fbpx
Образование

Глистът, въшката и варицелата – врагове №1 на българската образователна система

25 септември 2018

Щастието, наречено „Днес детето тръгва на детска градина“ - няма родител, който да не го е изпитал и чакал така, както се чака любимата невяста или автобус 72 (или на когото каквото му се е случвало да чака повече, освен ако не сте някакъв пълен нещастник, който е чакал любимата невяста, пътуваща в 72, за което получавате моите съболезнования).

След последния ден в яслата, в който си казала на детето – айде, кажи сега ЧАО на госпожа Симеонова, и детето гръмко се е изцепило – ЧАО! ПОВЕЧЕ НИКОГА НЯМА ДА ДОЙДЕМ! (защото то може и да говори на бебешки шопски, но поне се старае да го прави ясно и отчетливо), след безкрайната лятна ваканция, след едни 50 дни прехвърляне между баби, дядовци, единия и другия родител, така че всеки да може да свърши поне някаква работа в усамотение, след множество следобеди, прекарани в паркове и градини в ловене на попови лъжички, каране на колички и брулене на кестени посредством огромен прът, който майката трябва да разнася навсякъде със себе си като един послушен пастир, след въдворяване на детето в курорти за отдих и осигуряване на всякакви рекреационни забавления, така че мозъкът му да е свеж, имунната му система да е некомпрометирана и цялостният му вид да е на едно отпочинало дете, което гори от желание да тръгне в I-ва група на детска градина и да е способно да направи отчетлива разлика между таралеж и портокал, ако му бъде зададен такъв въпрос от госпожата, та след цялата тая одисея аз с изплезен език чаках датата 25 септември, на която в личния ми календар бе записано

ПЪРВИ ДЕН НА ДЕТСКА ГРАДИНА!!!

Вие да не си мислите обаче, че този ден идва просто ей така – ставате си в понеделник и хоп, айдеее, отивате на детска градина, като някакви граждани в други държави.

Не.

За тоя най-пръв ден в детската градина си има строга подготовка, която започва още от началото на август и кара много родители (или поне мен) да си мислят, че детето всъщност ще бъде интегрирано в свръхсекретна космическа мисия, свързана с изпращане на подбрани деца от I-ва детска група на екскурзия на Уран, но тъй като средата там е стерилна, в никакъв случай на планетата не трябва да припарва Земна въшка и най-вече, да не дава Господ - Земен глист.

Само това ми хрумна, когато разбрах, че синът ми трябва да мине един куп стриктни изследвания, документални проверки и всякакви изпитания, които да ГАРАНТИРАТ, че това е едно напълно чисто, изпразнено откъм вътрешен живот дете, без кьорав глист, тения, чернодробен метил и фини прахови частици, полепнали по червата му.

Как протича тази подготовка?

Започваме с най-лесното, а именно - караме детето да пикае в чашка. То го приема на игра, опикава всичко около чашката, опикава и вас, но какво е това на фона на факта, че имате три милилитра пикня в чашка, и, дето се вика, първата стъпка от мисия УРАН е изпълнена?

След това му показвате как събирате части от акото с миниатюрна лъжичка, която, ЕСТЕСТВЕНО, изпускате в лайната, защото тя е с големината на едно зърно леща, и бързо го възпирате то да рови вътре и да я търси, въпреки че детето с охота иска да ви помогне.

А накрая идва най-хубавото - някак трябва да му обясните ЗАЩО то трябва да се надупи срещу вас, така че вие - неговият цял свят, човекът, който му прави чай, палачинки и пържоли, който го гушка и приспива, и му чете за вълци и червени шапчици, се налага да му лепи ТИКСО на дупето, да го отлепи и след това да го залепи наново на специално закупеното за целта лабораторно стъкълце.

МАМО, ЗАЩО МИ ЛЕПИШ ТОВА НА ДУПЕТО? - ето това е един въпрос, достоен за викторина в национален ефир. Аз излязох от ситуацията с обяснението, че така проверяваме дали в дупето има буболечки, давайки си сметка, че това е един разкошен сценарий за въображението на тригодишно дете, но на тоя етап родителят малко вече е кът откъм нерви и креативни идеи, така че е позволено да обясните каквото си искате - важното е то да влезе в детска градина, така че да го обезпечите в образователно отношение и някой ден то да може да изкарва много пари, които да дава на психотерапевт.

След това отивате в лаборатория, където оставяте находките и успокоявате детето, докато му дупчат пръста и му точат кръвта, чакате 1 седмица, взимате си резултатите и отивате при личната лекарка.

Тя трябва да види резултатите от фекалния урожай, да осигури бележка, че детето не е било в контакт със заразно болни три дни преди 25 септември (посредством неизвестни за мен предсказателни способности) и да проведе преглед на слуховите и зрителните способности на детето.

Как става това ще разберете най-точно от следния кратък диалог:

Медицинска сестра: И така, хайде, моето момче, иди до вратата на кабинета, застани там и гледай онова мече горе, а аз ще застана ето тук, до прозореца, и ще ти прошепна НЕЩО, а ти ще го повториш.

Дете: ЪЪЪЪЪ (блее, отива до вратата и си бърка в носа)

Лична лекарка: Пууу, баш сега ще ми звънне телефонът! (започва да крещи в слушалката)

Медицинска сестра: СЕДЕМ (шепти)

Дете: Все още е на първата част от изречението, а именно – гледай онова мече, и въобще мозъчните му клетки не са обработили задачата „чуй и повтори“.

За зла беда в този момент отвън, под отворения прозорец на кабинета, някой някъде започва да реже НЕЩО С ФЛЕКС.

Започва един кратък водевил, в който:

аз крещя ГЛЕДАЙ МЕЧЕТО И СЛУШАЙ КАКВО ТИ КАЗВА ЖЕНАТА,

сестрата шепти СЕДЕМ! СЕДЕМ! СЕДЕМ!,

отвън флексът бичи нещо като ЖЖЖЖЖЖЖРРРРРРРРРРРРГГГГГГГГГГГГГГГГГЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗ,

а личната лекарка крещи по телефона.

Всичко това влиза в безпощаден кръговрат.

СЕДЕМ!! ГЛЕДАЙ МЕЧЕТО!! ЖЖЖЖРРРРРРРРРГГГГЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗ!! ГЛЕДАЙ МЕЧЕТО И ЧУЙ КАКВО ТИ КАЗВА ЖЕНАТА!! ЖЖЖЖРРРРРРРРРГГГГЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗ!! АЛООО, НЕ ТЕ ЧУВАМ ДОБРЕ, ЩЕ ТИ ЗВЪННА АЗ!!! СЕДЕМ!!! СЕ-ДЕМ! С-Е-Д-Е-М! ЖЖЖЖРРРРРРРРРГГГГЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗ!! СЕДЕМ!!

На прага на осмото повторение слагам край на проверката и обявявам, че евентуално само делфини биха чули шепот в тоя джангър, след което моля детето да бъде проверено поне дали вижда правилно. За мое щастие, то вижда и разпознава на картинки върху стената всички скапани катерици, ягоди и бобри, в разнообразни размери и разцветки!

Междувременно, в настъпилото затишие, успява да чуе и думата СЕДЕМ, аз от радост гръмвам шампанското, всички са щастливи и половин час по-късно напускаме кабинета на личната лекарка, въоръжени с един наръч документални доказателства, с които удостоверяваме, че имам дете с цифром и словом НУЛА глисти в себе си, едно дете, което чува, разпознава И ПОВТАРЯ думата СЕДЕМ, едно дете, което вижда катерица от три метра и същевременно не я нарича жаба, едно дете, годно да посещава I-ва група на детската градина без опасност да зарази същата с паразити и тъпота, едно дете, годно да стъпи на брега на океана от педагогически дейности, гланцови блокчета и супа топчета и да отплава към безбрежната шир на познанието и следобедните закуски със салам.

