видим пясъчник, да не се хвърляме в него и да ядем угарки, нито пък да целим невинни минувачи с камъни.

Но отвъд това общокултурно възпитание, нека си отговорим честно и откровено - стимулираме ли децата да използват въображението си, така че те да си измислят интересни НЕЩА за игра, или да майсторят невъобразими конструкции, от които някой ден може да излезе новата Тесла или пък алтернативен източник на енергия, под формата на пръчка в кофичка?

Ами, познайте – често не само не ги стимулираме, а даже ги прекъсваме – не ровичкай там, не пипай антената на телевизора, не режи с ножица, ЩЕ СЕ ПОРЕЖЕШ, слез, престани, не пипай, не цапай, не лепи и не драскай! Забрани като тези се чуват във всяка къща милиони пъти на ден, защото всяко, ама наистина ВСЯКО дете, има милиони щурави идеи, и въпреки консервативните мозъци на родителите си, се опитва да ги осъществява непрекъснато.

Дали ще дялка влакчета от пръчка, или ще пробва да скачи тостер с телевизор, или пък, като брат ми, ще се опитва да се свърже с извънземни посредством програмата SETI – възможностите са много. Само ще ви кажа, че през 90-те години на миналия век свързването с програмата SETI (Searching for extraterrestrial intelligence; в търсене на извъземен разум, бел. авт.) ставаше чрез връзване на допотопния домашен компютър към интернет посредством предплатени карти и телефон.

Много пъти съм се чудила кое ли ще е това извънземно, което ще чака някъде из необятната Вселена в продължение на пет часа и осемнайсет минути, за да може семейство Хаджииванови от Редута да се върже най-накрая към интернет и да улови далечния му, космически зов?

Брат ми обаче беше непреклонен и дори и след като отиде да учи извън България, ни закле да продължим да търсим. И ние търсихме. И за да избегна по-нататъшни въпрос – не, не се намерихме с извънземното, но, както се казва, Космосът е необятен, все някъде там има поне едно, което ни чака да го намерим.

Брат ми, от своя страна, също не се отказа и доразви своите мечти, като в момента прави докторантура по роботика и изкуствен интелект. Както забелязвате, определено има уклон да изследва изкуствения разум за сметка на естествения.

Сега всичко, с което той се занимава, ми изглежда съвършено резонно, но още помня годините, в които същият този мой малък брат твърдеше, че разговаря надълго и нашироко със скулптурите на братя Евлоги и Христо Георгиеви, разположени пред Софийския университет. Единият даже му отговарял по-охотно, но не помня кой.

Майка ми пък, когато разбра за тези разговори, просто се примири с реалността и го остави да си общува с паметниците на воля. Нито един път не му забрани да говори с тях, пък то и да искаш да забраниш, какво трябва да му кажеш - „И да не съм те видяла да говориш повече с непознати паметници, разбра ли, Александре!!!“ - нали, някакси не звучи добре.

Аз пък, като доста по-скромна в изразяването на креативност, биех повече към криминалните и кулинарни изяви. Едно знойно лято изхвърлих около пет килограма чесън в двора на баба ми, опитвайки се да целя котките долу - няма нужда да описвам каква смрад се настани около ниските етажи на кооперацията, след като слънцето напече разпльоканите килограми чесън. Дори котките изчезнаха, отвратени от зловонието.

Добрината ми обаче край нямаше. Реших да компенсирам неудобството, като опека кейк по рецепта от майка ми, но, за зла беда, разчетох ¾ чаши олио като 3-4 чаши олио. Красимира обаче не е някаква стисня – за да стане по-хубаво, сложих ПЕТ големи чаши олио. Така, да има. Едва ли можете да си представите консистенцията на нещото, но след като установих, че доста се различава от кекс, директно го изсипах през балкона, където то залепна за фасадата, опече се по естествен път от слънцето и стоя там – като паметник на малоумието и глупостта, дълги, дълги години.

Разбира се, вие сега ще попитате с какво точно са допринесли тези мои креативни идеи за развитието ми и аз ще ви отговоря – за нищо. Все така съм си „талантлива“ готвачка, просто сега мога да чета малко по-добре и знам разликата между три четвърти и 3-4.

Трябва да знаете, че винаги има около 0.1% риск детето просто да прави идиотии заради кефа и от това да не произлезе никакъв талант – ето, аз съм удачен пример за това.

Но истината е, че повечето деца, ако бъдат подходящо стимулирани и управлявани, успяват да превърнат идеите си в нещо работещо. Ние, от Майко Мила!, дружно се обединихме около идеята, че детското въображение трябва да бъде оставено да се развива на воля и по тази причина тази неделя, 28 май, ще участваме в Работилницата за креативност Направи си сам, организирана от зърнени закуски Nesquik в Южния парк.

Там Красимира и Елисавета ще се впуснат в състезание с ВАС и вашите деца посредством собственоръчно направени ракетки и всички ще можете доволно да се позабавлявате на наш гръб (то е ясно, че нашите ракетки доникъде няма да стигнат).

Така че, елате, очакваме, ви – 28 май, 11 часа, Южен парк, Английската поляна (точно до централния вход на парка).

Защото креативността е важна – даже по-важна от сиренето и неяденето на пясък! Честно!

Красимира Хаджииванова

Съосновател и редакционен директор на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross