fbpx
И аз съм човек

Десет въпроса, които не искаш да чуваш, когато си майка

20 ноември 2016

Полина Костова е стара познайница на Майко Мила - може би сте чели текстовете ѝ Кърмене, amore mio и Водете децата на гости - там ядат всичко! Днес Полина ни е написала нещо като справочник за ужасни въпроси, които нетактични хора задават на клети майки и ги карат - клетите майки - да искат да се проснат на улицата и да плачат го́рко. Ето я нейната класация и ако таман сте се наточили да зададете такъв въпрос на някоя майка, моля ви, СПРЕТЕ!

****************************

След като се преселих в света на вечната следродилна депресия и нисък праг на търпимост, водещ до честа и неадекватна истерия, открих, че има адски много хора и въпроси, които искам да избегна. Но, както често се случва, не мога. За пръв път се сблъсках с явлението “общуване със странни хора по принуда на обществени места, като детски площадки, широки оградени пространства, магазини и понякога - вкъщи”.

Повтарящото се всекидневие и голямата умора ме превърнаха в леко саркастична, рошава, неадекватна, бягаща насам-натам в потрес или просто за да се скрия от децата, майка. Днес старателно избягвам следните въпроси:

Как мина денят ти? (най-често от мъжа ми)

Ами, как да е минал, любов моя. Ето, седя си тук, щастлива и гола, с обръснати крака, четох Шекспир на глас, сготвих суфле от гъши дроб, изчистих и сега разсъждавам върху екзистенциализма на Кафка. Най-често отговорът е фалцетен, но все пак се долавя желание да не премине в истерия, и даже понякога с тих плач в шепи “Как така какво правих?! СЪЩОТО КАТО ВЧЕРА. Искам да умра!”

Тук понякога припадам или си сипвам вино, открила поредната причина за това.

Какво има за ядене? (от мъжа ми)

Честно казано, след този въпрос започвам да се смея истерично и да се чудя наистина кога от екзистенц кризи преминах само на кризи. Но, признавам си, често наистина има нещо за ядене. Леко загоряло, със захар или сода вместо сол, със съмнителен вкус и аромат, но има. Аз съм от хората, които готвят по рецепти и когато видя в някоя да пише “време за приготвяне - 30 минути”, изпадам в такъв тежък пристъп на зловещ смях, че децата се скриват поне за 8 минути.

Гладна ли си? (Мъжът ми, баба ми)

ХАХАХА!!! Не, не съм гладна. Днес изядох 5 солети, които открих на дъното на чантата си, вероятно от онзи рожден ден през септември. Глад ли, какво беше това? Аааа, сетих се, това е онова, дето ти става лошо и ти прилошава, и децата започват да пищят, и количката започва да трака, и в този момент усещаш, че нещо смърди ужасно, и си в тесен магазин за храна, на огромна опашка, и осъзнаваш, че миризмата е от количката, и че може би И ДВЕТЕ са се наакали, а на теб ИСТИНСКИ ти трябват тези продукти от този мгазин и вътрешно питаш Бог или някакви други висши сили “Какво толкова направих, защо ме наказваш?!”

Така де. Сетих се за глада. ДА, гладна съм. Винаги.

Как си? (Мъжът ми, майка ми, детето)

Е, приятели, това е любимият ми въпрос. Освен очевидното състояние, което наподобява малко на едни хора в един филм - Ергенски запой, но без ергените, бивам. Много ми е любимо, когато някой ми каже: “Това са най-хубавите години, после ще си спомняш за тях с умиление!” Господи, а какви ли ще са другите години? Просто да се чуди човек чай ли да пие или да се обеси.

Колко са големи децата? (ненормално добре изглеждащи майки с прически и маникюр)

Тук вече гушвам букет от биберони и памперси и си показвам всичките зъби. Ето, признавам си - НЕ ЗНАМ. Като чуя “27 месеца”, примерно, и се изправям на дъската в осми клас по алгебра, а мозъкът ми започва да щрака като развалена пералня. Имам бегла представа, че едното е на година и нещо, а другото на две години и няколко месеца. Представям си как има майки, които прилежно попълват бебешки албумчета - “На 14 месеца каза ПАРАЛЕЛЕПИПЕД”, но аз не го правя. Аз съм проста и тегава женица, която яде понякога тайно в тоалетната и пее baby finger по 284 пъти на ден.

Как се справяш? (Баби на каси, съседки)

Справям се страхотно, аз съм царицата на справянето с две деца под 3 години. Важното е да не ядат нещо, което мърда, и да облека нещо, което не мирише на ако или повръщано. Толкова със справянето. Този въпрос ми е особено любим, защото веднъж ми го зададоха в трамвая, докато се опитвах да си купя билет с едното дете в ръка, придържайки с крак другото, за да не избяга. Трамваят спря и всичко се сля в едно.

Какво работеше преди? (познати, непознати, аз)

Преди кое? Преди глобалното затопляне, преди Апокалипсиса? Не помня. А и да съм можела нещо преди, то е избягало от мен. Работех нещо си, спях и се виждах с някакви нормални наспани хора. Това помня, благодаря.

Искате ли помощ? (много рядко мъже в подлези, хора в трамваи и по-често други жени с по-големи деца)

Ето, това е много рядко задаван въпрос, на който ми идва да изкрещя: „А КЪДЕ БЯХТЕ ВЧЕРА, КОГАТО СВАЛЯХ ДВОЙНА КОЛИЧКА В ПОДЛЕЗ И ПОСЛЕ ПАК Я КАЧВАХ И ПОСЛЕ ПАК СЛЯЗОХ И ВЪОБЩЕ ВИЕ ЗНАЕТЕ ЛИ КОЛКО МИ Е ТЕЖКО! Искате ли да гледате утре вечер децата?”

Обаче нищо ме казвам, усмихвам се тъжно и оставям количката в ръцете на някой клет непознат да поноси малко и да избяга, отдъхвайки си.

С какво се занимаваш сега? (майки, всякакви непознати, съседи, приятели без деца)

Ахахахахахахахаха, ама вие припознахте ли се, алоо! Ами, пиша докторантура по ядрена физика, изчислявам теориите за вероятност на проявление на депресивно-агресивните разстройства на средна възраст и, между другото, тука побутвам едни деца напред-назад. И на театър ходя всеки ден.

Как спа? (приятелки, майки, мъжът)

Така, на този въпрос вече съм избягала. Което всъщност значи, че много трудно съм обърнала количката с децата и съм закретала клета нанякъде, като си въобразявам, че е много бързо, нали...

Ето това са десетте въпроса, от които всячески и винаги се опитвам да избягам. Със сетните си останали сили искам да уточня, че този текст е само за хора с чувство за хумор и не трябва да се приема като съвършено чиста монета. Разбира се, че ако ме видите на улицата и ме попитате НЕЩО, вероятно ще се опитам да ви отговоря що-годе човешки, но все пак не разчитайте да имам напълно ясен разсъдък!

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross