fbpx
Раждане

Влязох да раждам, изпаднах в несвяст и чух Лили Иванова

24 октомври 2016

Днес в Майко Мила ще ви разкажем за едно малко странно раждане, привидно започнало като стомашно неразположение и завършило... ъъъъ... с бутилка ракия! Само за такова не бяхме чували, но, ето че и този момент настъпи - благодарение на чудесната Илиана!

Свежият пролетен ден предлагаше изобилие от бляскаво слънце, накипрени дървета, надвикващи се птички и моя милост, бременна в осмия месец и половина, изпълваща хоризонта.

Понесла тържествено внушителната си фигура се отправих на панорамна обиколка на столицата, придружена от мъжа ми. Първа цел беше набелязване на детско креватче от магазин в центъра, съпроводено от могъщо заклещване между рафт с памперси и друга масивна бременна госпожа, с която успяхме да постигнем обща разгърната площ, равна на бившия Съветски Съюз.

Последва обяд край Панчаревското езеро, където доскорошните ми извънгабаритни неуредици ни най-малко не ме притесниха да погълна храна в размер на тридневната дажба на групата изнурени гребци, които се щураха из езерото. И за финал - посещение на роднини в кв. Борово, приключило с даряването ни с литър и половина шейсет и пет градусова домашна ракия от село.

Изненадата дойде малко след вечеря, с характерни болки в корема, които според стоте книги за бременност и раждане, които бях изчела, очевидно бяха контракции. За първи път ми се случваше и след като изчаках малко, за да замеря показателите, влетях тържествено в хола и обявих, че ще раждам.

Свекърва ми хладнокръвно мутира телевизора насред любимия си сериал, осведоми се надлежно по възникналите въпроси, отсече че е невъзможно да са контракции, диагностицира ме с констипация и ме напъти към тоалетната.

Макар и непостигайки никакъв резултат във въпросното място, изпаднах в дълбок размисъл дали да се доверя на годините, опита и медицинското образование на свекърва ми или на съвременните източници, които бях наизустила. В крайна сметка рещих да отстъпя и въпреки продължаващите срязвания в корема, малко по-късно си легнах. До мен мъжът ми заспа като младенец, а аз започнах да редувам кратки дрямки с оцъклено блещене в тъмницата, пробождана от усилващи се, ритмични болки.

Към полунощ положението стана нетърпимо, станах обезумяла, събудих всички и решително заявих, че отивам да раждам.

Този път никой не възрази.

В болницата веднага ме приеха с 10 см разкритие и не след дълго вече лежах в родилна зала, където запъхтян пристигна клетият ми доктор, когото поздравих любезно, и изпаднах в несвяст. Как е протекло раждането - не мога да ви кажа. Спомням си само кратък момент, в който хора се суетят около мене, настойчиво ми викат нещо и гледката на току-що родения ми син.

В следващия момент се озовах на място, изпълнено с невероятно ярка светлина, а аз се носех стремително напред, в абсолютен покой и безвремие. Отнякъде долетя мисъл, че може би съм умряла, но не възпроизведе нужния ефект и изчезна обратно в небитието.

Постепенно движението се забави и дочух музика, към която скоро се добави и протяжен глас:

„Ветровеее гонят ме през нощните кладиии, а косачи раздират без пощада душата ми младааа. Еееееее...“

В този момент успях някакси да прогледна и да осъзная, че се намирам в обляната в светлина родилна зала и по радиото се лее Лили Иванова. Отнякъде изплува акушерката, която ме изражда, и ме осведоми, че за да ме изпозашият след раждането, се е наложило да ми сложат пълна упойка. Ако и вие като мен до този момент, тънете в неведение по въпроса със страничните ефекти при излизането от нея, то сега е моментът да си изострите вниманието, за да не ви се налага и на вас г-жа Иванова да ви прибира от отвъдното.

На сутринта, вече благополучно преместена в стая, се събудих от опустошителна жажда.

Огледах се наоколо и успешно локализирах на шкафчето до главата си найлоновия плик, в който трескаво бях нахвърляла най-необходимото предишната вечер на излизане от вкъщи.

Намерих в него голяма бутилка минерална вода и щастливо я надигах, а в гърлото ми избухнаха огромни, огнени пламъци, които се спуснаха надолу и почти изпепелиха изтощеното ми тяло.

Държах в ръцете си първокачествената, безцветна скоросмъртница, грижливо бутилирана от съзнателни и еколюбиви граждани в секънд хенд празна бутилка, директно от селския казан.

Убедена съм, макар и след толкова години, че все още съм горда носителка на рекорд за родилка, безконтролно наливаща се с алкохол само няколко часа след появята на първородния си наследник.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross