Връщаме се на любимата ни тема за готвенето благодарение на Полина Костова, която от био храна, е минала през кашерна, а накрая болезнено е катастрофирала в луканка с много е-та. Да се посмеем с нея и да я посъветваме розе ли да си сипе или бяло.
Много искам да кажа това на всички майки и някак да ги успокоя, че не са лоши готвачки, само защото не са направили сандвич с формата и цветовете на малкото пони, Трансформърс или цяло устройство Лего от картофи. ПРОСТО НА ГОСТИ ПРИ ДРУГА МАЙКА, БАБА ИЛИ СЪСЕДКАТА, ДЕЦАТА ВИНАГИ ЯДАТ. Разбира се там ядат, точно това което у нас не вкусват.
Сипете си едно питие и се облегнете назад.
Това е нещо като с играчките на другите. Дори да са същите, че даже и по зле, са по-интересни. Аз го изживях тежко, нямаше кой да ми налее една чаша вино и да ми каже да се успокоя. Първо детето отказа да яде готвено и така започна моята следваща депресия. Казвам следваща, защото имам две деца с година разлика и не съм излизала от депресивния следродилен период.
Започна един мини хорър сериал етап - вечер не спях, четях по форуми кой как какво сготвил и от всеки намек на мъжа ми, че яденето е безсолно, изпадах в истерия "Кажи ми в очите, че не готвя хубаво!!!". От което пък мъжът ми, който си мислеше, че явно пак не е разбрал нещо, изпадаше в немилост и започваше да пуши и да обикаля къщата със страх от новата порция храна.
Готвех денонощно разни адски странни неща и накрая, освен че детето не ядеше готвено, и ние стояхме гладни. Стигнах дъното, когато дойдох на себе си един ден и видях, че държа в ръка еврейска книга за кашерна храна. Тогава се опомних, започнах да се хиля истерично, като вещица от приказка, и леко спря да ми пука. Но с мъжа ми се карахме около месец, за да не викаме на детето, а и защото пък иначе е адска скука, и накрая уж го преживяхме.
Започнахме да свикваме с мисълта, че детето ни ще яде краставици и луканка и напрегнато се ослушвахме по сутрешните блокове кои кренвирши имат по-малко E-та. Поне като ще се консумират е-тата, да са по-малко. Даже се и отпуснахме - режехме в несвяст салами и краставици и леко гузни си сипвахме на балкона. Докато не отидох при нашите - и ето, детето яде всичко! Върнахме се доволни вкъщи и пак се оказа, че това е било затишие пред буря, защото този път минахме само на салам. Същото се повтаряше и като ходехме на гости. Даже в един момент исках да водя дъщеря ми на гости на когото се сетя, като стане време за обяд или вечеря.
И така, този тежък период отмина, но аз от що-годе спокойна жена, се превърнах в някаква бясна с престилка, която в един през нощта бърка две тенджери едновременно, къде с черпак, къде с бебефон. Така че, майки, успокойте се и ходете на гости, или при баби и дядовци - все някога детето ще яде всичко или поне две неща.
В упадъка ми от био гордо хранене до "Само хапни каквото и да е!", през цялото време кърмих едно бебе и накрая вече съвсем забравих, че то е там. И в резултат сега кърмя само от едната гърда, другата спря и като се покажа пред белия свят с какъвто и сутиен да съм, съм като едногърдо зомби.
Та... бяло вино или розе да си сипя?
Една депресирана майка.
(Бързах да го напиша, щото ми се отвори двайсетминутен прозорец в СЕДМИЦАТА НА РЕВА.)