Абе, едно дете на прага на големия живот!

И, разбира се, неговата щастлива, чорлава, леко изнервена, но горда майка – горда, че е родила дете без глист, без въшка, без проблеми в разпознаването на ягоди и таралежи на картинка.

Така идва 25 септември.

Майката е от щастлива по-щастлива, детето – напротив. Майката крещи – АЙДЕЕЕ, СТАВАЙ, ТРЪГВАШ НА ДЕТСКА ГРАДИНАААА, детето крещи НЕ ИСКАМ НА ДЕТСКА ГРАДИНАААА, НЕ ИСКАМ ДА РАБОТИИИИИШ, майката обяснява – а как иначе ще ти купувам шоколадови яйца и кюфтета??, детето млъква пред този неочакван материален аргумент, и така, в керван от писъци, ревове и закани, акостираме пред детската градина.

Аз, той, трийсет и три документа и нито един глист.

Звънец, качване по стълбите, медицинска сестра, добър ден – добър ден, това е моят син, който ДНЕСТРЪГВАПРИВАСНАДЕТСКАГРАДИНА (опитвам да държа радостта си под контрол, но тя излиза от мен неконтролируемо), хайде, ела да влизаме, и тогава чувам гласа на сестрата някъде над мен:

АМА НИЕ СМЕ В КАРАНТИНА ОТ ДНЕС. ИМАМЕ ВАРИЦЕЛА! ЕДРА ШАРКА! (??!!)

Каквооооооооооооооооооо?

ЕЛАТЕ ПАК НА 10 ОКТОМВРИ, НО ПРЕДИ ТОВА ЗВЪННЕТЕ ДА ВИ КАЖЕМ ДАЛИ НЯМА ДРУГО БОЛНО ДЕТЕ.

Зави ми се свят, единият ми клепач започна да подскача и започнах да виждам всичко като в пелена от глисти.

Ама как така? Защо? Откъде накъде?

Можела съм да го оставя, разбира се, ако се подпиша на нещо си, но по-добре да си го взимам. Наоколо още някакви нещастници като мен започнаха да мигат и да преглъщат, опитвайки се да смелят чутото, размахвайки и те скъпоценен наръч с документи, удостоверяващи, че децата им са чисти и годни за внедряване в градината.

Довиждане! И утре елате на родителска среща!

Взех си го. Не успях да преценя на минутата дали да го пусна и да се разболее след 1 седмица от варицела, или да не го пусна и да се разболее някога си, но това, което поне успях да издействам, е официална клетва от сестрата, че аз повече документи и изследвания няма да правя, и глисти, ягоди и катерици няма да броя. Каквото е преброено – преброено.

Междувременно обаче мен цял ден ме глождят няколко въпроса, като например защо няма ваксина срещу варицела в официалния имунизационен календар, как се случват нещата в детските градини по света, когато там има варицела, и най-вече – да го пусна ли утре на детска градина или да не го пусна? Хамлет, един вид, ама с по-прозаични проблеми.

И докато намеря отговор, не ми остава нищо друго, освен да ви кажа – не бързайте да се радвате, приятели. Това че детето ви няма глисти и разпознава ягода на снимка ВЪОБЩЕ не е гаранция, че утре то ще тръгне на детска градина.

Нещата у нас са далеч, далеч по-сложни и, да ви кажа, чак почвам да се чудя ние въобще как сме завършили висше образование, при наличието на толкова глисти, варицела, въшки и всякаква друга биологична гад, която възпрепятства образователния процес в България??

P.S. Смятам за удачно вместо картинки на ягоди и бобри, детското зрение да бъде проверявано посредством снимки на пъпки от различни шарки, та белким порасне поколение, което знае, че едра шарка на тая планета няма от 40 години

Красимира Хаджииванова

Съосновател и редакционен директор на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross