Животът с деца

Да сготвиш бебешки бисквити, без да полудееш

24 януари 2021

Да гледаш бебе в ерата на социалните мрежи си е предизвикателство. Не стига, че е пълно с постове, които те навяват на мисълта, че на клетото ти дете нещо му има, понеже не яде, не спи, не ходи на гърне и не рецитира Шилер в оригинал като бебето на мама еди си коя от групата за захранване. Ами и ти самата за нищо не ставаш, защото една торта с рожков, мляко от кашу и тофу крем не можеш да забъркаш. Затова бебето ти е принудено да я яде прозаични и/или вредни кексове и супа топчета.

Авторката на този текст Елена Перилова е попаднала в един от най-опасните  капани на социалните мрежи, докато си по майчинство – групите с бебешки рецепти. Те са пълни с разкошни, разточителни снимки на красиви и адски здравословни храни, които разни прекрасни деца си хапват с върховна наслада. А хлъзгавият момент идва, когато се опиташ да ги приготвиш – или нямаш продукти, или нямаш време, или нямаш нерви. А ако стана така, че имаш всичко, накрая резултатът е провал. 

Но спокойно, първите 10 години е така, после се свиква.


От малка много обичам да чета и когато забременях, дойде голяяямото четене и посещаване на лекции относно къпане на новороденото, кърмене, захранване и всеподобни теми, които ме вълнуваха като бъдеща млада майка. Докато бебето ми растеше и се превръщаше в малко щуро човече, следях постове из групи и майчински блогове, за да съм в час с развитието на бебетата на неговата възраст, за да не взема да изпусна нещо.

После ми изпратиха покана за няколко групи с бебешки рецепти. По принцип не съм голям кулинар –  което е направо излагация в сравнение с майка ми, която е майстор и спретва невероятни трапези за секунди, каращи всички да пъшкат от удоволствие. И все пак успявам да забъркам някой вкусен бобец или мусака, но рядко нещо по-засукано. Ежедневно из тези групи се подвизаваха рецепти в много стъпки и безупречни снимки, които с възхищение разглеждах.

Кремчета, наредени на три реда в три различни цвята, украсени като в хубав ресторант, бебешки торти със супер здравословни съставки, апетитни кюфтенца с киноа и 7 вида зеленчуци. Моето отроче обикновено хапваше нещо направено набързо, защото си беше много взискателно дете (и все още е, вече е на 1 годинка). Човек е вързан да му прави маймунджилъци, да му обръща внимание и да търчи с него из целия апартамент, освен ако не иска да търпи едно постоянно и ескалиращо мучене и крещене с цяло гърло.

В някои месеци само съм го чакала да заспи, за да хапна набързо една филия и да седна най-накрая да си почина. Въпреки че знаех, че рядко ме оставя на мира за 5 минути, непрекъснато се обвинявах, че не му приготвям гореспоменатите красиви храни, че съм лоша майка и той горкият ще го кара на едни прости макарони, юфка, принцеси, банани и готови пюрета или понякога някоя супа или манджа, която съм готвила за нас. 

И тогава идваше заветният момент.

След като дни наред бях гледала и запазвала рецепти от бебешките групи, вече убедена, че съм най-провалената майка на света, въоръжена със списък, накупувах всевъзможни съставки, които аз самата никога не съм чувала и приготвяла, НО твърдо решена, че бъдещето на детето ми зависи от това. След като диването заспеше за максимум час (не е от спящите деца), решавах да изпробвам някоя рецепта, за да изкупя греха си на ужасна майка

Но незнайно как, следвайки рецептата дословно, бебешките бисквити, които бебе Камелия била хапнала с усмивка, и чиято рецепта има над 100 харесвания, не се получаваха. С тези нетипични и непознати за мен брашна и съставки, бисквитите станаха ронливи и кисели. Опитах ги и направо се сбръчках, не бих си представяла, че и кучето ще ги яде, та камо ли бебето. 

Пробвах друга рецепта за друг вид бисквити, но и този опит доведе до провал и съответно до това да се чувствам още по-зле. След поредната ми покупка на био брашно от кайсиеви ядки, престояли на югозападно слънце точно 16 месеца и 10 дни, и сироп от ябълки, расли в девствените поля на Аржентина и поливани от местни баби, мъжът ми каза, че изобщо не съм добре с главния мозък, да спра с тия измишльотини и да оставя детето да си яде нормални неща каквито са му вкусни. 

След поредната рецепта, озовала се в коша за боклук, направих на детето обикновен кекс с ябълки, който ние ядем, и направо си облиза пръстите. Тук дойде и моето просветление – трябва да спра да изпадам в крайности и да се радвам, че мъникът е пълен с енергия, играе като за трима, хапва с апетит, здрав е и всеки ден учи нови неща. 

Ние, майките, трябва да сме по-малко критични към себе си, защото в този период, в който си вкъщи с грижите за малкия човек, можеш наистина да се побъркаш с постоянните сравнения със супермайки и бебета еднорози, които са окупирали онлайн пространството.

P.S. Написах този текст с цел забавление, самоирония и окуражаване на други майки като мен. Далеч съм от мисълта, че рецептите от подобни групи не се получават изобщо – имах един успешен опит за солени палачинки, видeни оттам. Продължавам да се възхищавам на майките, които всеки ден приготвят домашни неща с нетипични за мен продукти.


Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
made by cog + weband
cross