fbpx
И аз съм човек

Да прочетеш 200 книги годишно не е невъзможно

4 август 2019

"За времето, което прекарваме в социалните мрежи всяка година, можем да прочетем 200 книги", пише за Quartz Чарлз Чу, който започва да прави това малко след като открива, че има нещо гнило в мечтаната (и всепоглъщаща) работа, която си е намерил...


Веднъж попитали Уорън Бъфет за тайната на успеха му. Той посочил близката купчина книги и отвърнал: „Всеки ден прочитам 500 страници. Така работи познанието – натрупва се, като лихва. Всеки го може, но ви гарантирам, че малцина го правят.“

Когато преди 2 години за пръв път попаднах на този цитат от Бъфет, нещо не беше наред.

Беше 14-и декември 2014 г. Тъкмо бях открил мечтаната работа. Понякога просто си стоях в офиса и мислех, „Мили Боже, ами ако още съм тук след 40 години?! Не искам да умра така…“

Бях следвал стриктно рецептата. Високи оценки. Лидерски качества. Препоръки. Университет. Яката работа. Бях победител. Бях финиширал в надпреварата. Намирах се в рая.

Но нещо беше ужасно, ужасно сбъркано.

Всеки ден, от бюрото в мечтаната работа, се вглеждах в очите на околните. Празни, пусти очи.

В тях нямаше отговори. През януари 2015 г. открих цитата от Бъфет. Реших да започна да чета. Щях да чета нон-стоп, докато не получех някакви отговори.

Не успях да достигна 500 страници на ден, но през последните 2 години изчетох над 400 книги от корица до корица.

Това решение бе едно от най-важните в живота ми.

Книгите ми вдъхнаха смелост да пътувам. Убедиха ме да напусна работата си. Дариха ме с кумири и герои, и смисъл в свят, в който нямах такива.

Иска ми се да ви кажа, че четенето на 200 книги годишно е нещо невероятно. Но не е. Всеки може да го направи.

Нужни са само проста математика и подходящите инструменти.

Не се отказвайте, преди да сте започнали

Когато средностатистическият човек чуе съвет като, „Чети по 500 страници на ден“, първата му реакция е, „Няма начин! Това е невъзможно!“

След това започва да скалъпва оправдания, без дори да се замисли по-сериозно. Сред тях са, „Твърде съм зает“, „Не съм достатъчно умен“ или „Книгите не са моето нещо“.

Ами ако се разровим по-дълбоко? Например, какво всъщност е нужно на човек, за да чете по 200 книги годишно? Преди 2 години направих няколко прости сметки и открих, че 200 книги далеч не са толкова непосилно предизвикателство.

Точно както казва Бъфет, всеки може да го направи, но повечето няма.

Проста математика

Колко време не нужно за изчитането на 200 книги годишно?
Нека първо погледнем две бързи статистики:

Обикновеният американец чете със скорост 200-400 думи в минута. Да приемем, че и вие, като мен, прочитате 400 думи за минута.

Стандартните нехудожествени книги съдържат 50 000 думи.

А сега няколко сметки:
• 200 книги * 50 000 думи = 10 милиона думи
• 10 милиона думи / 400 думи в минута – 25 000 минути
• 25 000 минути / 60 минути = 417 часа

Толкова е просто. За да прочетете 200 книги за година са ви нужни 417 часа.

Знам, знам. Ако сте като мен, вероятно мозъкът ви е блокирал. Повечето хора работят 40 часа седмично! Как бихте могли да отделите 417 часа за четене?

Но не позволявайте на мозъка си да ви откаже от предизвикателството. Нека се опитаме да разберем какво означават тези 417 часа…

Намерете времето

Уау, 417 часа! Звучи като адски много време. Но какво всъщност означават тези 417 часа. Да погледнем нещата в перспектива.

Всяка година средностатистическият американец прекарва 608 часа в социалните мрежи и 1642 часа пред телевизора.

Това са 2250 часа, пропилени за глупости. За това време можете да прочетете над 1000 книги.

Простата истина зад прочитането на много книги е следната: не е толкова трудно. Всички разполагаме с необходимото време. Страшната част, която всички пренебрегваме, е, че сме твърде пристрастени, слаби и разсеяни, за да правим нещата, за които знаем, че са важни…

Нужно е просто да превърнем „празното“ време, което прекарваме в дебнене на знаменитости из Twitter или в гледане на „Отчаяни съпруги“, във време за четене.

Теорията е простичка. Сложно е изпълнението.

Изпълнението

Всички знаем колко важно е четенето. Знаем и че трябва да го правим по-често. Но не го правим. Основаната причина е липсата на изпълнение.
Самият аз още не съм се усъвършенствал, но някои тактики ми помогнаха да пожъна успех.

Използвайте дизайна на заобикалящата ви среда

Ако се опитвахте да откажете кокаина, дали бихте държали такъв из къщи? Разбира се, че не. Медиите са замислени да бъдат пристрастяващи. А борбата със зависимостта от тях е също толкова предизвикателна, колкото отказването на дрогата.
Безплатни, но и най-ефективни са промените в заобикалящата ви среда.
Ако искате да четете повече, отървете се от всички разсейващи фактори и направете книгите възможно най-достъпни.

Ето какво направих аз:

Пътувам много, но това не ми пречи да чета. Старая се да държа книги навсякъде, за да мога просто да грабна някоя и да започна да чета.
На десктопа на смартфона ми има само 2 приложения. Едното – на Kindle – е за четене. Другото е свързано с навиците ми. Което ни отвежда към следващата точка.

Изградете си навици

Волята не е надежден инструмент за лайфстайл промени. Тя винаги ни предава, когато най-много се нуждаем от нея. Вместо да разчитате на силата на разума, изградете крепост от навици, които ще засилят издръжливостта ви в трудни моменти.

Ако не сте запознати с науката за навиците, любимата ми книга по темата е „Свръхчовек по навик” (Superhuman by Habit) от Тайнън. Безкрайно практично четиво, а аз съм заклет фен на практичните неща.

Ако искате да четете повече, не бъдете капризни към мястото и средствата за четене

Аз чета печатни книги. Чета и на телефона си. Слушам аудиокниги. Правя го навсякъде – на пейка в парка, в градския транспорт, в тоалетната… във всеки удобен момент.

Направете четенето възможно навсякъде. Ако можете да му отделите време, действайте. Ако ли не, намерете минутка.

Ако не бях започнал да чета, вероятно още щях да върша мечтаната работа. Вероятно още щях да седя зад бюрото си, да гледам часовника и да се чудя как ще умра…

Ако търсите отговори, дайте шанс на четенето. Може да откриете много повече от очакваното.


Още:

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross