Мразя големите хора да говорят като бебета. Дори когато говорят на собствените си бебета, пише Шона Хендли за mamamia.com.au и пита всички родители от Австралия до Балканския полуостров как приемат мистичния бебешки език, с който много възрастни "говорят" на децата си...
Животът е пълен с доста страшни предизвикателства, които тестват емоционалното, психическото или физическото ни състояние. И, да, умалителният, бонбонен „бебешки език“, с който много родители говорят на децата си, определено е най-безобидното от тях. Въпреки това, „гукането“, „мяукането“ и припяването от страна на възрастните непрекъснато тестват търпението ми и понякога ме карат да си представям, че извършвам морално грешни и противозаконни действия…
За щастие, това не се случва толкова често в моето обкръжение, но когато чуя някой да говори по този начин, кръвта ми буквално кипва. И ако не разбирам защо възрастните решават да говорят с бебета си на бебешки език, то да говориш така на по-големи деца е направо кощунство.
Обръщението към детето в трето лице единствено число („я да видим кое непослушниче не си е изпапкало бананчето и оризчетоооо“), удължаването на всяка сричка в думата, тези особени промени във вокалния диапазон и интонацията, опростеният речников запас, с който решаваме да комуникираме с децата – ефектът на всичко това върху мен е като този на драскането с нокти върху черна дъска.
Оказва се обаче, че този стил на говорене има положителен ефект за бебето. Според изследване на австралийски учени гукането на майката и бащата помага на детето да развива речта си
по-успешно в по-късен етап. Освен това бебетата предпочитат подобен начин на общуване пред нормалното говорене и реагират повече на него, защото им звучи по-забавно. (Под гукане учените имат предвид прости, кратки изречения, при които е много важна интонацията, защото през първите шест месеца бебето възприема най-много нея, а не думите).
Добре, радвам се, че има нещо положително в цялото това гукане, но и нормалното говорене - без да се използват умалителни думи – също получава научна подкрепа. Според WebMD, бебетата трябва да чуват как думите звучат в реалния разговор. И начинът, по който комуникираме с тях, трябва да се променя с темпото, с което растат.
Това ме подсеща как една баба говореше с тригодишната си внучка на детска площадка миналата седмица. Сигурна съм, че баба X е имала най-добри намерения, но (без да преувеличавам) тя говореше с внучката си, умалявайки и припявайки всяка една дума в продължение на два часа. Казвам това, защото в същото време детето ѝ отговаряше на далеч по-нормален и зрял език. Ясно е, че е време баба X да промени начина, по който комуникира.
Според холандското изследване, да говорим на децата "обикновено", т.е. никакъв бебешки език в комуникацията с хлапета на възраст между три и шест години, всъщност наистина е полезно за развитието на речта им. Свикването с тези езикови форми е важно, защото това е стилът, на който те ще бъдат изложени в училище и определено ще им помогне да учат по-лесно. Също така е много полезно от гледна точка на произношението - ако детето е изложено само на порой от бебешки думи, то няма да се научи да ги произнася правилно. Така че, моля ви, запазете гукането само за най-малките бебета!
