С фурията Турийска вече сме ви срещали. Сега пак ѝ изскочихме от засада и докато плюеше от стрес в пазва, я заставихме да ни разкаже как стана така, че след като издаде книги на целия свят със своята Пощенска кутия за приказки, най-накрая успя да издаде и своята собствена стихосбирка. Това е малко като "Обущарят ходи бос", но в издателския смисъл, което сигурно звучи "Издателят ходи неиздаден". Е, уважаеми читатели, любители на добрата поезия, Гери Турийска е издадена! Някои от най-прекрасните ѝ стихове са събрани в книгата Когато живееш с котка и днес самата Гери е в Майко Мила!, за да ни обясни каква е тая работа с котките, стиховете, пощенските кутии и всичко останало, с което жонглира напоследък.
Здравей, Гергана. В какво разположение на духа и тялото те намираме?
Здравейте, Красимира и Елисавета! Току-що се завръщам от световната столица на ракията – Белград, където гостувах по покана на тамошното литературно общество. Скоро ще ви разкажа в какви приключения ще се забъркам с левия крак - тук и десния - там. Иначе, благодарение на страхотната сръбска кухня, тялото ми се намира в своя горен праг на обемност – топло и щастливо.
Издаде стихосбирка съвсем наскоро. Защо?
Защото вече наистина се налагаше да го направя. Говоря за тази книга от 7 години и от десетилетие мисля за нея. Най-после намерих удобен момент да я извадя от компютъра си. Олекна ми. Тук основна вина носи страхотният поет Елин Рахнев, който направи селекцията на тези 27 стихотворения. Не му беше лесна работата, защото го засипах с трицифрен материал. Адски съм му благодарна! Направи една нежна селекция, която се надявам да стопли бъдещите читатели на Когато живееш с котка.
Какво те кара да пишеш стихове? Откъде тази любов към тях?
Имах щастието да срещна вдъхновители още в ученическите си години – на живо и в книгите. Един от тези вдъхновители завинаги ще си остане Петя Дубарова, която беше с мен в онези най-мрачни тийнейджърски години. Щé ми се да вярвам, че съм взела от творчеството ѝ най-вече любовта към живота и любовта към самите думи.
Спомням си, че в десети клас разбрах, че е намерила над 1200 рими на думата „ден“ в българския език. Прекарах няколко месеца по следите на това нейно търсене и то, колкото и особено да звучи на хората, си остана моя голяма лична гордост. В този процес открих колко богат и пъстър е родният ни език и колко несравним с нито един друг, който съм учила. И вижте как се завърта колелото – догодина ще излезе филм, посветен на Петя Дубарова, и част от поезията в него написах аз. По някакъв начин аз съм Петя на моята Петя.
Какво е да живееш с котка? Ти живяла ли си с котка?
Живяла съм с котки. Научих се на много женски качества от тях. Чувствам се котка не защото съм зодия Лъв. По-скоро защото се усещам като „женска жена“, с всички възможни плюсове и минуси. Знам си мъжката енергия, но другата е моята сила. Да бъдеш жена е красиво, споделено енергийно усещане. Това е една особена връзка с природата. И метафората на котката в книгата е точно тази. На мен ми костваше много усилия и себеопознаване, за да се науча да оставям вратите леко отворени.
Каква е равносметката ти за тази година? С колко котки и деца я завършваш?
Беше луда година. С Пощенска кутия за приказки направих над 90 събития в цяла България. Посетихме за първи път и българите във Виена. Родиха се книгите Лейди Гергана на Цветелина Цветкова, 158 удара в минута на Димитър Калбуров, До луната за шишарки на Васил Русев, моята Когато живееш с котка и Животът от нещата на Красимира Хаджииванова, която ще представим на 11 декември в Carrusel club.
В процес на планиране сме на страхотни нови събития и заглавия, както и приключения извън границите на България, които ме сърбят пръстите да ви опиша в момента, но някакси ще издържа и ще почакам още малко.
Децата са си все същият брой. И стават все по-яки!
Какво остана недонаписано, недоорганизирано, недоизпито, недоизядено и т.н. – разбираш ни мисълта – и ще прескочи за следващата година?
О, много остана, но знаете ли – така е по-добре. Когато живееш в този мой бърз ритъм, трябва да се научиш да си оставяш време за въздишки. Важно е да можеш да спираш галопа, за да се насладиш на случващото се. Защото иначе… ами, животът е само сега. Не е вчера или после. Всичко е само сега.
Къде да се оглеждаме за теб, за Пощенска кутия за приказки и за стихосбирката ти?
Заповядайте на Панаира на книгата в НДК тази седмица! Нашият щанд е на партера, крайно ляво, точно пред вратите на Перото. Всеки ден ще срещнете различни артисти и автори там, подаръци, ще има и билети за предстоящите ни събития, изобщо… В петък, на 13-ти, ще представя Когато живееш с котка на сцената на Панаира на етаж 4 от 17:00. Ще се радвам да се видим и да си поговорим за поезия. Или за зеле. Просто елате да си говорим.
Фотография: Диляна Флорентин
