fbpx
И аз съм човек

Детето изчезна

23 юли 2019

Цветелина Цекова е тук с поредната си култова история с трагично начало и епичен финал:

Днес ми се обадиха от градината, че Антон не е добре. Отидох да го взема. В тролея повърна върху себе си, върху полата ми, чантата ми, обувките ми, душата ми, корените на косата ми, в дясната ми ушна мида и в левия джоб на якето ми, което си седи в гардероба вкъщи. Толкова много, искам да кажа.

Нямаше какво друго да се прави, освен да сваля всичко от него и чисто гол да го връча на баба му, понеже ни е на път. Жената го прие с отворени обятия, затворени две ноздри и кървави сълзи от мъка, че БААААБИНОТО МОМЧЕНЦЕ ПОВРЪЩА и аз с оповръщаните дрехи в ръце и върху себе си се затътрих към вкъщи, проклинайки летните вируси, градинската супа и стомашния сок сам по себе си.

Оправих нещата, взех чисти дрехи и хайде към баба му. Влизам, а той изкъпан, лъснат, изчеткан, полиран, ламиниран, с осем размера по-голяма тениска седи и нагъва всякакви блюда, поднесени му в сребърна посуда на масата.

Викам на майка ми:

-- Е, защо яде, нали повръща?

-- Именно, повръща! Нека хапне, коремът му е празен.

Не споря с родителското тяло, макар че ми се иска, ама нямам време, някак. Тръгваме си.

По пътя решавам да вляза в магазина и да закупя кисело мляко. Малко буфидус незнамсикаквенсис не е навредил на никого, еле па студен айран с каквито и да било бактерии в себе си.

И докато се редя на касата, чувам Антон зад мене как изчуруликва "Ей сега идвам!" и се губи в бездната между семките Вуйчо Ваньо и ароматизаторите за кола с ухание на пъпеш.

След 8 секунди вече съм платила и съм навън. Обаче него го няма.

Започвам да обикалям с млеката и да крещя като тия майки, дето преди години съм гледала да крещят по улиците и съм си викала "Тия па що не си гледат децата, ми сега вият като вързана коза пред шипков цвят?"

Спъвам се в камък. Ставам още по-коза от най-коза, ама с две кофички кисело мляко в копитцата си, и с излъчване, ухаещо на истерия и развалена пилешка супа.

Виждам нещо да мърда в храст, втурвам се гръмко с думите "АНТОНЕ, БЕ!", но това се оказва просто клето куче, което ме гледа с уплашен поглед и - аха - да ми проговори "К'во искаш, ма?!", ама успява да се изконтролира самото куче и си замълчава.

В същия момент, някаква баба се приближава към мен като таен агент, с който все едно сме си уговорили среща по световни въпроси и започва да ми обяснява, че няма никакъв смисъл да го търся, защото така или иначе щял да ме ЗАБРАВИ и да слуша жена си, която щяла да го ПОДУЧИ, че съм лоша. И нямало да се виждаме. Така било станало с нея.

Вече съм на ръба на нервна криза, когато в един момент го съзирам.

Пред една маса, пълна с червендалести пияни чичаци.
Той пикае.
Те му ръкопляскат.

Довиждане.


Още от Цветелина Цекова:

https://maikomila.bg/%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%8F/

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross