Елена Михалева разказва покъртителна история за тричасова покупка на сушилня, която обаче така и не вижда бялото ѝ пране!
От доста време обмисляме да си купим сушилня. Разглеждаме модели, характеристики, цени и прочие. И понеже българинът не обича да се прецаква и охарчва, а и едно от най-блажените чувства е да си на далавера, решихме да изчакаме "събитието" наречено "Черен петък".
Тогава ще има чутовни намаления и ще си купим тъй желания уред - едва ли не на цената на кило наденица. После ще гледаме надменно и с презрение всички баламурници, които не са хванали намалението и са принудени да купуват нужните им неща "на скъпото".
Уви… реалността на българския черен петък ни удари звучен шамар на касите на една от големите ни вериги за техника.
И така... на уречения "далаверен" ден сме се позиционирали пред магазина, в очакване всеки момент да отвори и да се юрнем като диви кози през навалицата. Да нарамим машината и победоносно да размахваме гаранцията на евтината сушилня под носоветте на закъснелите.
С леко разочарование установяваме, че намалението ще е едва 10%, но това не ни спира. Малко, но на далавера.
Бързо се ориентираме сред лутащите се клиенти, леко изплашените служители и ордата от младежи, питащи "искате ли кредит?".
Набелязваме желания уред. С най-добрите характеристики и 5- годишна гаранция. Абе… всичко най!
С постоянство и упоритост, граничещи с нахалство, намираме свободен служител, който пише гаранцията и изкарва уреда от склада. Стоварва го в краката ни и каза: "намерете си количка, аз тази си я вземам!"
Малко се изнервяме от отношението, но продължаваме играта, черен петък е все пак. Облягам се аз свойски върху сушилнята, да не би някой да я припознае като своя, а съпругът отива на лов за колички. Връща се след около 10 минути. С количка!
Нареждаме се на опашката от победилите в битките за уреди и колички и почваме да чакаме. Чакаме толкова много, че заформяме малко общество от споделящи битови подробности приятели: кой къде ще си сложи новата придобивка, как ще я закрепи, къде и какви промоции има и тям подобни.
И тъй в сладки приказки, бавно, но славно се придвижваме към касите, когато съпругът ми забелязва, че на гаранцията пише не пет, а две години!! Оставя ме пак да вардя "имането" и реда на опашката и хуква към "информация".
Нашият ред наближава, зад мен има 100 човека, парите са в него, всички са изнервени, а по моето чело избиват ситни капчици пот! Но ето, че след мъчителни 5 минути се задава от тълпата и ми съобщава, че 5-годишната гаранция била до вчера, ама забравили да махнат табелките и лепенките и гаранцията вече е 2 години. Ако щеш!
Гледаме се в почуда, потрес и недоумение около 2 минути, но в крайна сметка, решаваме да не жертваме всички усилия до тук, заради някакви си три години - и все пак да вземем пустата сушилня.
И ето! Наш ред е! На касата сме! На крачка от приключването на "операция сушилня"! Касиерката цъква баркода и на компютъра ѝ се изписва: "НЯМА НАЛИЧНОСТ"!
Каквоооо? Та аз се облягам на наличността от близо час! Нещо е сбъркано в системата! Отделят ни настрани и ни казват да изчакаме. Някой трябвало да дойде, да оправи нещата. И така ни е тръгнало на чакане… още час или два… кой ти брои вече. Все още не е угаснало чувството за далаверата, от което черпим търпение.
Чакайки да дойде Човекът, аз вече се хваля на родата, че сме се сдобили със сушилня и мислено казвам ариведерчи на щипки, простири, влага и мухъл! И докато аз се опивам от мислите за идеално сухо пране, ТОЙ идва!
Любезно усмихнат (или нагло ухилен, както решихме в последствие) ни казва: "Съжалявам, но не можем да ви продадем тази сушилня, защото вече е продадена! Докато сте чакали на опашката, преди вас някой я е купил, но е искал доставка в близките дни, следователно тя е негова."
Губим всякакво благоприличие и никакво чувство за далавера не може да ни спаси. Събитията в близките 10 минути са ми мъгла и не смятам (смея) да ги разказвам. Помня само как напускаме магазина с празни ръце… и души….
П.С. Все пак отидохме в друг магазин, където нямаше тълпи от хора и си взехме по-скъпа, но и по-хубава сушилня.
