За повечето хора ноември е един от най-скучните месеци, но за създателите на брандовете Brave creation и Bradabrat ноември е по-особен, и може би най-важният в мъжкия календар. Методий Иванов и Владимир Балканов, създателите на двете марки, се запознават покрай съвместната си работа. И докато веднъж обсъждат темите от живота, им хрумва идеята да подкрепят една социална кауза, която няма особена популярност в България – темата за мъжкото здраве.
От няколко години насам мъжкото здраве си има месец, и той е точно ноември. Инициативата тръгва от Австралия, където Фондация „Movember“ застава зад идеята да се говори много и открито за основните здравни проблеми, с които мъжете се сблъскват – рак на простата, рак на тестисите, депресия и самоубийство.
Инициативата бележи успехи в целия свят и това не е учудващо. Да се говори за това, че и мъжете имат проблеми, и някои от тях ги връхлитат ужасяващо рано, вече не е срамно, а разумно и актуално.
Затова те двамата решават да се обърнат към мъжете в България и да ги попитат:
„Are you OK, bro?“
У нас общата профилактика на здравето все още е в незадоволително състояние, като истината е, че мъжете са тези, които най-трудно ходят на лекар. Доста трудно е да мотивираш мъж да отиде да се прегледа дори в случаите, в които рискът за здравето му е огромен.
Причините за това са много, но една от тях е мълчанието, което запазваме по темата "мъжко здраве", обвързвайки го с митовете, че мъжът винаги трябва да изглежда силен, потентен и несломим. Истината обаче е другаде. Хиляди мъже (и то млади, не само в напреднала възраст) губят животите си всяка година, защото пренебрегват ясните симптоми, като решават, че ще се справят за пореден път. Или остават сериозно увредени от тежка болест или операция.
Методий и Владимир решават да направят тази кампания, с която да ви информират, напомнят, сръчкат и направо да ви кажат да отидете да се прегледате.
Не е страшно, но може да се окаже животоспасяващо.
И тъй като мъжете в България не са само онези млади хора, които са им клиенти, кампанията е насочена към всеки, който има възможност да заведе баща си, чичо си или дядо си на преглед. Защото може да се окаже, че така ще му спаси живота, което е по-лесно, отколкото си мислиш!
А благодарение на платформата за мъжко здраве “Мисия Кураж” и тяхната интерактивна карта, вече е изключително лесно да намерите уролог близо до теб. Просто отидете на https://virtusquest.org/ и намери картата на тяхната начална страница.
Инициативата в подкрепа на мъжкото здраве е истински необходима. За да може синовете, братята и бащите ни да са здрави.
Да са ОК.
Are you OK, bro?
А по темата за мъжкото здраве и специалната кампания MOVEMBER днес пускаме и текста на вече познатия в Майко Мила! Петър Хераков. Този път разказът му е сериозeн и важен. Прочетете го, споделете го с близките си мъже и ги помолете да отидат при най-близкия уролог, за да се прегледат. За ваше и тяхно спокойствие.
**************************************
Повечето ми приятели ще кажат, че имам супер родители. Дори имам един приятел, който иска да бъде осиновен от тях. И сигурно са прави – вратите винаги са били отворени за моите и на сестра ми приятели. Винаги можеше да се правят купони, винаги можеше да се поиска помощ (дори имаше едно чекмедже с презервативи). Е, беше накрая на София, но за тийнейджърите от 90-те това нямаше значение.
От момента, в който баща ми донесе четка за зъби в седми клас – на първия ми купон с преспиване – аз започнах да го осъзнавам. Беше подготвен по своя си причина, макар че трябваше само да дойде да ме върне от Младост на 20-тина километра на запад.
Дървен шоп – съответно дървен философ, с баща ми е приятно да се общува. За футбол, музика, дори и за политика (понякога). А и е пълен с истории, които си заслужават слушането. Научил ме е на много – например как се лови и се чисти риба, как да направиш идеален друсан кебап, как се сменя бушон, крушка, как се пробива дупка и всякакви подобни битовизми.
Е, не ме научи как да шофирам, но това е, защото аз не искам.
Но не ме научи и на друго – как да говоря за трудните теми с него. Не знам защо – може би защото самият той ги избягва. Или може би защото не е научен. Например сексът. За тези толкова години съзнателен живот нямаме една разменена дума. Дори не знам дали той или майка ми ми остави на масата „Мъжът и жената интимно“ – Библията на сексуалното възпитание тогава.
Но сега, от върха на близо 40-те си години, съм наясно - трябва да наваксвам по отношение на разговорите. Не е лесно. Никак даже.
Началото беше в типичен балкански стил - уж-семейна-почивката ескалира до сериозен скандал между родителите ми. Решен, че няма вече да съм умирител, между репликите ми се промъкнаха, макар и трудно, няколко признания за това какво не харесвам в него и какво съм си обещал да правя различно от него.
Обвинения един вид.
На което той ми каза, че се грижи за себе си и даде като пример, че най-редовно си прави изследвания на кръвта, разни важни органи и прочие. И всички изследвания са в нормални граници. Продължих с това, че ми е писнало да чакам резултата от прегледа на коляното му, защото искам да знам дали ако тръгнем да изкачваме някоя планина, ще можем да слезем от нея.
Тогава ми каза, че има резултат от изследванията и му трябва операция, която няма намерение да си прави.
Преди два месеца ги блъснаха на светофар – някаква патица, която правила ляв завой на червено. Тях и автомобилът до тях. Ужасно смачкани ламарини, но можеше и да е много по-зле. Минала седмица си взеха ново возило. Баща ми ме помоли да отида с него. Беше притеснен. И аз бях притеснен – не беше шофирал от катастрофата.
Разказах му за това как след като си паднах на главата и гръбнакът ми се изправи като пирон, ме беше страх почти шест месеца да се кача при някого, който шофира с висока скорост. Как и сега има няколко кръстовища, от които настръхвам. И как ми се изправя и малкото коса, когато гледам как децата правят кълбета, защото в моя мозък това е картина, в която директно се чупя на две.
Засмя се. Не знам дали му стана по-лесно, но се отпусна.
Някакво начало е, нали?
В крайна сметка, наясно съм, че няма да се изправя срещу него, да питам дали още прави секс с майка ми. Нито да му кажа – „абе, вземи си направи още изследвания.“
Но той ще прочете текста и може да се вдъхнови. Както може да направи всеки. Целта на Movember не е просто да си пуснеш мустаци в стил Антъни Кийдис и да се снимаш преди, по време и след края на месеца, и да качиш гордо подносното си окосмение.
Нито как ритуално бръснеш първо едната, а после и другата половина (ебаси имам приятели, които си обезкосмяват задниците, ама не заливат света със снимки).
Целта на този месец, а и на всеки друг, е да обръщаш внимание. Дори, ако искаш, да говориш със себе си. Да се грижиш за себе си. И за тези, които обичаш.
Да обръщаш внимание на простатата си, на топките си, на кофти настроенията си.
Честно казано, всеки мъж, който си ръга пишката в подходящи дупки и не обръща внимание на ташаците си, знае, че ще боли. Затова и внимава. И при положение, че орехчетата, кайсийките или каквото там се мандахерца, ти осигуряват толкова забавни моменти, трябва да им го върнеш, нали?
П.С. Преди година и половина, когато се прибирахме от море заедно с децата, специално се отклонихме, за да видим болен роднина. Проклетият рак беше в напреднала фаза и тъй като едното дете беше сополиво, общувахме през два етажа разстояние. Той на балкона, ние - долу. Отиде си няколко месеца по-късно. Познавах го от 15 години. И не бях говорил достатъчно с него.
