fbpx
Жените могат всичко

Господи, жена начело!

16 февруари 2018

Още една устремена дама се присъединява към нашата рубрика „Жените могат всичко“, където вече ви представихме Гери Турийска, Оля Идва, Мария Милушева, Галина Чернева и Ваня Манова – дейни, стихийни, несломими жени, с които сме щастливи, че по един или друг начин пътищата ни са се пресекли.

Този път насреща е София Коен – майка на дъщеря и син, и единствената жена, член на Управителния съвет на Националния съвет на религиозните общности в България.


Там тя представлява еврейската общност, като неин духовен и обществен водач, и разбира се, това не е единственото, с което се завимава, защото докато търси решения на религиозни и обществени въпроси, намира време да ръководи маркетинг проекти и, също като нас, много обича шоколад.

Тя е силна, смела и активна, и прави всичко по силите си, за да промени нагласите към жените на ръководни, публични и обществени позиции. 

Запознайте се със София, за да разберете как съумява да осъвместява всички тези забележителни дейности.

-----------------------------

Име или, както се казва, представете се накратко!

Казвам се София Коен. Омъжена съм и имам две деца – момиче на 10 и момче на 5. Занимавам се професионално с реклама и маркетинг вече много години, както и с развитие на дейността на еврейската общност в България - откакто се помня.

Разкажете надве-натри за заниманието си. Какво правите, какво ръководите, какво сте ръководила, защото ние не се съмняваме, че ръководите нещо!

Професионално в момента ръководя няколко маркетинг проекта, а в еврейската общност съм Председател на Религиозната общност и на органа, който я управлява и се нарича Централен Израилтянски Духовен Съвет.

Член съм и на Изпълнителното бюро на светската организация на евреите в България “Шалом” и на Управителния съвет на Националния съвет на религиозните общности в България, в който участват 6-те официални вероизповедания в България – православие, католицизъм, протестантство, ислям, юдаизъм и арменската църка.

Да си религиозен водач наистина е много рядко срещано занятие за жени. Какво всъщност представлява работата, скрита зад тази иначе доста впечатляваща длъжностна характеристика?

Рядко е, да. И в еврейската религия е рядкост жена да бъде начело на духовния съвет на общността, но едновременно с това не противоречи по никакъв начин на законите на юдаизма. При нас жената има важна роля в обществото и в семейството и от нея се очаква да може да направлява морално и духовно, както и да управлява хора и процеси, най-общо казано.

Моята работа е заедно с членовете на Духовния Съвет да съхраняваме традициите и историята на сефарадските евреи в България, и да се грижим за това всеки евреин тук да може да практикува религията си.

Като част от задълженията на Съвета, ние се грижим за действащите Синагоги в София и Пловдив, за еврейските гробища в цялата страна, осигуряваме кашерни хранителни продукти за нуждите на общността (купуваме телета и пилета, които се колят по определен начин, и тн.) и предоставяме религиозни услуги – отбелязване на всички еврейски празници, сватби, Брит Мила (обрязване) погребения, Бар Мицва церемонии (встъпването в пълнолетие) и тн.

Поддържаме връзка с другите религиозни общности в България, както и с еврейските общности по света и се стремим да бъдем градивен фактор в обществото. Вярваме, че като народ, който е познал омразата и геноцида, ние евреите носим отговорност да се борим срещу ксенофобията и дискриминацията в наше време независимо по какъв признак те са предизвикани.

А какво образование имате? Това е въпрос, който задаваме, защото установихме, че образованието понякога няма нищо общо с по-нататъшното развитие на човека.

Завършила съм литература и неформална педагогика в религиозния университет Бар Илан в Израел, където се изучава и юдаизъм като задължителна трета специалност, както и Управление на образованието в Софийския университет.

Никога не съм работила като учителка освен по време на стажовете си, но мисля, че образованието ми даде широк поглед върху живота и света, и ми е полезно и в работата, и в обществената ми дейност.

Разкажете ни за предизвикателствата да бъдете това, което сте, както и за личната Ви нагласа към живота.

