fbpx
Жените могат всичко

Да станеш най-известната жена в спорта, защото ти забраняват да бъдеш такава

8 май 2019

Миналият петък, само 2 дни след като загуби делото срещу Международната федерация по лека атлетика (IAAF) за нарушаване на човешките ѝ права, Кастер Семеня отвя конкуренцията в своето последно бягане на 800 метра.

От днес, 8 май, влиза новото правило на IAAF, лимитиращo участието на жени с повишени нива на тестостерон.

Победата на Семеня в старта от Диамантената лига в Доха бе подобаващ отговор на решението на Спортния арбитражен съд (KAC) Лозана, което ѝ забранява да се съревновава с други жени, ако не намали чрез медикаменти нивото на естествения тестостерон в тялото си. Тя има избор и да премине към бягане в по-дълги дисциплини.

View this post on Instagram

🤷‍♂️

A post shared by Caster Semenya (@castersemenya800m) on

Тази победа обобщава борбата, която Семеня – чернокожа хомосексуална жена от малко градче в Южна Африка – води вече десетилетие с невъобразимата враждебност към себе си – с достойнство и стоицизъм, на каквито малцина са способни, пише Линдзи Кроус в The New York Times.

Не съществува лесен отговор на по-широкия дебат за кого има място в женските спортове, но е изключително несправедливо спрямо Семеня да търпи тази токсична комбинация от расизъм, сексизъм и хомофобия. Дори Спортният съд признава, че решението му дискриминира лекоатлетката. Никой не спори, че това е така.

Можем единствено да гадаем как се чувства Семеня, когато по принуда излага тялото си на неимоверно строги и инвазивни проверки, по време на които бива наричана „мъж“ и други далеч по-неприятни неща. Причината е, че тя премълчава.

Знаем обаче как работи – състезава се за победа, здрависва се с опонентките си и спазва правилата, оставайки вярна на себе си. И демонстрира упорство.

Способността да се държи по този начин – да търпи – е отличителна черта на истинските шампиони, атлети и личности. Трябва да възхваляваме нейния характер, както правим и с другите си герои. Битката на Семеня и спортните ѝ успехи са също толкова велик подвиг. Жалко е, че чуваме повече за нивата на хормоните на една от най-награждаваните жени в леката атлетика, отколкото за постиженията ѝ.

View this post on Instagram

😇

A post shared by Caster Semenya (@castersemenya800m) on

Парадоксално, Семеня се превръща в една от най-ярките лекоатлетки в света точно когато получава забрана да бъде такава.

Решителността ѝ да се състезава ни кара да обърнем внимание на жените в леката атлетика и на степента, в която ги уважаваме. А това внимание все още е оскъдно.

Според скорошно проучване едва 0,4% от спортните спонсорства отиват при жени. А кога за последно женското бягане получи солидно медийно отразяване? Кой, освен шепа запалянковци, знае имената на другите жени, с които Семеня се състезава на 800 метра – онези, които ще заемат мястото ѝ на почетната стълбица?

Една от тези жени е олимпийската шампионка Кейт Грейс от САЩ. Тя присъства на снимка от 2016 г. към Instagram публикацията на New York Times за тазседмичното решение на Спортния арбитражен съд. На снимката Семеня печели квалификационно бягане за финала на 800 метра на Олимпийските игри в Рио; Грейс финишира след южноафриканката, на трето място.

View this post on Instagram

The highest court in international sports has ruled that female athletes with elevated testosterone levels can be barred from some women’s track races — a blow to Caster Semenya, 2-time Olympic champion from South Africa, who had challenged those rules. She would now need to medically suppress her hormone levels to compete in events like the #Olympics. As part of the court battle, track and field’s world governing body, @iaaf_athletics, argued that athletes classified with “differences of sexual development” — particularly those who possess natural testosterone levels in the male range — gain an unfair advantage in women’s events from 400 meters to the mile in terms of additional muscle mass, strength and oxygen-carrying capacity. @castersemenya800m has argued that the rule stigmatizes women who do not conform to perceived notions of femininity. Her lawyers said in a statement that the 28-year-old’s “unique genetic gift should be celebrated, not regulated.” @nytmills shot this photo. Read more on the decision at the link in our profile.

A post shared by The New York Times (@nytimes) on

За американката тази снимка носи друго значение – тя показва „моментът от последните 10 години, който най-силно промени живота ми“.

„Аз съм зад нея, правя гримаса в стремежа си да финиширам“, казва Грейс. „На път съм да постигна личен рекорд от 1,58 на 800 метра, да се преборя за място на олимпийския финал.“

Само година по-рано Грейс не може да се състезава поради контузия. Затова за нея тази снимка обобщава цялата ѝ спортна кариера. И затова трябва да възхваляваме всички лекоатлетки. Този паметен момент обаче получава публичност едва сега и не заради постиженията на състезателките, а заради забраната на Семеня.

Ако южноафриканката загуби правото да се състезава на 800 метра, мястото ѝ лесно ще бъде запълнено от други таланти. От Грейс или Аджий Уилсън, американката, която грабна бронз на последното Световно по лека атлетика. Или от съотборничките на Грейс от Bowerman Track Club – Колийн Куигли, Кортни Фрерикс и Шелби Хулихан, чиито имена Times е споменавал точно веднъж и които се борят за участие в Олимпийските игри догодина с помощта на Шалейн Фланагън. Трябва да ни пука за всички тях.

Без Семеня вероятно нямаше дори да знаем кои са. Нямаше да ги виждаме, нито да говорим за тях.

Разбира се, можем да спорим за тестостерона на цветнокожата лекоатлетка и трябва да обсъждаме кой има място в женските спортове, ако искаме да ги опазим (а ние искаме; дори Семеня не би могла да се конкурира с мъже на глобалната сцена). Но сами по себе си тези дискусии няма да помогнат. Важно е да следим с интерес женските спортове и да инвестираме в тях. Да се гордеем със състезателките по-често, а не само когато Семеня получава забрана да мери сили с тях.

Чернокожата спортистка казва следното: „Знам, че правилата на Международната асоциация на лекоатлетическите федерации винаги са били насрочени конкретно срещу мен. От 10 години IAAF се опитва да ме забави, но това ме прави единствено по-силна. Решението на Спортния арбитражен съд също няма да ме спре. Отново ще се извися и ще продължавам да вдъхновяваме младите жени и атлетки в Южна Африка и по света.“

Иронично е, че в момента се вдига подобна врява около дисциплина, на която иначе се обръща толкова малко внимание. И все пак този референдум за стойността на женските спортове може да се окаже полезен, а достойнството, което Семеня запазва в лицето на враждебността, е доказателство, че поначало трябва да се гордеем с женските спортове. Ако ги следим внимателно.


Още:

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross