Поли Пантева е майка на момиченце, което е затрупано с играчки, защото и тази майка е като всички останали - само чака детето да каже "ИСКАМ!", и да започне да го затрупва с НЕЩА! И така, вижте какви неща е купила Поли на детето си и се опитайте да познаете то искало ли е да си играе с тях или не! И ако изпитвате затруднения, ние ще ви подскажем - или не!
*************************
То е най-доброто, най-умното и най-прекрасното дете, защото си е вашето. Съответно, вие си мислите, че то заслужава целия свят. Под вие имам предвид аз.
Моя милост е първа приятелка на Джъмбо, Хиполенд, китайските производители на играчки и няколко онлайн магазинчета, които оцеляват на наша издръжка. Под наша имам предвид моя и на още няколко-стотин-хиляди луди, които само чакат детето да каже „искам“.
Защото то е най-доброто, най-умното и най-прекрасното дете и заслужава целия свят.
Първата година е лесна работа. Купувате дрешки, дрънкалки, гумени книжки, патета и тем подобни напълно излишни неща, които впоследствие ще обирате от всеки ъгъл на апартамента и ще проклинате дните, в които сте давали пари за тях. А това са много, много дни и много, много пари, хвърлени на вятъра.
Една от първите ни покупки беше някакви рибка-робот, която плувала във вода. Решихме, че за детето ще е забавно, докато кисне в коритото, да си играе с нещо такова. Поръчката пристигна и с мъжа ми въодушевени сложихме батериите, и се заехме да изпробваме новата придобивка. Същата вечер пуснахме рибата при детето, което (разбира се) изобщо не се трогна от нея.
На следващия ден роботът вече не работеше и замина в кофата. Оттогава там са попаднали още околко стотина подобни джаджи, в това число зелено мече, което танцува и пее „В Джъмбо всичко ще откриеш“, и маймуна, изпълняваща хита „Гангъм стайл“. Последните изхвърлих с огромно щастие, малко след като осъзнах, че колегите ми се подхилкват, докато си пея химна на магазин за играчки.
През втората година нещата драстично се променят. У детето вече се оформят интереси и вие с нетърпение чакате то самичко да си поиска нещо. Най-тъпо похарчените ми пари са за една огромна картонена кола, която поръчах веднага щом детето каза „икам бъм“.
Купихме я за втория ѝ рожден ден. Баща ѝ си игра с нея по-дълго, докато я сглоби и налепи стикерите, а когато беше готова, малката (отново) изобщо не я отрази. Вися в хола няколко месеца, събира прах и накрая я сгънахме и изхвърлихме. Горе-долу тогава започна страстта ѝ към сапунерки, кремчета, мокри кърпи и всякакви други неща, които не са играчки, но задържаха вниманието ѝ значително по-дълго от всичко останало.
Ние обаче сме инати, детето трябва да има кола, защото иска. Купихме акумулаторна. И до днес виси като паметник на глупостта и се пренася от стаята на терасата и обратно. Малката я ползва като диван от време на време. Неотдавна я дадох на колежка за сина ѝ, с искрената надежда, че съм се отървала от нея, но тя ми я върна седмица по-късно, осъзнала безсмислието ѝ доста по-рано от мен.
От този момент насам най-доброто, най-умното и най-прекрасното дете се сдоби с кухня, пиано, тоалетка с огледало и два чувала с играчки, които от време на време се изсипват на земята, за да може мама да ги събира и да псува наум. Себе си.
Един от последните подаръци – рокля, ръкавици, корона и плитка на Елза от „Замръзналото кралство“. Тук ударихме точно в десетката. Голяма радост настана. И ние се радвахме първия и половината от втория ден. Днес теглим чоп кой ще я облече и ще ѝ надене ръкавиците (което е много по-трудно начинание, отколкото звучи). Това се прави по 198475340 на ден и вече много ми се иска ритуално да изгоря одеждите на принцесата.
Накрая разбрах - играчките на детето са трън в задника. Купуваме ги, за да зарадваме най-доброто, най-умното и най-прекрасното, а то милото мечтае само да се маже с крем и да рисува по стените.
Сега изчезвам, че трябва да търся подарък за Коледа. Стискайте ми палци, защото най-умното иска кученце. Истинско.
