Авторката, която ни изпрати тази изповед, пожела да остане анонимна, защото вярва, че в написаното ще се разпознаят стотици други жени. Жени, които искат да възпитават децата си и да се грижат за домовете си и живота си не просто задоволително, а да изпълват със смисъл всяка секунда. Време за това няма. Но може би има начин да се отървем от нещата, които ни го крадат и заради които искаме да се качим на покрива и да крещим с пълна сила...
Аз съм едно обикновено момиче на 32, с три малки деца, планирани и желани. Имам прекрасен мъж, който обаче работи много. Работи за себе си (и за нас), няма график, често отсъства от вкъщи и се прибира в час, в който аз вече съм нахранила, изкъпала, преоблякла, прочела книжка за лека нощ и приспала децата.
Някои дни, когато се събудя, откривам, че той вече е излязъл по задачи. Което, противно на очакванията, не го прави лош баща. Той е прекрасен и всеотдаен баща и съпруг. И след всички глупости, които сме преживели заедно, още го обичам. Не в това е проблемът.
Дните ми минават еднообразно – ставам, правя закуска, водя децата на градина, после с малкото шетам вкъщи, ходя на пазар, защото хладилникът е вечно празен, готвя, чистя, пера, простирам (скоро ми се счупи и сушилнята, това е втората за 3 години!). Слава богу, имам съдомиялна и прахосмукачка-робот. Кръстен е Григор, на Григор Димитров, защото се справя с променлив успех.
Която от вас е била домакиня, знае какво е – цикли нонстоп.
Цикъл 1. Миеш продуктите – режеш ги – готвиш нещо – яде се – имаш мръсни тенджери, тигани, ножове, дъски за рязане – миеш ги – после ги сушиш – после ги прибираш и хоп! – Пак станало време за готвене.
Цикъл 2. Трупаш мръсни дрехи – пускаш пералня – вадиш ги – пускаш ги в сушилнята (ако имаш късмет) или ги простираш (ако нямаш) – вадиш ги и започва разпределяне по N на брой дестинации, където N=броя деца + броя родители в семейството. В нашия случай N=5.
Цикъл 3. Мръсните съдове – слагаш в миялната, вадиш, ползваш, пак ги слагаш…
Та, след като съм си свършила що-годе работата, става време за обяд, след което детето ляга да спи и тогава аз имам един час до два почивка. В това време се опитвам наистина да почина и или чета, или пиша нещо, или правя друго също толкова безсмислено нещо.
После отново машината се завърта – ходя да взимам децата, правя следобедна закуска, измислям им някакво занимание, те започват да се побъркват, аз трябва да правя вечеря, но децата са си деца и искат внимание и тук вече идва страшното.
Изнервям се, защото не съм успяла да си свърша всичките задачи през деня, защото не е останало време да изчистя тоалетната горе, защото имам дете, което ми ръмжи нечленоразделно и иска нещо, и то самото не знае какво, но го иска веднага и се бута между мен и плота, на който режа моркови, примерно.
Абсорбаторът ми надува главата, някой ми праща съобщения в WhatsApp, някъде някой уред пищи, защото чака да го обслужа, второто дете реве и казва „той ме оскуба”, третото се оправдава „защото тя ми развали замъка от Лего”, след което започват да крещят и да се бият.
Точно в този прекрасен момент ще ми звънне мъжът ми да ме подсети да му взема костюма от химическото утре, защото „вдругиден ми е важната среща с онези клиенти”. Същевременно ми се пишка от около два часа, но все забравям, заради всичките други неща, а и този проблем не е спешен, все пак, търпи отлагане.
На всичкото отгоре разсъждавам над фундаментални въпроси за детското възпитание, общочовешките ценности и липсата им в днешно време, за глобалните климатични промени, за това, че бензинът в световен план скоро ще свърши и съм крайно развълнувана от последните снимки от Марс, които гледах в Инстаграм.
Опитвам се и да преценя дали бях твърде крайна в онзи спор с онази жена във Facebook, но не, права съм, няма какво!
И ето тук идва преломният момент, в който аз съм на ръба. На ръба на нервна криза, на ръба на психично разстройство, на ръба на това да се кача на покрива на къщата и да крещя колкото ми глас държи, на ръба на това да се заключа в някой кенеф със слушалки в ушите и да не виждам и не чувам никого, а просто да дишам (последното съм го правила, действа временно, след третия-четвъртия път – не).
Обаче вместо да направя всичко това, аз си слагам покер фейса и складирам негативното в себе си, сгънато прилежно, разбира се, ред да има.
Животът ми е низ от избори, в центъра на които стои качеството. Такива са изборът да нямам телевизор, да използвам многократни пелени за децата, да не давам парацетамол до 38,5 градуса, да не купувам бутилирана вода, да пия кафето си без захар и с полуобезмаслено мляко, да не си обезкосмявам краката, да пиша коледни картички на ръка, да си гледам децата вкъщи докато дойде време за детска градина.
Информирани и осъзнати избори, не разчитам на случайността. За мен качеството на живот, на общуване, на хранене, на вещите въобще, на образованието, здравеопазването, безопасността и на хората е на първо място. Сама съм се вкарала в капана.
Просто моите избори не се вписват в очакванията на съвременното общество. И не мога да си отглеждам децата по начина, по който искам. Защо ли? Отговорът се помества в само една дума – време. Качеството и времето не са най-големите приятели.
Времето е такова, че нямаш време за нищо. Времето те кара да правиш най-смотаните родителски избори, за да си гледаш децата задоволително добре и да ти остава някакво време за теб самата.
Задоволително за кого, простете? Защото за мен не е задоволително да пльосна паница сварена паста на масата, 5 кренвирша или да отворя консерва боб с наденица и да кажа „Яжте, хора, мама е изморена!” Не е и задоволително да нахвърлям децата на диван и да им пусна да гледат детско в продължение на два часа, за да мога аз да сготвя на спокойствие или да си направя маникюр или да поцъкам във фейса, примерно. И още и още компромиси, които не искам да правя с децата си и себе си. Защото съм перфекционист, бе! Ама не в Инстаграм, а в живота.
Не искам да нямам време, за да изслушам децата си, защото въпросите им са супер интересни, това са ега ти яките въпроси, честно! Не искам да им казвам „млъкни/чакай малко/не сега” и т.н. Искам да съм пълноценен родител и човек. Еми, не става и се налага да правя тъпите компромиси!
Смятам се за много организирана, обаче осъзнах, че едно нещо изплъзне ли се от графика, "отиде коня у ряката". Един ден да не пусна пералня, после 3 дни наваксвам. Един ден да не изчистя, кочината става адска. Един ден да не подредя бюрото с документи, листчета и рисунки, после остава за другия ден, на другия ден го гледам и си викам „оф, не сега, имам толкова много работа” и така се трупа в продължение на седмици, някой път и месеци. Времето е ужасно!
Сега, по-предприемчивите сред вас ще ми намерят куп кусури и ще ми предложат куп съвети. Ето пример за това, какво си представям, със съответстващите им отговори.
„Наеми си чистачка!” – Нямам излишни пари, не искам да ми се рови някой в нещата и намирам за унизително някой друг да върши „черната” работа в моята къща.
„Купувай храна отвън!” – Ако щете вярвайте, готвенето ми доставя удоволствие. Харесвам качествената и вкусна храна и ми е драго да знам какво има вътре. Действа ми успокояващо да го правя и обичам да експериментирам и да изненадвам домочадието с нови неща.
„Дай детето на ясла!” – Смятам, че е моя отговорност да дам на децата максимума възпитание в тази крехка възраст, а и смятам за несправедливо да съм гледала другите двама до 3-годишни, а третото да захвърля в ясла.
„Отиди на масаж/излез със приятелки на шопинг/напий се/иди на кино/разходи се/отиди някъде за няколко дни!” – Тези са полезни и се опитвам да ги правя максимално често, но пак, когато се прибера, действителността ме удря по челото. Обикновено циклите, за които говорех по-рано, са били нарушени, докато ме е нямало, и се е събрала работа за две седмици напред. Но, да, старая се, сигурно затова още съм с всичкия си.
„Няма ли баби там наоколо?” – Не, наоколо няма, но и да има, не смятам, че трябва да стоварвам три деца на някоя възрастна жена.
„Иди на психолог, в депресия си.” – Това ми е любимо. Дай пари за психолог, защото аз нямам. А кой ще ми гледа децата? Ти ли? – Добре, ето, вземи тези три отрочета, аз отивам, приятно прекарване.
„А мъжът къде е?” – Работи. Изхранва семейство. Включва се в домакинството, когато може. Хвърля кофата, пуска пералня, мие съдове, сменя чаршафи, защото за мен е по-тежко, къпе децата, сменя пелени, мие дупета, чете книжки… Справя се с всичко, освен с готвенето. Просто няма работно време и един ден е тук, друг ден го няма, затова тръгвам от схващането, че съм сама и гледам да не го товаря и с това. Големи хора сме, разбираме се, обичаме се, говорим доста. Проблемът не е в него.
„Ама да не си правила три деца, бе, джанам!” – Следващият!
Пролемът, мили дами, освен в липсата на време, е в обществото, и в частност, в нас самите.
Вероятно на някои от четящите разказаното ще се стори като бели кахъри. Сигурна съм обаче, че има и други като мен – без помощ, без опции за почасово гледане, без обслужващ персонал, с едни нормални доходи, които да покриват нуждите на семейството и да осигуряват някакъв що-годе приличен живот. И те изпадат в същите състояния „на ръба” като мен.
Ще завърша това километрично излияние с най-важното. Съвет. Вярно, непоискан, но пък изстрадан и искрен:
Намерете начин да идентифицирате нещата, които ви изнервят и стресират в ежедневието, помислете кое ви вреди най-много и го изхвърлете от живота си. Кое пречи на взаимоотношенията ви с децата, с мъжа ви, краде от времето ви или пък от парите ви. Ограничете го! Може да сте зависими от нещо, без дори да го осъзнавате – цигари, кафе, алкохол, телевизор, интернет, телефона ви (!), игри, пазаруване, хазарт… или кой знае още какво. След като го изолирате и ви остане малко повече време за размисъл, запитайте се какво искате да промените. Ако не знаете – поставете си краен срок да го определите.
Направете си план точка по точка, ако трябва обсъдете го с някого, хубаво е да имате подкрепата на близък човек, и го следвайте.
Обърнете внимание на това, което ви доставя най-голямо удоволствие и го правете по-често, ако е възможно. Спрете да се интересувате от това какво мислят околните за вас, трябва изобщо да не ви пука, и живейте както на вас ви харесва. Но най-важното, стига сте се оплаквали и обвинявали себе си или другите за положението си, защото файда няма. Не казвайте „искам да направя това”, направете го! Изхвърлете негативните мисли и вярвайте, че всичко ще бъде наред. Живеем тук и сега и трябва да се обичаме! И знайте, не сте сама, ето, аз съм пример.
По темата;
Майките на 3 деца са по-стресирани и от тези на 4 (и повече)
Общата брънка между майките с големи семейства? Къртовският труд!