Предизвикателствата са все още сериозни за всички жени, заемащи някакви ръководни, обществени, публични позиции. Жената трябва да се държи като жена, но и да “бъде мъж”, за да бъде там. Аз не бях мислила никога преди за това, че има неща, които не мога да правя, защото съм жена.

Възпитавана съм да бъда свободна, смела, активна... и едва когато се кандидатирах за този пост, видях, че в очите на другите първо съм жена, а после всичко друго, което съм.

Това не ме обижда, а просто го констатирам и имам намерението да направя всичко по силите си, да променя нагласите. Между другото, работейки наравно с мъже-лидери, виждам колко полезно е разнообразието и комбинацията между някои различни черти на мъжете и жените.

Разкажете за добрите страни на работата си. Какво истински обичате в нея?

Обичам чувството за общност и контактуването с много хора, обичам мъдростта на религията, устойчивата ценностна система, както и това, че не спира да ме изненадва с тълкуванията и интерпретациите на живота. Обичам да доказвам как всичко е въпрос на комуникация и как до едно и също място може да се стигне по много пътища.

Обичам да виждам как нещата се променят за добро. Как хората се задвижват в правилната посока. Това става бавно, но от време на време, ако спреш и спокойно се огледаш около себе си, виждаш колко дълъг път е извървян и, че страшно много си заслужава.

Разкажете за лошите страни. Не може да няма такива.

И доброто, и лошото идва от хората. Страшно ме дразни пасивното критикуване и мрънкане (да, и сред евреите го има, дори има и поговорка “каквато държавата - такива и евреите”).

Масово хората чакат нещо да се поправи. Самите те нищо не правят, но и не дават на друг да прави, защото не го прави точно както трябва според тях.

Също така мразя песимизма от типа “ами за какво да участвам, аз какво ще променя, то никой не ни чува... няма смисъл” или това “ами нека да видим дали други ще отидат, и тогава ще реша дали да се включа..”.

Много се боря с тези неща и съм досадна с моя активизъм, знам. Но не виждам друг начин и затова... продължаваме!

Каква майка сте? Мила и прекрасна или по-строга? Доколкото ви познаваме, добре респектирате деца.

Мисля че ги респектирам, да, защото много ме слушат. Но, ето, сега ги попитах каква майка съм (според мен те могат да преценят най-добре) и те и двамата казаха, че съм мила и прекрасна (оооо, какви сладки деца имам!). Мисля че това е така, защото тайно отказвам да порасна, правя глупотевини и много се забавляваме заедно.

Иначе вътрешно се боря със себе си, за да ги оставя да си бъдат такива, каквито искат, стига да уважават другите хора и да мислят кое е добро и кое - лошо.

Опитвам се да говоря с тях честно, да обяснявам много, да ги уча на каквото знам – да виждат какво правя аз, как разсъждавам и какво ценя в живота, за да могат някакси да изградят своя собствена система от ценности.

Също така и беснея, крещя и им правя скандали за разни работи. Обаче голям късмет е, че всичко много бързо ми минава.

Сега малко по-сериозно. Какво е мнението на вашата религиозна общност по въпроса за Истанбулската конвенция и как гледате на посегателството над жени?

Еврейската общност в България е единствената религиозна общност в страната, която официално се обяви за ратифицирането на Истанбулската конвенция.

Гордеем се с това, че всички членове на Духовния съвет и на Изпълнителното бюро на Шалом бяха единодушни при гласуването и в мнението си, че дискусията в България е грозно политизирана и се използва за междупартийни противопоставяния, а обществото не беше запознато със съдържанието на конвенцията.

Откровено казано, аз дори не смятам, че конвенцията засяга религиозните общности. Тя не въвежда нови понятия, както се твърдеше масово, нито подстрекава към някакъв вреден начин на живот. Тъкмо обратното.

Но когато БПЦ, Главно мюфтийство и други религиозни общности се обявиха против нея, ние се почувствахме длъжни да проговорим, защото в еврейската религия е изключително важно да подкрепиш позиция, която защитава живота и създава превенция на насилие.

Разбрахме, че трябва да изпратим послание към хората в България – да не се поддават на манипулации, да се информират добре и да преценяват с ума и сърцето си.

