Всеки знае да ходи в Гърция на море - идете на езеро!

И така, идва следващото ни пътешествие от семейния ни проект с Volkswagen #майкиVWколата, в който обикаляме България, за да търсим страхотни места, където можете да отскачате със семейството си без да се чудите дали ще му е интересно и забавно на това капризно семейство! Ако още не сте прочели първия - можете веднага да го направите, ето го и него: Семейни пътешествия: В преследване на кукерите.

Освен това правим и тест драйв на коли и сме напълно честни за всичко - за пътя, храната, хотелите, атракциите и колата, с която сме! Надявам се, че го чакате с нетърпение, но преди това имам един въпрос-игра към всички читатели, и той е:

"Какво прави българският родител, щом има повече от два дни почивка? Какво?"

И ще си отговоря сама. Ами, стяга бохчите и заминава да прави задръстване в Кресненското дефиле, или с други думи - отива в Гърция. Там, по бреговете на Халкидики, на о.Тасос или около Солун, отпуска морно тяло и гледа към морето с надеждата, че три дни ще му се сторят като 33.

Но и гръцкото море, дето се вика, омръзва, скъпи приятели. Тези прословути ръкави са все едни и същи, а на вас може би хем ви се ходи в Гърция, хем ви се иска нещо напълно различно.

Ние, в „МайкоМила!“, не се борим непременно за оригиналност, но ако в Гърция сте били само на море, бихме ви предложили една страхотна алтернативна разходка, каквато може би не подозирате, че е възможна. Този път сме с Tiguan - голям, просторен, ужасно удобен. Ще ви разкажем по-надолу за него.

И така, пригответе се.

Багаж

1. Обичайните дрехи за цялото семейство.
2. По два чифта обувки, маратонки или сандали за децата. Не забравяйте шапки!
3. Бански и хавлиени кърпи!
4. Таблет с аудио-версията на „Война и Мир“ за деца, защото ще попътуваме (но ви обещаваме, че ще бъде невероятно вълнуващо). Ако нямате на таблета дебели книги, то можете да свалите този пътепис, заедно с всичките му допълнения, така че да обяснявате и разказвате по пътя какво предстои да се види, посети и опита. Както и няколко игри и филмчета – за всеки случай. И да слушате чудесните песни, изпети от "дъщерята на Егея" - Любка Рондова***, за да се потопите в атмосферата на този край.
5. Паспортите на децата и копия от актовете за раждане – за границата.

N.B. Ако има разведени, носете пълномощно и копие от това пълномощно, за да може да го оставите на границата. За ваше улеснение, поискайте едно генерално пълномощно от бащата/майката, та да не се налага всеки път да тичате до нотариуса.

Времетраене: 4 дни, три нощувки.

Не е малко, така че ви съветвам да изберете най-доброто: тръгнете на втория от поредицата почивни дни, и си вземете още един работен ден накрая отпуск, за да шофирате на връщане в него. Така ще избегнете всички задръствания, ще бъдете сами в Кресненското дефиле, ще летите като птици, ще си правите селфита, а на децата няма да им се вярва. Изпробвано е – РАБОТИ!

Маршрут

гр. София – гр. Костур (днешна Кастория) - Малко Преспанско езеро – с. Смърдеш (днешно Кристалопиги) – гр. Воден (днешна Едеса) – с. Пожарско (днешно Лутраки) – гр. София

N.B. Съвет за любознателни туристи: ако не притежавате някоя стара карта, сменете от настройките на Google Maps езикът да е български – така ще можете да видите нашенските названия на по-голямата част от селищата в региона, чиято топонимия е променена изцяло след присъединяването на тези земи към Гърция в началото на 20-ти век.

И така, забравете за малко морето, защото тръгваме по пътя на сладката вода и вехтите войводи, за да ви разкажем легенди, да ви заведем на места, на които не сте били, и да почувствате историята отблизо. Нашето пътешествие се проведе по Великден, та освен всичко останало, успяхме да станем свидетели и на празнична православна атмосфера.

ПЪРВА СПИРКА: КОСТУР

Костур и езерото

Първата ни дестинация е Костур (Кастория). Според една от версиите, името на града произлиза от кост, защото местността прилича на скелет, гледана отгоре. До него се стига по магистралата за Солун, след което се отбивате надясно. Намира се сравнително близо както до албанската, така и до македонската граница. Ако тръгнете по начина, по който любезно ви посъветвах, след 5 часа ще сте на място толкова красиво, че мигом ще забравите морските си въжделения.

Костур е кацнал около едно езеро и се простира върху двата му бряга, а Старият град е заел кокетно западната част от полуострова, вмъкнат в езерото. Още с влизането в града, докато запленени зяпахме разкошните води и прекрасната гледка, ни посрещна стадо гъски, които гордо се разхождаха покрай асфалтирания път на идеално урбанизираната част на Костур.

Костурското езеро пък е пълно с пеликани (можете да се досетите, че ние, градските чада, възклицавахме развълнувано "Господи-и-и, виж пеликаните, леле-леле"), лебеди, чапли, гмурци и всякаква друга летяща фауна, която преспокойно се препитава от него. Водите изобилстват от всевъзможни видове сладководни риби (за които ще разкажем малко по-нататък). А гъските живеят на бели ята по тревните площи на града, досущ зайците във Франкфурт.

В определен период от историята, (от 864г. до падането на България под византийско владичество през 1018г., и после за кратко при Йоан Асен ІІ след 1204г.) град Костур е бил в границите на българската държава, а само преди някакви сто години огромната част от населението на региона е било българско. Затова не се учудвайте, ако срещнете хора, които още говорят по нашенски. В началото на нашето пътешествие те няма да са много, но към края ще стават все повече и повече, пред изумените ни очи и уши.

Още в началото на 19-ти век, френският консул при Али паша Янински - Франсоа Пуквил, пише за Костур: „…околните жители разбират само своя език, българският“.

Тук всичко е познато - къщите са с червени покриви с керемиди, различни от обичайните равни гръцки покриви. Градът е изпълнен с нашата възрожденска архитектура и не се различава много по облика си от Мелник, Банско или Копривщица, така че чувството е съвсем домашно. А в една от най-старите църкви - „Свети Архангели Митрополитски“ от 9-ти век, дори са изрисувани българският цар Михаил II Асен и неговата майка - царица Ирина Комнина.

къщи в Костур

Миналото на града, от Възраждането чак до годините след Втората световна война, е изпъстрено с вълнуващите истории на много революционери, войводи и македоно-одрински опълченци. Имало е дългогодишен период, в който почти всеки, годен да носи пушка, е бил член на ВМОРО, а славните страници на Илинденското въстание и годините след него са изпъстрени с имената на безчет герои.

Освен борци за свобода обаче, от този край в България са мигрирали към „Старите предели“ и десетки хиляди бежанци, които са влели жизнени сили в обществено-политическия и културен живот на нашата родина. Сред тях има множество лекари, учители, писатели, художници, публицисти, архитекти, композитори, военни, свещеници и дипломати.

От селата около Костур произлиза родът на патриарха на българската литература - Иван Вазов, там са родени и основателят на БСДП Димитър Благоев*, видният езиковед Благой Шклифов (описал подробно костурските диалекти и фолклор), полк. Анастас Янков (герой от Сръбско-турската, Руско-турската, Сръбско-българската война и Илинденското въстание), народната певица Любка Рондова (възпяла родното Беломорие в редица изворни песни), бивши кметове на градове като Варна и Монтана и много други.

вечерен Костур

Пристигнахме прегладнели и се отправихме към най-прехваленото място в Костур (поне според Trip Advisor). Влизаме, часът е един и половина, има две заети маси, всичко останало е празно. Рекохме си, че гърците вероятно почиват, и си поръчахме. Точно двайсет минути след това, заведението беше препълнено догоре. Явно бяхме уцелили кога да дойдем. Та, съветваме ви да сядате да обядвате в най-популярните заведения към един, така че да успеете да си намерите място.

А нашето първо попадение се казваше „To Steki tis Pareas“ и не беше никак лошо. Имаше спагети за децата, шишчета за нас, и така успяхме да съберем малко сили и да отидем да се настаним, за да заспим мощен двучасов сън. Беше задължително, за да издържим всички заедно до полунощ и да посрещнем радостно Възкресение Христово.
Костур е много мил и спокоен град с разкошна крайезерна улица, обсипана с кафенета, градинки и ресторантчета.

Дълго се разхождахме, посетихме лунапарка на града и общувахме на воля с птички и твари. Тук ми хрумва да отбележа - да се запасите от България със сапунени балони, защото са много по-евтини, а в топлото време доста добре се котират, докато децата тичат наоколо.

Хората по тия места, а и навсякъде из Гърция, обичат децата. Това сякаш умиротворява и самите деца, и те слушат повече. Но колкото и да слушат, са деца и понякога разливат сок или събарят вилица. Никога не съм виждала някой да се намръщи на дете в Гърция за направена от него беля.

Всички се усмихват и това прави атмосферата на всяко заведение далеч по-приятна, отколкото тук, където сме страшно напрегнати детето да не направи нещо на някого. Съответно, и то е напрегнато. И този „някого“ също е напрегнат, още преди детето да му е направило нещо. И ето защо сме по-нервни.

Нашето семейство, обаче, се отпусна и малко преди службата, след катерушки, люлки и веселие, попаднахме в един от малкото все-още-работещи ресторанти (навръх Великден всички затварят преди 21-22ч), който ще препоръчам с цяло сърце и душа. Прекрасна кухня (макар и без лелеяните спагети), децата с апетит ядоха сирене, салата, мек хляб и … малко агнешко.

И ето я ГАЛЕРИЯТА със снимките. Разгледайте преди да продължите четенето, за по-голямо удоволствие!

Ако идете по тия места, седнете в „Miltos“ - то е на крайезерната улица, от южната страна, точно преди големия нос на полуострова. Загледайте се в прелитащите чапли, наслаждавайте се на залеза и непременно опитайте от домашната им ракия, която според мъжа ми е божествена.

И така, половин час преди самия Великден се изкачихме до централния площад в Стария град, където беше започнала месата. Имаше ужасно много хора, войници с автомати, нарочна трибуна за кмета и въобще една фантастична тържественост.

И въпреки огромното множество, всички пазеха достопочтена тишина - бебета, деца, възрастни. Само моят син, уплашен от тълпата, нададе силен вой "Тате-е-е-е-е“, с което разцепи тържествената тъмнина. Татко му се беше отлъчил за няколко минути да снима наоколо и цял Костур разбра мъката на сина, който викаше баща си.

"Татееее, татееее, татеее“ се носеше в тишината, а гърците смълчано го гледаха, но никой не беше възмутен, недоволен или раздразнен.

празнично множество богомолци

Това винаги помага, когато детето ти се държи по начин, който не можеш да контролираш. Баща му се върна и едвам дочакахме 12 часа, когато камбаните забиха, загърмяха фойерверки, всички се разцелуваха и запалиха свещи!

Детето се държа смело, без повече да плаче, а дъщеря ми беше дваж по-смела и чудесна през цялото време. Накрая, изтощени от всички предизвикателства, се изнизахме по тесните криви улички и едвам докретахме до стаите си, но от толкова вълнение лежахме и се кокорихме бая, преди да заспим като пънове.

Спахме в едно малко апартаментче в покрайнините на града, което не бихме ви препоръчали, но това беше защото се сетихме в най-последния момент. Вие, разбира се, няма да направите така. На сутринта слънцето грееше, зеленината най-сетне се беше показала за уморените ми от зима и студ очи, и отидохме да посетим местния аквариум, в който са представени всички видове риби (десетки!) и твари от езерото, както и няколко допълнителни като бонус. Аквариумът е семпъл, но е прекрасна атракция и има наистина впечатляващ арсенал от водни обитатели.

Аквариумът в Костур

От другата страна на Костурския полуостров е „Пещерата на дракона“, която работи до 17 ч, та не можахме да я видим. Явно и драконите са се научили на нормирано работно време, но ето че сега вие го знаете и ще отидете там вместо нас. В 60-те години на XX век пещерата е картографирана и са открити в нея подземни езера, помещения с различна големина и 5 коридора. Най-впечатляващото откритие са кости на пещерно животно, на възраст 10 000 години. А според легендата, пещерата е златна мина, която се пази от дракон!

Тръгнахме си от Костур със запролетени души, и се качихме нагоре в планината, по следите на старите войводи. Съвсем скоро се озовавахме в село Апоскеп, откъдето се открива чудно красива гледка към езерото и града, както и към околните планини.

Изглед от село Апоскеп

На най-хубавото място е построен луксозно изглеждащ хотел, в който можете да отседнете, ако искате да сте извън тесните улични и глъчката на града, на тишина, спокойствие и красота. Тук нейде е била и братската могила, в която след младотурската революция през 1908, турци и българи в знак на помирение заедно са погребали тленните останки на местните войводи Лазар Поптрайков, Митре Панджаров - Влаот, Пандо Кляшев и други още около четирийсет комити от Костурско.

Уви, могилата е отдавна заличена и разрушена, та е жалко, че не знаем къде са пръснати костите им и не можем да отдадем почит.

От езерото на Костур пътуваме още по- на запад към Преспанските езера, където ще се нагледаме на невероятни прелести.

Пътуваме по чудесните виещи се пътчета. Тази част на Гърция предлага много планински маршрути, всички идеално достъпни с кола (а и с колело, ако обичате да циклите по интересни места) и изключително живописни.

пред старата църква в Смърдеш

Пътуваме към село Нивици (сегашно Псарадес), по пътя минаваме през десетина други. Селата в този район са истински странни. Чисти, спретнати, обгрижени, макар и със запуснат вид. Сякаш къщите, макар и напълно обитаеми, са напуснати, и само в някои селца има по-активен живот.

И наистина, някои от селата след войните през миналия век са напълно обезлюдени, като жителите им са се преселили в България, САЩ, Австралия или другаде. В някои от тях впоследствие са се заселили понтийски или малоазийски гърци, или гръцки власи. Но другаде са останали потомци на старите местни жители, които още говорят на хубав български език и могат да ви разкажат не една и две прелюбопитни лични истории, от които да научите много за бурното минало на този край. Но във въздуха няма тъга, а спокойствие и човек бързо започва да фантазира, че всяка къща може да му бъде вила, или направо да се премести с всичките си приятели и да обитават селото като собствен курорт на река.

ВТОРА СПИРКА. ПРЕСПАНСКИТЕ ЕЗЕРА

Малкото Преспанско езеро

След поредния завой пред нас се ширва чудна панорама - пред нас са Преспанските езера! Отиваме директно в село Нивици, където обядваме в „To Germanos“ на площадчето и докато хапваме прекрасната пържена риба, чудесните салати и картофи, ни намира бай Герман - собственикът на заведението и на лодка, с която прави разходки из езерото. Препоръчваме ви горещо да отседнете при него и да се възползвате както от мястото за хранене, така и от услугите му да ви разведе из кристалните води на езерото.

Герман е радушен, гостоприемен човек, който ще ви разкаже всички причудливи истории от местността, ще ви покаже изрисуваните в скалите икони на по 700 години, пещерите, обитавани някога от монаси, вдълбаните в скалите църкви и заснежените върхове на околните планини. А ако наистина се сприятелите, ще ви прошушне и легендата на село Нивици - защо селото е кръстено така и каква е връзката му с цар Самуил!

Заинтригувани, решихме да посетим близкото село Герман, където се намира една напълно запазена средновековна църква. Входът в нея, за наше учудване, е напълно свободен. Прекрасно изографисана, тя носи полъх от отдавна отминали времена на геройства и битки, а в нея пък е намерена паметна плоча, посветена на родителите на цар Самуил – комит Никола и неговата съпруга Рипсимия, както и на брат му Давид (т.нар. Самуилов надпис).

старата църква в с.Герман

До църквата има висока камбанария, която също е отворена и ние побързахме да се изкатерим по витата стълба до най-горе, откъдето се открива чудна гледка към цялото село и ограждащите го планини. То е малко, но в него за запазени доста старинни къщи в така познатия ни архитектурен стил. На центъра му има малък мегдан с приятни заведения, където можете да отморите, докато децата тичат наоколо небрежно.

Таман да си помисля, че след двете езера няма да видя нищо по-впечатляващо от тях този ден, и ето че вече сме тръгнали към остров Ахил - мястото, където е запазена в доста добър вид базиликата, в която в средата на миналия век гръцки археолог открива гроба на самия цар Самуил! Островът е едно великолепно място в Мало Преспанско езеро, свързано със сушата с живописен, дълъг понтонен мост, по който децата щастливо тичат напред.

понтонният мост към остров Св.Ахил

В единствения хотел и ресторант на мъничкия остров също ще можете да се разберете на български, докато си поръчвате разхладителни напитки и гледате как залезът гали спокойните води. На острова се е намирал средновековният български град Преспа, който според някои историци за известно време е бил столица на България по времето на цар Самуил.

Базиликата е един от седемте големи епископски храма, построени от княз Борис I** след покръстването на българите. Построен е в края на 10-ти век и е една от най-внушителните сгради, запазени от Първата българска държава (с размери 30х50м!), като наподобява Голямата базилика в Плиска. Катедралата е основно обновена и устроена като патриаршеска църква от Цар Самуил в периода 986-1002 г.

След превземането на град Лариса, българският цар пренася от там в столицата си Преспа мощите на Свети Ахил и ги полага в храма - така катедралата добива името на новия закрилник на града, а по нея - и островът. Около 997 г., когато Самуил се провъзгласява за цар, в Преспа е седалището на българската патриаршия и царят е коронясан тук и чак по-късно столицата е преместена в Охрид. Българския патриарх Герман също мести седалището си от Воден (за който ще стане дума по-натам) в Преспа. На острова има запазени още няколко църкви в различно състояние.

Но най-важната подробност е, че гръцки археолог през 1969г. открива в саркофаг в базиликата костите на самия цар Самуил! По негови предположения е твърде възможно в другите два саркофага да са били положени и костите на цар Иван Владислав и цар Гаврил Радомир, но дори това да не е така, мястото има сакрално значение за българската история и нейния велик цар. Местната легенда пък твърди, че намерените около храма близо 300 гроба са на част от ослепените войници на царя, намерили последен покой до своя владетел.

Пием кафе, а децата ядат черен сладолед, от който се родиха толкова смешни снимки, че въпреки умората от деня, напуснахме мястото в изключително приповдигнато настроение, за да се насочим към едно лично наше сантиментално отклонение - село Смърдеш (днешно Кристалопиги).То е едно от тези места, чието население е напуснало родните си къщи и на негово място днес живеят власи. Главната причина, поради която поискахме да останем в него, е , че то е родното място на двама от водачите на македонското революционно движение в костурско - Васил Чекаларов и Пандо Кляшев. Особено за Чекаларов спокойно може да се напише цял роман – вижте бележките в края на материала, струва си!

Мястото ни беше близко до сърцето, но можете съвсем спокойно да изберете по-атрактивната опция да преспите край Голямото Преспанско езеро в с. Нивици, на самия остров Ахил или в някой китен малък хотел в с. Герман, за да се насладите на красотата и гостоприемството на този великолепен край.

Уви, ние избрахме единствения хотел в Смърдеш и останахме разочаровани, както от мястото за спане, така и от кухнята. На другия ден станахме, закусихме и тръгнахме наново да пътуваме към финалната ни дестинация – град Воден (днешно име Едеса).
Воден има разкошен стар град, с типичното за старите български градове по Балканите име „Варош“, със запазени възрожденски къщи, който виси на ръба на скалите и открива изумителна гледка към обширните черешови градини и останките от античния град в подножието им (който също работи до 17.00 ч).

прочутите воденски череши

Воден попада в границите на Първото българско царство по времето на Симеон Велики, по-късно в него резидира Самуил и неговите велможи.

Английският учен и дипломат Уилям Лийк пише в 1806 година за Воден:

„Водена, така наречена от българската дума за „вода“ с гръцко окончание, е напомняне за неговите чудесни води. Това е епархия на митрополита, която притежава сто села с български християни, които изобщо не знаят гръцки език.“

Градът има важно място както в борбите за независима българска църква, така и в национал-освободителното движение.

Но безспорно, най-атрактивното нещо в града са водопадите! Неслучайно, името на града е такова - водата го прорязва отвсякъде и накрая се излива в мощни, красиви водопади в самото сърце на града. Можете да слезете до тях, да ги огледате хубаво, да минете под най-големия и да слезете по вечно мокрите каменни стъпала чак долу, за да видите втория и третия.

големият водопад на Воден

Ще забележите, че много малко хора го правят, защото стъпалата са мокри и хората се боят да не наджвакат, но вие бъдете смели, вземете по още един чифт обувки (или просто се събуйте) и слезте. Заклевам се, няма да съжалявате!

След това хубаво се наснимайте, защото има няколко неща, които правят хората щастливи и това са буен огън, течаща вода и звездно небе, а водите на Воден наистина са от най-щастливите, та си ги запазете за спомен „на кадро“.
Хапнахме във Воден, но не там, където искахме.

Пристигнахме в 14.00 часа и местните хора вече бяха изпълнили цялото заведение. Сами не спазихме правилото си и направихме компромис, който ни донесе едно абсолютно вяло преживяване откъм храна в „Irtha & Edessa“.

хапване във Воден

Но ако искате наистина да хапнете добре, злите езици твърдят, че „Ousies“ е вашето място. Ние се опитахме и много съжалихме, че не можахме да се класираме - надяваме се вие да ни отсрамите.

Та, след като се разходихме лежерно, посетихме кафенето с най-великата панорама в града – „Psilos Vrachos“, надникнахме в най-скъпия хотел в града – „Varosi Four Seasons“, където можете да пиете кафе сред автентична обстановка и със също наистина изумителна гледка, и се понесохме напред в програмата ни.

А програмата ни, както забелязвате, е наситена с вода. Вода под формата на езера, реки и водопади. И иска ли питане - последната ни дестинация ще ни представи още едно впечатляващо приятно водно преживяване.

В село Пожарско (днешно Лутраки), се помещават известните Пожарски минерални извори, които всъщност са доста слабо посещавани от българите, без да знаем защо. Пожарско ни посрещна с хиляди цъфнали череши, зелени поляни и много възможности за отсядане.

Самото място е курортно и е пълно с хотелчета, по-скъпи хотели и всякакви видове квартири, които можете да наемете по интернет. Ние успяхме да резервираме цели две отделни стаи и сложихме децата да спят в едната, а ние се усамотихме на спокойствие в другата, за скромната според мен цена от 50 евро общо.

После отидохме да хапнем в Тресино (сега Орма) - село, след което други села няма, а иде само границата. Пред ресторанта видяхме страхотна сергия със сладка, ракии и какво ли не, от която си накупихме всичко, каквото душа иска, защото, познайте какво - продавачите говореха български, точно както и собственикът на хотелчето и някои от сервитьорите. Ако идете, не пропускайте да посетите ресторант „Dionisos“, както и да си купите сладко от кестени, череши, тиква, ягоди, мандарини или каквото ви душа иска – имат избор от десетки плодове!

домашни сладка, компоти и вкусотии

Село Тресино бе поредното място, в което децата ни бяха добре дошли, а ние се наядохме като за световно, за да заспим сладко-сладко и сутринта освежени да се насочим към минералните извори.

Трудно човек напуска тази водна феерия! Точно до студената река, която с бумтене и гърмеж се излива от скалите, блика горещ минерален извор, който е образувал няколко естествени басейна, в които да натопите старите си кости и да подложите уморения си гръб на силните струи на мини-водопада, докато се наслаждавате на великолепната гледка наоколо.

И двата естествени басейна са достатъчно плитки, за да застане едно малко дете право на краката си, така че бъдете спокойни. Всичко ще бъде наред - отпуснете се и се наслаждавайте на ледените води, които се разбиват по камъните до вас, докато вие топло се гушите в басейна до тях.

топъл минерален гьол

След това излезте и седнете да полеете с вино преживяването. Препоръчваме ви отсядане в Пожарско, особено ако сте с деца. Над двата естествени басейна (за които има будка и вход за всяко) се намира един изкуствен, но пък голям и пак с топла минерална вода басейн, до който има и голямо заведение.

Места в самото село има, хотелчетата са много, а ресторантите още повече. Природата е прекрасна, хората са мили и ви чакат няколко спокойни дни сред природата. И нещо задължително - пробвайте да говорите на български с всеки, който ви се изпречи на пътя! Шансът да ви разберат и да ви отговорят е поне петдесет процента.

Ние персонално се изкъпахме, поседяхме над едно печено агнешко да помислим за изминалите дни, докато децата играеха на катерушките до нас, и после се качихме на колата. Прекосихме близкия град Съботско (днес Аридая) и поехме по не толкова традиционния път на север покрай границата с Македония.

Трафик почти няма, но пътят е хубав и поддържан, изключително живописен. Той ни изведе близо до граничния пункт към Гевгели, след който по магистрала поехме към Кукуш – родният град на Гоце Делчев, покрай който завихме и плавно преминахме покрай полите на Беласица, южно от която е красивото езеро Бутков гьол (сега Керкини, национален парк).

красивата снага на Беласица

То е любимо място на най-различни видове прелетни птици, така че ако имате време, си заслужава да го посетите и да позяпате разните му там чавки, които сбират орнитолозите от цяла Европа. Но ние бързахме, и скоро след като го подминахме, поехме весело по познатия Е-79, за да се озовем обратно в София, 4 дни по-късно.

Върнахме се благополучно и мога да кажа, че Tiguan e идеалната кола за 5-членно семейство за дълъг път. Икономичен колкото Passat и супер удобен - хвърляш в багажника неща без дори да мислиш. Бих го карала по всяко време., защото обичам големи коли.

Имаше милиони екстри и дори едно прозрачно стъкло, което изниква на прозореца и показва по космически начин колко километра са изминати, но ние го прибрахме с копче, защото новостите ни дразнят малко. Но при всички случаи, това беше една кола, което имаше повече интелект от мен и адски много пространство.

Много яко ни повози и с мъка в сърцето я върнахме на Volkswagen.

*Димитър Благоев пише следното в спомените си за родното си село: „Родом съм от известното македонско село Загоричане, Костурско. То е голямо, чисто българско село, разположено в последните хълмисти склонове от южните разклонения на големия планински масив Вич планина и в началото на голяма равнина, простираща се на юг от селото. Тъй като земята на нашата селска община е малка и недотам плодородна, то по-голямата част от мъжете трябваше да търсят допълнителен поминък. Някои го намираха в църковната служба, други в учителството. Но болшинството от редица поколения го търсят и намират в търговията, било в село, или в Цариград.”

**Базиликата на цар Самуил на о. Св. Ахил (линк)

По времето на княз Борис тукашните земи, в които българите идват още в 675 г. при Кубер и са включени в държавните граници на България в 837 г. от Пресиян, в 9-ти век играят много важна роля за утвърждаването на християнството сред местните българи в западните краища на държавата. Тук е изпратен лично от княза Св. Климент Охридски, като му е дадена власт дори над административния и военен управител на областта. Районът на Девол, където първоначално се установява видният български духовник и просветител, е едва през няколко хълма от Преспа. Много е вероятно самият Свети Климент да е служил и да е проповядвал на български език в 9-ти век в Преспанската базилика.

Информация за войводата Васил Чекаларов (линк)

Списък за героите, погребани в братската могила в с.Апоскеп (линк)

"Българско Костурско" – спомени на Георги Константинов - Бистрицки от Костур

"Дневник" - Васил Чекаларов от с. Смърдеш, Костурско

"Локвата и Виняри" - поема за една епична комитска битка от войводата Лазар Поптрайков от с. Дъмбени, Костурско

"От Витоша до Грамос" - спомени на революционера Христо Силянов

"Български диалектни текстове от Егейска Македония" - изворни песни, приказки и разкази от "детето-беглец", по-късно учен от БАН, Благой Шклифов от с. Черешница, Костурско

"Освободителната борба в Костурско (до 1904 год.) - спомени на войводата Пандо Кляшев от с. Смърдеш, Костурско

"Народни песни с мелодия и Народни умотворения от Воденско и Мегленско" - съставил Георги Лъжев от Воден

***Песни на Любка Рондова, "дъщерята на Егея"
Смиляна
Църна се чума зададе (песен за Гоце Делчев)
Петруно, пиле шарено
Беломорие
Постол войвода (песен за Апостол Петков, Ениджевардарското слънце)
Велико, дульбер бугарко
Марко кони кови