С едно дете или 5 - животът е долу-горе еднакво забавен и горчив. Ако сте направили избора да имате едно дете, не позволявайте на други родители да ви казват, че всъщност природата ви копнее за повече деца, пише Келси Даун, на която ѝ е омръзнало да я питат няма ли да ражда още...
Когато бях достатъчно голяма, за да отговарям на въпроса колко деца искам да имам НЯКОЙ ДЕН, винаги съм отговаряла в мащаб: между четири и шест, казвах. Възрастните повдигаха вежди, чувайки тези цифри. Как така тийнейджърката мисли за шест деца?
Влечеше ме идеята как ще си оставам вкъщи и ще отмятам майчински и домакински работи, пишейки най-добре продаваните романи, разбира се. Но когато осъзнах колко много обичам работата си, това откритие дойде с необходимото преосмисляне на плановете ми. И мащабът ми се сви до две или три деца.
Тогава забременях и минах през 9-те месеца сравнително лесно - минимално сутрешно гадене, никакви усложнения, само отекли глезени и киселини.
Не обичах обаче да съм бременна. Със сигурност не заобичах и раждането. А първите няколко месеца след раждането? Да, определено не искам да минавам отново през тази забъркана от безсъние, тревожност и депресия мъгла.
Така желанието ми за деца отново се сви. САМО ДО ЕДНО!
Сега съм майка на сияещо, щуро, любопитно момиченце. Когато с мъжа ми я гледаме как щъка, определено единият от нас ще каже: "Почти разбирам защо хората се решават на второ и трето и така нататък." Но другият ще допълни: "Почти , но не съвсем."
Шегата настрана - разбирам импулса. Копняла съм за онези тихи мигове, в които малкото бебе заспива в скута ми. Но също така копнея за дните преди бебето и за много други моменти, които са в миналото. И знам, че за моето семейство, възможности и обстоятелства едно дете е правилният избор.
Ето защо настръхвам, когато ми се наложи да се обяснявам на хора, които не разбират избора ми да имам само едно дете. Споделям само малка част от нещата, от които ми е писнало:
-- "О, ще промените решението си...“
Не само това "О" и думите след него ме притесняват. "О" е придружено с едно такова особено накланяне на главата и снизходителна усмивка. Признавам си, че не можем да знаем нищо със 100 процента сигурност и да, вероятно световната историята показва, че хората винаги променят мнението си за това колко деца да имат. Но аз ви казвам моята истина, сега. "Ама, какво стана с момичето, което искаше пълна къща с деца?" Това стана: въпросното момиче не беше раждало и не беше сменяло четири пелени за два часа. Сега, бих казала, съм по-информирана от всякога.
-- „Няма ли дъщеря ви да страда, че е самичка, че си няма братец, ни сестрица?“
За това определено изпитвам вина, така че, моля, спрете да мятате сол с шепи в раната! Въпреки че аз имам прекрасна връзка с братята и сестра си (и техните половинки), познавам повече семейства, засегнати от болезнени роднински проблеми и неразбирателства. Няма гаранция, че моето дете ще бъде по-щастливо с брат или сестра. Освен това тя има много приятели и братовчеди (всички живеят наблизо).
-- “Кой ще ѝ помага да се грижи за теб, когато остарееш?”
Сериозно ли?! Не искам да се размножавам с изричната цел да имам гледачи в последните дни от живота си. Не, не искам дъщеря ми да се чувства обременена от грижата за родителите си! Това не може да е причина да се създаде още един живот. Мисля, че по-важно е да се гарантира на детето, че не е длъжно да ни се посвещава, когато... ами изкукаме.
-- "Е, не искате ли и едно МОМЧЕ?"
Първо, много грубо. Второ, изобщо не съм съгласна с предпоставката, че биологичният пол, с който сте родени, предопределя дали искате да ритате топка в калта или да шиете мини жилетки на една кука за кукли. Трябва да насърчаваме децата си да преследват всичко, което ги интересува. И, всъщност, каква е гаранцията, че ще имам момче втория път? Аха, ясно, да продължа да забременявам, докато момчето изскочи. Не, благодаря.
Обичам дъщеря си и засега тя е единственото дете, което искам да имам. Уважавам всички семейства, които се чувстват способни да обгрижват и възпитават още деца. Вярвам, че внимателно са обмислили това решение. Аз също имам нужда да се убедя, че това е правилно (извън горните 4 "причини" да увеличиш потомството си).
Източник: WorkingMother
Още:
