fbpx
Животът с деца

Двойният аршин и дребните лъжи във възпитанието

5 май 2017


Мая Цанева, освен че е създател на гражданското сдружение За безопасни детски площадки, е и от редовните автори в Майко Мила! Под първия ѝ разказ “Приспи Митко – игра за напреднали” се развихриха доста дискусии, след това тя ни разходи из семейните Упражнения по „Татко“ и наскоро ни сподели и какво е да изкараш Любов по време на... варицела
. В днешния си текст Мая е малко ядосана - заради двойните стандарти във възпитанието на децата, а и заради някои лъжи. Ето какво я тормози, пък вие може да се включите с коментар!

**************

Като родител, едно от ключовите умения, от които имаме нужда, е да се научим да бъдем толерантни. Да не даваме непоискани съвети и да приемем, че, както се казва в Ана Каренина, "всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему“.

В моя вариант цитатът звучи така: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко щастливо семейство е щастливо посвоему.“

Вече три години и половина аз се опитвам да бъда толерантна, да не си пъхам носа в чуждо възпитание и да отвръщам на непоисканото мнение с учтива усмивка. Наскоро обаче телешкото ми търпение достигна до границите на кипене, когато в рамките на няколко дни се сблъсках с нещо по-неприятно от натрапчивото и непоискано внимание – лъжите.

Всички знаем, че честността е спорно понятие в света на родителите и децата.

Да, заекът отмъкна всички шоколадови яйца и днес не можеш да ядеш шоколадови яйца!

Мамо, няма ли сок?

Няма, фабриката е затворена.

Лъжем децата си. Признавам си. Но играта загрубява, когато започнем да се оплитаме в лъжи и спрямо родителите около нас. Понеже тогава идва детското „защо“ – предизвикателство за 1 млн. долара. Ето моето предизвикателство за вас. Аз го спечелих, но трудно.

Мамо, искам да карам колело на улицата!

Не може, там минават коли!

Искам и аз като Петьо, него защо баща му го учи да кара на улицата?

Ъъъъъ....

Децата притежават чудното умение да задават неудобни въпроси в най-неподходящия момент.

Как да обясниш защо улицата е за колите, а не за малки деца с велосипеди, когато един много грижовен баща учи сина си да кара колело по средата на пътното платно на метри от теб.

Малко предистория.

Родителите на Петьо го гледат с много любов и с мисълта, че му осигуряват почти пълна безопасност. Той пътува на предната седалка в автомобила до баща си (супер безопасно, дума да няма!), за да е близо до него.

Почти не излиза на площадката, защото тя е мръсна и стара, както казва баща му, а децата тичат и са агресивни.

Петьо обаче кара колело на улицата, защото асфалтът е гладък и там не може да падне.

Той живее в една спорна почти пълна безопасност, но след години вероятно трудно ще разбере защо е опасно да возиш детето си отпред в колата и да караш колело на улицата, а не на тротоара.

Но това как да го обясня на детето ми?

Ето и друг пример, с който се сблъсках.

Коко е мило дете, което много обича бонбони.

Мамо, Коко иска бонбон!

Не може, майка му не позволява! Но ела да я питаме.

(питаме)

О, няма проблем да яде бонбон, аз мислех, че това са царевични пръчки! (казва майката)

След 30 минути….

Мамо, Коко и Пепи ядат от миризливите пръчки! Може ли и аз?

Не, не може. Нали знаеш, че пръчките са горчиви?

А защо те ядат?

Защото са им позволили.

Как допреди 30 минути майката беше ужасена от тях, а сега е съгласна, така и не разбрах.

Отговорът ми обаче не затвори устата на сина ми, защото и той не разбира. И продължава да ме пита:

„Защо не мога да …., като еди кого си...“

Ако бях уверена, че ще ме разбере, бих му отговорила, че да караш колело на улицата и да лъжеш е също толкова погрешно, колкото да твърдиш, че Земята е плоска. Е, Земята е кръгла и истината все някога ще те настигне, независимо колко надалече бягаш.

А и, честно казано, наистина не разбирам смисъла на това да се лъжем за толкова дребни неща, като дали даваме на детето да яде царевични пръчки или не му даваме, или най-лошият вариант - да лъжем, че не му даваме, за да изглеждаме готини пред другите! Аз лично няма да ви направя забележка, нито ще ви се меся във възпитанието, дори едва ли ще ми направи впечатление. Но лъжата със сигурност ще ми направи.

*Имената на участниците са измислени, разбира се 

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
made by cog + weband
cross