На какво се опитвате да учите дъщеря си?

Искам да бъде смела, да опитва различни неща и да не се влияе от другите хора. Между другото, тя си е точно такава. Не мога да се начудя как ми се получи такова свястно дете. Много я харесвам. Но не мога да я науча. Някакси виждам, че не става така. Мога само да ѝ покажа.

Има ли предимства в това да си майка, когато опре до работа? Има ли и допълнителни трудности? Изобщо, как майчинството се отразява на жени, заемащи ръководни и отговорни позиции?

Според мен майките имат суперсили, които използват и в работата си. Майката развива проницателност – започва по-добре да разбира какво мисли човекът срещу нея, кога лъже и какво всъщност иска.

Жената майка е и супер практична и оптимизира всеки процес – това е безценно. Също така тя разполага с много материали по всяко време – за рисуване, за чистене, медицински арсенал, храна и напитки, и още много други неща са ѝ винаги под ръка.

Това е полезно. Децата не пречат на жената да работи, ако ѝ се работи. Дори я мотивират според мен.

Дайте няколко смислени и практически съвета на жени, които биха искали да заемат ръководни позиции с всички произтичащи от това ефекти.

Правете и говорете това, което мислите и искате. Не се съобразявайте с ограниченията. Просто ги подминете. Има много начини. Може да ги взривите, да ги заобиколите, да се промушите под тях, да ги надговорите и т.н.

Уважавайте хората около вас. От всеки човек има какво да се научи. Общувайте и слушайте хората, както жените умеят най-добре. Ще имате голяма полза.

Не се отказвайте от себе си. Продължавайте да се усъвършенствате. Това, че сте пораснала, че сте се изучила, създала сте семейство и деца, напълняла сте... не означава, че всичко е завършено. Опасявам се, че дори и пенсионирането вече не е опция. Ще трябва да работим, докато сме живи, така че – да се опитаме да придобиваме нови знания и да сме в крак с нещата постоянно.

Подкрепя ли ви мъжът ви достатъчно? Би ли могъл да ви подкрепя още повече или това реално е невъзможно?

Не ми е много удобно да говоря за него пред жени, защото няма други мъже като него и не е много честно. Знам, че сте сложили във въпроса тази част за “реално е невъзможно”, защото го познавате.

Подкрепя ме много – във всичко и всякак. Мисля че той дори не би го нарекъл подкрепа. Просто така той разбира взаимоотношенията между хората.

Кои са най-важните елементи в семейния живот, които биха помогнали на една жена да се справи с професионалните предизвикателства?

Важно е да се прави секс често (тук нали не четат деца?), да има поне един в семейството, който да обича да готви, и... много е хубаво, ако някой вкъщи може да пее, да свири на нещо или поне да пуска хубава музика, и да кани другите да танцуват.

И тъй като сме жени и сме се събрали, не мога да не ви попитам за любимия ви певец, любимия ви филм, актьор и книга.

Обичам много музики - и джаз, и хип хоп, и групите ми от 90-те – U2, REM, Oasis, Fugees, Beastie Boys, Snoop Dog, Cypress Hill… истински обичам Ъпсурт... Любимият ми филм трябва да е Love actually, а любимата ми книга е Отнесени от вихъра – прочетох я като много малка и така се влюбих в Скарлет, че вече не мога да имам друга любима книга. Смятам, че никой не е по-красив от Брад Пит на този свят и изобщо не ме интересува вие какво мислите.

Вредни навици?

Ям твърде много шоколад, не спортувам, оглеждам се твърде много в огледалото... харча много неразумно, карам се ужасно често с родителите си за по пет минути, а после все едно че не е било... и т.н. и т.н.

Къде могат хората да се насладят на постиженията ви и да ги оценят?

Могат да посетят Софийската синагога и да се запознаят с историята на нашата общност и с подвига на българското общество, което не изпраща българските евреи в нацистките лагери на смъртта.

Могат да ни помогнат да говорим за добрите примери на толерантност в историята на България и да се борим, за да спрем безпричинната омраза към различните, която се шири сега.

Аз нямам постижения, имам само каузи.

Елисавета Белобрадова

Съоснователка на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross