fbpx
Жените могат всичко

Вергиния, която знае, че лидерите винаги ядат последни

14 декември 2018

В рубриката „Жените могат всичко“ днес си говорим с Вергиния Къшева-Накова, която по време на супер успешната си корпоративна кариера решава, че иска да работи не само за своя успех, но и за този на всички замесени в българския бизнес хора.

С тази идея стартира платформите за обучения Business Up и Training Academy, чрез които помага на хората да продават по-добре продуктите и услугите си, да бъдат по-готини мениджъри, да създават по устойчиви бизнеси, а на най-младите – да намират най-доброто място професионалното си развитие.

Дели дом, често и палатка, с видния програмист-предприемач Светлин Наков, създател на Софтуерния университет, който освен технически умения, има и домакински, и освен, че обича сам себе си да хвали, много по-приятно му е да хвали нея. И има за какво:


-- Вергиния, представете се на нашата аудитория – какво сте учила и какви сте ги вършила преди да станете предприемач?

Докато учех в езиковата гимназия в Благоевград, най-трудният въпрос за мен беше „Какво искаш да кандидатстваш?“, защото всичко исках да кандидатствам. Ходех на всевъзможни курсове и уроци – пиано, езици, програмиране. В крайна сметка записах индустриално инженерство в Техническия университет, но още първия семестър започнах работа в IT компания и така тръгнах в по-различна посока.

Занимавала съм се с дигитален маркетинг, била съм организационен консултант в международна компания, управляващ партньор за България на същата компания, наложи ми се да овладея в движение и специалностите уеб и графичен дизайнер, за да мога да стартирам сайта на Training Academy.

В момента съм soft-skills тренер, бизнес коуч, сертифициран терапевт по когнитивно поведенческа терапия, управлявам академия и агенция. Както обича да се шегува мъжът ми, обречена съм на тотален неуспех, защото според него, за да успее човек, той трябва да е концентриран само върху едно нещо… Аз обаче му казвам, че просто съм човек с много таланти.

-- Разкажете ни малко повече за проектите, които ръководите?

С Business Up помагаме на български фирми и предприемачи да постоят бизнеса си правилно така, че да им носи печалба и удоволствие. В Training Academy провеждаме обучителни програми за лидерство, комуникация, продажби и ефективни екипи с корпоративни клиенти, както и курсове за бизнес умения и предприемачество за хора, които искат да стартират свой проект.

Гордея се, че бълваме не просто обучения, материали или курсове, а цялостна концептуална платформа, която вдъхновява и подкрепя хората в България, които искат да започнат свой бизнес или пък да се реализират по-добре в корпоративната си кариера.

Като мисия съм приела и това да откривам млади таланти и да ги насочвам към сфери на дейност, в които виждам, че са добри. Наскоро, например, при нас дойде една супер умна млада жена, с перфектен английски и куп други умения, която обаче не беше наясно в каква точно област би могла да се развие. Възможността да откриваме такива таланти и да им посочваме пътища за реализация ни носи истинско удовлетворение.

-- Какъв е процентът на жените, които се включват във вашите обучения?

Около 30% са жени, като доста от тях са бременни или майки. Имаме и онлайн платформа за обучения, в която най-често срещаният потребителски профил пък е на 40-годишна жена, която живее извън София. Това са жени, чиито деца са поотраснали, амбициозни са, прави им се нещо, търсят прозорец към нов социален кръг, искат да разширят по някакъв начин възможностите си.

Тази тенденция много ме обнадеждава. В моя социален кръг жените са успели работещи майки, но знам, че това не е общовалиден факт. Знам, че има много жени, които не са подкрепени от мъжете си, за да се развиват спокойно в някаква професионална област. И не само това – много жени са възпитани в семейства, чиито разбирания са, че мъжът е този, който има право да се развива; че е хубаво жената да носи пари вкъщи, но все пак да не прекрачва някаква граница, свързана с професионалния успех…

-- При вас как се случиха нещата – бяхте ли подкрепена от мъжа, който е до вас?

Първият важен фактор, когато говорим за подкрепа, е семейството, в което си израснал. Аз съм от малък град, но смятам, че родителите ми са супер прогресивни за мащабите му. И до днес виждам майка си, която е директор на гимназия, като най-дейният и самоотвержен човек, когото познавам. Баща ми пък е толкова широкоскроен и толкова убеден в нашите възможности, че винаги ни е надъхвал колко сме умни и как можем да бъдем каквото поискаме.

Колкото до мъжката подкрепа - Светлин, с когото сме женени от 3 години, не само ме подкрепя във всяко начинание. Той е много щастлив с всеки мой успех. Всеки, който го познава, знае, че той доста обича да се хвали, така че, когато постигна нещо, знам, че в негово лице имам личен PR.

Няма да скромнича и ще кажа, че това много ме ласкае, защото когато стартирах преди три години проекта си, бях с човек, който ме упрекваше, че съм прекалено амбициозна, къде съм тръгнала сега, след като изкарвам достатъчно пари на сегашната си работа… Затова бих казала, че е много по-тежко да бъдеш с човек, който не те подкрепя, отколкото да си сама. Тогава можеш да вземаш самостоятелни решения без да бъдеш обвинявана колко си амбициозна или пък вятърничава. Благодарна съм на Светлин, че винаги съм чувствала стопроцентова подкрепа от негова страна, но също така съм убедена, че жените нямат нужда от мъж, за да бъдат завършени личности. 

-- Как тази подкрепа, за която говорите, се отразява на живота ви вкъщи? Остава ли ви време да се изпънете на дивана, докато мъжът ви пуска пералня и миялна да речем?

Мъжът ми не пуска миялна, защото е много дребнав на тема чистота и според него тя не мие добре чиниите. И ги мие, както той смята, че е най-добре. Според него също така плочките на терасата трябва да се мият след всеки дъжд и често прави това в рамките на 20 минути, докато си пие кафето… Общо взето си разделяме домакинската работа, като всеки от нас е супер толерантен към другия, когато му се наложи да закъснее заради работен ангажимент.  

Не сме стереотипно семейство, защото той има две деца от предишния си брак, но пък смея да твърдя, че сме много щастливи, защото с бившата му жена сме в прекрасни отношения и дори прекарваме празниците заедно. Мисля, че това е много хубаво за децата, защото не им се налага да избират при кого да бъдат.

-- И вие и съпругът ви сте предприемачи и сигурно ви е много интересно по цял ден, но, предполагаме, един път на две години имате нужда да поразпуснете заедно? Как го правите?

Обикновено се посвещаваме на няколко месеца упорито бачкане и после се изключваме за 10 дни на някое по-хипи място извън популярните туристически атракции… Добре, че е мъжът ми обаче, защото в личния си живот аз съм много скучна. Колкото кипя в работата си и искам да се случват все нови и нови неща, толкова съм рутинна по отношение на нещата, от които имам нужда извън офиса. Харесвам един ресторант и нямам нужда да ходя в друг, харесвам една блуза или панталон - и си ги купувам в три различни цвята. Светлин пък непрекъснато иска да се случва нещо ново, да се виждаме с нови хора, да посещаваме по-особени места като Индия и Ямайка, да спим на палатка, да намерим ресторант, в който се готви по най-старата местна рецепта. Не, че имам нищо против…

-- То оставаше и да имате! Разкажете ни какъв мениджър сте, как успявате да увлечете хората, с които работите, в каузата си?

Първото нещо, което направих, когато Business Up и Training Academy започнаха да се развиват, беше да организирам така офиса, че той да не прилича на офис и всеки да има право да се отпусне на някой диван, да се чувства уютно. Конкретно за управлението смятам, че новото поколение служители са адски свободолюбиви, те сами избират дали да положат повече усилия или не. Затова се старая да създам такава култура на работа, че да не ми се налага непрекъснато да следя дали дадена задача е изпълнена, а хората сами за себе си да открият удовлетворението от добре свършената работа. И вече виждам резултатите – управлявам 15 души и не ми се налага да следя кога идват на работа и кога си тръгват, защото работата е свършена, без да има нужда от моята авторитарна намеса.

-- Какъв е съветът ви към хората, които постоянно повтарят как искат да правят нещо свое, но още не знаят какво да е то?

Истината ли? За мен това е абсурдно. Ако искаш да правиш нещо свое само за да си независим от работодатели и работно време, това означава, че не само не си намерил своята страст, но и че не си готов да работиш. Смятам за много неправилна гледната точка на новата вълна предприемачи, които казват как „дъската за гладене е сърф, който е предал мечтите си“. Това е безсмислено и отрича труда като ценност по принцип. Правилната гледана точка е първо да знаеш какво искаш да правиш и да го правиш с любов - независимо дали за себе си или за друг работодател.

Второ, за да превърнеш това в самостоятелен проект, трябва да си стигнал до някакво мастър ниво, т.е. не просто да обичаш да правиш лимонада, а да правиш феноменална лимонада.

Трето, трябва да си наясно, че когато зарязваш работата си, за да стартираш свой бизнес, дълго време имаш много по-малко пари, много по-малко време и много повече отговорности и стрес. В първите години, в които стартирах моите проекти, пари вкъщи не носех. Носех нерви и  отговорност за плащането на наема на офиса и на заплатите. Или, както гласи заглавието на една книга, която горещо препоръчвам: „Лидерите винаги ядат последни“. Ако сте готови на това, давайте!

Елисавета Белобрадова

Съоснователка на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross