Ако не си падате по прегръщането с близки познати за щяло и нещяло, светът може да бъде голямо предизвикателство, когато някой, с когото просто сте се разбрали да пиете по едно кафе, ви заклещи в една гореща щедра прегръдка, от която няма измъкване.
Ако наистина мразите това, опциите ви са ограничени - можете да се откопчите от прегръдката или да покажете, че не ви е приятно като претупате жеста, създавайки неловко напрежение. Или пък, виждайки как някой се кани да ви награби, да тръгнете с опъната за здрависване ръка, за да го спрете (само гледайте да не го прободете в корема).
Независимо от това, дали сте за или против безразборното прегръщане между хората, ето какво трябва да знаете за човешкото отношение към прегръдката, пише Time в една почти "научна" публикация за добронамереното физическо докосване:
Защо някои хора обичат да прегръдките, а други се отвращават от тях?
Според някои експерти, това може да има нещо общо с начина, по който сте били отгледани. "Това дали сме толерантни към приятелските прояви на физическото докосване или не, независимо дали става дума за прегръдка, потупване по гърба или здрависване, често е продукт на нашия опит в ранна детска възраст", казва Сюзан Дегс-Уайт, професор в Northern Illinois University. Изследване от 2012 г., публикувано в Comprehensive Psychology, установява, че хората, които са били отгледани от родители, които често са ги прегръщали, са по-склонни да го правят в зряла възраст. Проучването заключава, че "прегръщането е важен елемент в емоционалното възпитание на детето".
От друга страна, професор Уайт казва, че само мисълта за прегръдка може да накара хората, които не са израснали в толкова емоционална среда, да се чувстват неудобно. "В семейство, което обикновено не демонстрира чувствата си, чрез физическо докосване, децата може би ще следват същия модел на поведение, включително със собствените си деца", казва тя.
Дотук звучи логично, но има редица случаи, в които израсналите без прегръдки хора впоследствие стават гладни за физическо докосване и се превръщат в нещо като „социални прегръщачи“, които не могат да подминат и един приятел без да го прегърнат едно хубаво или да го потупат силно по рамото, посочва професор Уайт.
И все пак, липсата на прегръдки в детството може да има сериозни последствия. Дарсия Нарваез, професор по психология в Университета в Нотр Дам, казва, че има два основни начина, по които тази липсата оказва физиологичен ефект върху тялото на подрастващите:
1) може да доведе до недоразвит блуждаещ нерв (или вагус нерв) и съответно да намалят способността на хората да бъдат интимни или състрадателни;
2) може да доведе и до недоразвита окситоцинова система - жлезите, които освобождават хормона окситоцин, който помага на хората да образуват връзки със себеподобните си. Без този хормон може да се окаже по-трудно за хората да улавят социалните знаци и дори да са по-общителни. Така че прегръдките и докосването са изключително важни за подрастващите, дори ако вече не си падаме по тези жестове като възрастни.
Самочувствието и телесните проблеми също във фокус на изследователите, които се занимават с науката за прегръдката.
"Хората, които са по-отворени за физически контакт с другите, обикновено имат по-високо ниво на самочувствие", казва професор Уайт. "Хората, които имат по-високи нива на социална тревога пък са колебливи, когато става дума дори за най-елементарни приятелски докосвания", допълва тя и предупреждава, че страхът от това как някой ще те „сграбчи“ може да направи този дискомфорт още по-лош.
Как прегръщачите да внимават с хора, които избягват физическото докосване
Институтът Emily Post, специализиран в областта на етикета, предлага да прескочите напълно прегръдката, освен ако не сте твърде близки с човека насреща ви - например, това е любимата ви баба, която ви чака с тава тиквеник на вратата. Сериозно - не пропускайте езика на тялото: когато някой подава ръка, вместо да дава сигнал, че ще ви налети за меча прегръдка, подайте и вие ръка. Ако пък сте пропуснали да проследите сигналите му и вече сте го прегърнали, усещайки ужаса, който изпитва, незабавно прекратете тази любвеобилна мисия.
Саманта Хес, основател на школа, която учи хората как да се наслаждават на платоничното докосване, казва, че е важно да се съобразявате с останалите хора. "Всеки има право да контролира какво се случва със собственото му тяло", казва тя. "Много от нашите клиенти не са ок дори с ръкостискането." Хес добавя, че може да отнеме седмици или дори месеци, докато клиентите ѝ се почувстват достатъчно комфортно, за да се насладят на една старомодна прегръдка - ако изобщо стигнат до там.
Ползите от прегръщането
През 2015 г. изследователи от Carnegie Mellon University разглеждат ефектите, които прегръдките и другите форми на привързаност могат да окажат върху имунната система. По-конкретно, учените искали да разберат дали хората, които се чувстват обичани, са по-малко податливи на обикновена настинка - и те наистина били, заключава проучването.
Но ако върлите противници на безразборното прегръщане в момента си казват наум „да-бе-да“, може би ще им хареса друго проучване от 2014 г., публикувано в American Journal of Infection Control, което установява, че поздравът с юмрук е най-хигиеничната форма на поздрав. Алтернатива, която изисква минимален контакт.
И така, весели коледни прегръщания, здрависвания и най-вече - наздравици, които пък не изискват никакъв физически контакт!
