Даниела Илиева ни изпрати своята история 5 месеца след раждането на бебето си, благодарна, че това се е случило в страна, която предлага не просто добри условия на родилките - става дума за качествена грижа още преди раждането, която продължава и след него. Един разказ за доброто отношение на акушерки и лекари, което може да е плод на човешки и социален, а не на търговски интерес.
Непрекъснато слушам за това как у нас има отлични специалисти, квалифицирани лекари, които можели да свършат чудеса, ако нещата отиват на зле. Не лежим ли обаче на стари лаври? Имаме ли достатъчно ясни критерии за нормално, квалифицирано, съвременно и за човешко дори?
Искам просто да ви споделя как премина всичко за мен в Белгия, защото едва ли са много жените, които ще ви кажат, че раждането им е било почти удоволствие. Е, аз ви го казвам.
Всичко, което ви описвам, беше покрито от медицинската ми застраховка и не беше "на частно".
Още преди раждането нормална практика в Белгия е да се изкара курс, в който да те подготвят - как преминава раждането, как да си помогнеш в процеса, какво се случва в болницата, какво може да се обърка и възможните видове раждане и процедурите, които можеш да очакваш.
Застраховката ми също така покри работа с кинезитерапевт, който да ме подготви за позите при раждане, да ме научи да напъвам и т.н.
Когато пристигнах в болницата, ми се зарадваха - сякаш само мен са чакали. Настаниха ме в самостоятелна родилна стая, включиха ме към монитори и ме питаха искам ли упойка. Реших да пробвам без упойка. Питаха ме дали искам клизма. Исках.
Дадоха ми фитнес топка, посъветваха ме какво да правя, за да намаля болката, правиха ми масажи на гърба и дупето. Можех да си пускам музика, да пия или хапвам леки неща, които си бях донесла.
После поисках упойка, извикаха анестезиолог. Дойде и стажант-акушерка, която пое масажирането ми. Извикаха и кинезитерапевта ми, за да ми помага с позите, за да застане бебето в най-правилна позиция.
Когато наближих 10 см разкритие, извикаха и гинеколога ми, за да извърши самото раждане. Обясниха и на мъжа ми какво да прави, за да е полезен по време на раждането.
Когато бебето излезе, веднага го сложиха до мен. Сложиха ми още малко упойка, за да извадят плацентата. Не срязаха пъпната връв, докато не спря да пулсира.
След това оставиха мен, бебето и мъжа ми един час да се успокоим и нарадваме един на друг.
Когато се върнаха, ме прехвърлиха в друго легло и ме откараха заедно с бебето и мъжа ми в самостоятелна стая, със самостоятелна баня и тоалетна и легло и за мъжа ми.
Имах бутон, с който по всяко време можех да извикам сестра. Тя така или иначе дойде 4 часа след раждането, за да ми помогне да отида до тоалетна.
Като казвам да ми помогне - помогна ми да си сваля бельото, докато пишках ме пръскаше със специален разтвор, за да намали болката, помогна ми да се измия и ми направи превръзка.
И всичко това със спокойствие и усмивка. Сестрата недоумяваше защо се извинявам и притеснявам.
На всеки няколко часа идваше сестра да ми сменя превръзката. Отделно поне 3 пъти на ден минаваше акушерка да нагледа бебето и да ме научи как да го кърмя, как да го повивам, държа, къпя.
За трите дни в болницата и аз, и бебето бяхме следени и прегледани от различни специалисти.
Два дни след изписването ни посети акушерка вкъщи, за да прегледа детето, да вземе кръв от петичката му и да види дали всичко с мен е наред.
Седмица след раждането специална държавна служба се свърза с нас, изпратиха ни човек, който да даде основни насоки в гледането на бебе.
Все още ходя на следродилна кинезитерапия за възстановяване.
Тук, в Белгия, съм член на различни форуми на майки, с различни доходи и застраховки, всяка с различна история. И все пак, всичко споделено от тях, сравнено с българските форуми, е като от друг свят.
Отношението към човека, към жената, майката специално, е издигнато почти в култ. Никъде не съм чула и чела за подигравки, цинични забележки, хокане или агресия към родилки.
И затова вярвам, че човечността, уважението към живота и жената, която го носи, би трябвало да е инстинкт на добрия лекар, а не платена услуга.
Затова и понякога разказите за отличните ни български специалисти ми звучат като изтъркана пропаганда. Не виждам нищо героично в това една жена да излиза от родилния дом като след битка.
Дано нещата се променят, дано и жените в България все по-настоятелно да изискват тази промяна.
Още по темата:
За раждането в Англия и България от личен опит
