Мария Димитрова, майка на две близначки, реши да се включи в извънконкурсната програма на играта "КАКВО Е ЗА ВАС ПЪТУВАНЕТО С ДЕЦА?", тъй като няма кратък коментар по въпроса, а цял ферман. Споделяме преживелиците ѝ с вас и ви напомняме, че може да спечелите комплект чаша, бутилка фантастично малиново вино от Trastena Wines и новия ни семеен пътеводител СТИГНАХМЕ ЛИ ВЕЧЕ?, оставяйки коментар в свободен формат под съответния пост на Facebook страницата ни до 23 януари:
Много рових за GIF, илюстриращ физиономията ми в края на пътуването с деца. Не открих подходящ. Исках да е женско зомби, което целува пламенно земята, на която се завръща, гледащо едновременно налудничаво и щастливо, сякаш е пристигнало на най-якия плаж на Малдивите. Още при мисълта за пътуването с деца обаче, придобих гореописаната физиономия и реших да ви разкажа в текст няколко преживелици с моите две 4-годишни дъщери.
С кола е най-лесно
Моите близначки не ме тормозят - не искат храна, вода или играчки по време на път. От малки са разбрали, че човек трябва да се радва на дребните неща и нематериалното в живота. НО:
Те просто искат да ме държат за ръка, докато баща им шофира. И двете едновременно и за една и съща ръка, докато аз стоя отпред, а те отзад. Опцията да седна отзад не е от най-предпочитаните, тъй като съм едрогабаритен модел - 185 см. Така на човек изразът "да имаш две леви ръце" започва да му звучи привлекателно. Защото когато и двете искат да ми държат дясната ръка, искрено съжалявам, че не съм се записала на йога.
Друго любимо занимание на девойките в колата е да се "шегуват". Например, някоя да ни метне, че се е напишкала на седалката. Проблемът е, че не само ние се вързвахме, но и сестра ѝ. И за да не остане по-назад, се напъваше да се напишка и тя - и даже понякога опитите ѝ се увенчаваха с успех.
За пътуването с междуградски автобус ще кажа само едно:
5 часа сутринта. Автобус пълен с хора. Изнервени и умрели за сън хора. Следва писък: "Акиииииии!" На два гласа и се точи дълго като фолклорен орнамент от народна песен. Другото е просто история.
В градския транспорт не е нищо особено - просто караница за това кой ще седне на еди коя си седалка , докато не слезем.
Най-интересно е пътуването със самолет
Веднъж, заради закъснение на полета, трябваше да се кача и сляза по ескалаторите 2348 пъти, просто за забавление на децата. Поне толкова ми се сториха. И накрая, за капак, едната госпожица се разсърди, че по нейни сметки, сестра ѝ се е возила повече на стълбичките! Седна на земята насред потока от хора и не пожела да мръдне. При опит от моя страна да я взема и да я гушна, се разкрещя: "Пусни мееее! Помооооощ!".
А какво направи баща ѝ?! Дискретно се изтегли настрани с другата. Не го виня. Имаше страхотна акустика в залата в подкрепа на крясъците. Очаквах въоръжените командоси (които се разхождаха там) да се втурнат да спасяват детето от отвличаща го, рошава, изцъклена жена, с трептящ ляв клепач - и да ме повалят на пода.
При първото пътуване със самолет бяхме с двойна лятна количка и мноооого ръчен багаж. Чанта със сгъваема седалка за тоалетна, чанта с играчки, солети, води, кърпички. Неща от първа необходимост. И като стигнахме до последната опашка, проверка на документи и качване в самолета, о, какво удоволствие изпитах - пуснаха ни най-отпред.
Бързам да подам документите и да се приключи с това. И, раз-два, докато мигнеш, момичетата се откопчали от количката и хукнали. Какво пък, няма къде да бягат тоя път. Само че на госпожиците майка им беше натрупала целия ръчен багаж по количката. Естествено, като станаха децата, се наруши баланса на тежестта - и като се пръснаха там най-отпред тия ми ти солети, играчки, шишета и т.н. (защото кой ти затваря чанта, висяща на количка, от която постоянно се вади нещо).
Полет номер едно мина що-годе гладко, само с един лек инцидент. От налягането детските шишета с гумени сламки при отваряне започват да действат като градинска пръскачка. И като им се допи вода на децата, и като се разпръска тая ми ти пръскачка с една мощна струя, която нас прескочи, но и обилно окъпа един французин зад нас.
При второто ни пътуване със самолет ерата на памперсите беше приключила. Количката я предадохме в багажното още съвсем в началото. Ръчният багаж беше редуциран и нямаше пръскачки. Затова пък децата откриха нова атракция: тоалетната в самолета. И естествено, искаха и двете едновременно да се напъхат с мен вътре. След като едната остана отвън с баща си, толкова се дра, че помощник пилотът излезе от кабината, за да види какво става.
Като се връщахме по местата, даже получихме и "похвали" какви добри родители сме... Децата разбраха, че не може едновременно в тоалетната на самолета и сега само се надпреварват коя по-често да ни подлъже да я заведем. Тъй като двете много си приличат, ама много, някои хора се бъркат, че водим едно и също дете до тоалетна, връщаме го, преобличаме го - и пак на опашката.
Не мога и да не се похваля, че наскоро пътувах и сама с тях. Мина чудно. Спаха от-до. Та, това е пътуването с деца: много нерви и после някой и друг хубав спомен. И повод да си впиша "пътуването с деца" в графа "специални умения" в CV-то.
Още:
