Колкото и да ни е трудно да сдържим желанието си да помогнем, когато виждаме, че детето не може да справи с дадена задача, е по-добре да изчакаме, преди да се намесим, съветват учените.
Ако искаме децата ни да са упорити и постоянни и да имат умения за самостоятелно решаване на проблеми, трябва да отстъпим. Проучването е на специалисти от Университета в Пенсилвания, които стигат до този извод след два експеримента.
В първия участват деца на 4 и 5 години, разделени в три групи (едната контролна), със задачата да наредят пъзел от кубчета. Първо им е показано как, а след това са помолени да направят нов. В едната група родителите се намесили, за да довършат пъзела вместо детето, а в другата им помагали само с напътствия.
Във втория децата получили затворена кутия с пъзел, която нарочно е направена така, че да не може да се отвори. Децата от първата група проявили по-малко упорство в желанието си да отворят кутията, в сравнение с другите, които преди това не получили физическа помощ от родителите си за изпълнение на задачата.
Идеята била да се проследи до каква степен децата са склонни да се откажат от нещо, ако са свикнали да ги подпомагат родителите им. Оказва се, че колкото по-малко се намесваме, когато това разбира се е възможно, толкова по-добре за децата.
