"Емпатия" идва от старогръцката дума ἐμπάθεια, което е различно от συμπάθεια, откъдето пък произлиза "симпатия". Разликата между двете думи е в емоционалната им същност. Емпатията е способността да съпреживееш чувството на другия човек, да се поставиш на негово място и да видиш света с неговия поглед, а симпатията е изразът на загриженост за някой друг. Най-общо казано, едното е съпричастност, а другото съчувствие. Много често двете думи се бъркат една с друга, а още по-често пък изобщо не ги и използваме активно в отношенията си с останалите, защото някак сме "обръгнали" и закоравели.
С цел да не се случва точно това в датските училища "Klassens Tid" или "Часа на класа" е превърнат в урок по емпатия, разказва The Danish Way. Часът е веднъж седмично и е включен в задължителната учебна програма на децата от 6 до 16-годишна възраст още от 1993 г., пише Educate Inspire Change.
В тези часове учениците се събират заедно в спокойна обстановка, за да обсъдят заедно всеки един проблем, който някой от тях може да има, като идеята е класът заедно да намери решение. Проблемите са всякакви – лични проблеми или конфликти между определени деца или училищни групи; нещата, които се обсъждат, може да са свързани с училището, но може и изобщо да нямат връзка. Класът дебатира заедно с преподавателя какъв би бил най-добрият начин, за да се реши казусът. Учителят помага на учениците си като им показва как истински да слушат и разбират другите. Ако няма нищо за обсъждане, децата просто се събират заедно и си почиват.
Часът на класа е възможност да бъдеш чут, да разкажеш за проблема си и да получиш признание и подкрепа. Най-важното, което децата научават, е взаимното уважение и това, че може да се говори за всичко без страх.
Датската психотерапевтка Айдън Сандал обяснява, че в Дания емпатията се преподава по два начина: с работа в екип и с колаборативно учене. В 60% от училищните задачи децата са окуражавани не да са най-добрите сред съучениците си, а да изграждат и подобряват уменията на останалите деца, които не са достатъчно надарени или не успяват към момента да проявят способностите си.
Американската писателка и културолог Джесика Александър обяснява колаборативното учене така: "Дете, което има математически талант, няма да стигне далеч, ако не се научи да си сътрудничи със съучениците си, защото ще има нужда от помощ по другите предмети. Това е чудесен урок за децата още от най-ранна възраст, защото никой не живее живота си сам." И добавя: "Така се изграждат умения да изпитваш емпатия, които по-късно се засилват, когато внимаваш за начина, по който другият човек възприема информацията, и когато успееш да се разходиш в чуждите обувки, за да разбереш как точно се случва процесът на учене."
