fbpx
Ние и детето

Да го набия или да не го набия - извечният въпрос на възпитанието

12 май 2016
Елисавета Белобрадова

Нека бъдем откровени поне веднъж. Кой от тук четящите не са го шамарили ? На кого от вас не са му отвинтвали поне един здрав, премерен, професионален плесник, целящ връщането му в правия път? На кого не са казвали задължителната, култова фраза "Ще те смачкам, ей!!"

Ще ви кажа на кого – на мен. Майка ми и баща ми никога не са ме удряли и израснах с убеждението, че родителите, биещи децата си, са пропадалища, които сутрин пият шепа амфетамини, оригват се мощно, прогонват плъховете от продъненото си ложе с ръка и после отиват да крадат касетофони от колите в квартала.

Това убеждение запазих до деня, в който се бях разположила на китна поляна с пет-шест симпатични майки (да, има и такива, ако искате да знаете). Та, стана дума, сред малки еклерчета, сок и капучино, дали тези мили жени шамаросват светлото бъдеще на Република България.

С изумление и, едва ли не, страхопочитание заслушах признания, които започваха с „Не издържам, и накрая просто го наплясквам!“, „Те прекаляват! Крещят до Господа. Накрая излиза шамарената фабрика и ги почвам“, „Аз я щипя. Ама здравата!“ и завършваха с притеснени усмивки . Накрая всички се обърнаха към мен - майка на три деца, известна с отвратителния си характер. Наведох глава, зачервена, и смотолевих: "Еми аз ... нали... не ги бия никога."

"Никога не ги бия"

Трябва да призная, че в този момент се почувствах като Мария-Антоанета, която маха от прозореца и вика „Не ги бийте, дайте им пасти!“. Явно нямах ни най-малка представа колко повсеместно боят е залегнал в системата на възпитание у нас. Огледах тези изморени, добри жени и си рекох, че вероятно нещо ми убягва. Бидейки майка вече 12 години, съм била стотици пъти на ръба да скоча и да се саморазправя в несвяст с онова същество, което ми пусна златните пръстени в канала, изяде капачката на белината и нарече баба си "маймуна".

След редица дискретни подпитвания установих, че почти всичките ми връстници като малки са били пляскани, шамаросвани или са кретали из площадките с издърпано ухо. В днешно време няма голяма промяна - на момчетата биват налагани разновидни телесни наказания почти без изключение. Момичетата, от своя страна, изяждат боя, ако се колаборират подло с брат си или сестра си и се качат на главите на родителите си до степен „пълно изтощение“.

Опитах се да направя някаква класификация на родителските бойни изкуства и ето докъде стигнах:

  1. Бебешки бой – това е когато в пристъп на безсилие пред ансамбъла от циркови номера, които владеят 3-годишните (обикновено в средата на градинката/мола/хола/гостито, включващ реване, тръшкане, извиване на трели и крясъци), майката или бащата се хвърлят напред с треперещи ръце, оголени челюсти и пулсиращи очни ябълки и „натупват“ задника на отрочето - през памперс или дебел панталон. Този вид бой е напълно безболезнен, но е стресиращ, най-вече за самия родител. Резултатът от тази методика може да е:

а) нещата се оправят,

б) нещата се влошават

в) нещата си остават същите.

Това е бой, показващ умора, безсилие и липса на каквато и да е остатъчност на нерви. За някакъв резултат, както лесно може да се презюмира, няма гаранции.

  1. Шамар – представлява древно родителско бойно изкуство, което се прилага над деца в напреднала възраст – от 4 години нагоре, та чак до възрастта, в която детето може да върне шамара. Обикновено се използва, когато се е случило нещо непоносимо за семейния кодекс на честта. Например, момчето (обикновено е момче) е уцелило козата на братовчеда с камък и сега тя е сляпа с едното око, счупило е дамаджаната с домашна ракия – 15 литра, разбило е компютъра на майка си с глава, докато е тичало из къщата с другия компютър в ръцете, изяло е тортата на сестра си на рождения й ден и прочие. Този вид бой е със средна болезненост и когато не уцели ухото, е напълно приемлив за българските стандарти.
  2. Безразборен, отчаян бой – това е бой, който спохожда две или повече деца едновременно, когато те тичат наоколо и рушат всичко по пътя си. Почти всеки български гражданин с брат или сестра може да разкаже за епизод от живота си, в който майка му ги е нападала - озверяла, с тръба от прахосмукачка, пластмасов меч, ръка или мокра кърпа. Или баща, който гледайки напред, докато шофира, с другата ръка се опитва да докопа нещо на задната седалка, за да го набие неумело и крещи, цял зачервен от ярост.

4. Дърпане на ухо –гаднярски ход от страна на родители, които нямат смелост да набият детето и прилагат болезнен квази-метод, за да могат да кажат после, че не бият. Но ние знаем, че това е замазване на очите и пране на съвестта. Дърпането на ухото оставя ясна и незаличима диря в съзнанието на собственика на ухото и той дори след 30 години, с изкривено лице и гневен блясък в очите, е способен да сподели спомените си от преживяното.

Всички тези методологии са що-годе приемливи за вече развитото откъм човешки права българско общество. Те обикновено са резултат от свръх преумора и желание на родителя да предпази същото това чувствително общество от набезите на домочадието, което в някои случаи не може да бъде възпряно по никакъв друг начин. Или поне така си мисли паникьосаният, изтощен родител. Както сподели един мой познат: "Баба ми казваше: Боят от Господ е произлязъл, после ме набиваше, сресваше ме на една страна, даваше ми филия с масло и ме изпращаше пред блока да размишлявам върху житейските тегоби на детството."

Насилието

Но боят, разбира се, и изобщо насилието, си имат своята грозна страна, която никак не е смешна. Признавам, че има някои аспекти на насилието над деца, които сърцето и разумът ми не могат да възприемат, и видя ли ги, аз пренебрегвам свещената клетва "не се бъркай във възпитанието на друго дете" и с имагинерния жезъл на справедливостта в ръката си се провиквам: "Спрете, о, вий, неразумни родители!"

  1. Вербално насилие - открай време се знае, че болката не е основният проблем при упражняването на насилие над когото и да било (освен ако не става въпрос за хора, които това работят и могат да ви пребият/удавят/изтръгнат ноктите толкова професионално, че да получат от вас, каквото пожелаят). Всъщност, унижението е голямата работа. Да унизиш някого, да го смалиш и принизиш, докато той раболепно да се наведе пред теб и направи каквото се иска от него. В много случаи, този ефект се постига без бой, с вербално насилие.

Аз, да си призная, крещя. Когато минавате покрай апартамента ни, редовно ще чуете мощният ми глас - дар от Сатаната, да се простира из половината Софийско равно поле. Крещя "Къде са ти чорапите!!! Как е възможно 8-ма година да не можеш да намериш един чифт чорапи в този твой живот?!" или "Ако не си измиете зъбите СЕГА, ще ... ще... ще... Господи, веднага си мийте зъбите, защото сърцето ми спира и ще се поболея и краят идва!!!", или "Започвай транформиращия преразказ веднага, иначе бял ден няма да видиш!".

Да се вика не е хубаво, но мисля, че не е толкова страшно (да, малко съм субективна). Страшното е другото - думите, които използвате, за да окачествите детето си. "Лайно", "Нещастник", "Глупак", "Мърла". Това са тежки квалификации и честно казано, макар да съм вече на 38, ако някой ме нарече мърла, сигурно ще плача цяла седмица и ще си мия краката с ацетон до 2018-та. Ако не ви харесва това, което прави детето ви, кажете му, че не одобрявате действието му, пък дори и на висок глас, но не го обиждайте. То има достойнство и дори вие да нямате, това не е причина да лишавате и него. Думите са важни. Не го смазвайте с обиграния си речник - то не може да ви отговори. Най-малкото, защото сте му забранили да използва мръсни думи.

2. Системно насилие, с цел да бъде превъзпитано детето - има хора, които буквално "млатят" децата си. Всички знаем защо. Защото децата са по-слаби. Най-лесната работа е да пребиваш дете. Вероятно да мъчиш котка също е горе-долу толкова лесно, но няма да задълбаваме. Не бийте нещастното си дете като тъпан. Това във всички случаи изглежда зле и ви прави онзи подлец, който бие, защото може да си го позволи. А и ако превъзпитаваме децата с бой, то не виждам никаква причина мъжът ми да не ме бие всеки път, когато си забравя ключовете или пък котлона включен. "Можеше да стане пожар, мърло такава!!!", и ...бой. Помислете, дали няма ли да ми е полезно, все пак? Надали ще забравя котлона включен друг път?

3. Комбинация от вербално и физическо насилие на публично място - да ви кажа, любимите ми герои са онези родители, които бият децата си на публично място и ги обиждат с грозни думи. Линчуването на деца на обществено място е акт на необратимо принизяване на човешкия дух и никой не бива да остава безразличен.
Давам пример от личния си живот. Когато бях млада, неопитна, в един подобен случай нищо не направих и досега не мога да си го простя. Една майка седеше на пейка и зяпаше в пространството. Детето караше колело и леко я бутна. Толкова леко, че ако беше с чорапогащник с повече проценти ликра, нямаше да се усети. Но не!!! Тя скочи, ритна колелото и започна да му крещи "Къде гледаш, ма! Погледни какво направи, ма, лайно такова!".

"Лайно". Това е онзи отпадък, който мирише лошо, носи хиляди зарази и предизвиква погнуса у почти всички.

Забележително е колко много хора наричат децата си дори умилително "лайно" или "лайненце". Ако имате истински сантимент към тази дума, защо просто не наричате така партньора си в интимни моменти?! "Искаш ли един ром в леглото и да те разтрия, лайно мое?". Звучи страхотно, нали?

Оставете децата на мира и не ги обиждайте!

Защитавайте децата. Можете да го направите, без да бъдете агресивни. Даже можете да помолите кротко родителя за пощада, защото самият родител може така да е побеснял, че да не е на себе си, пък вие да го помолите да се върне в реалния свят. А ако нищо не помогне - викнете полиция. И не забравяйте, че логиката "ако се намеся, те ще го набият още по-лошо вкъщи", не е вярна. Те така или иначе ще го набият, но е хубаво то да чуе от произволен човек на улицата, че това, което му се случва, не е редно. Така ще може да изгради поне вътрешна защита, а вие ще сте му помогнали да запази част от самоуважението си.

Закриляйте децата и все пак не забравяйте, че всички са изяждали по някой плесник по дупето. Без мен, разбира се, но пък вижте колко е плачевен резултатът...

Елисавета Белобрадова

Съоснователка на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross