fbpx
Жените могат всичко

Велислава Петрова и дългът на учения

15 ноември 2019

Велислава е на 29 години и вече смая света с фундаменталния си научен пробив. Откритието е част от труда ѝ за защита на докторската ѝ степен и е от изключителна важност за разбирането на последиците, които нанася вирусът на морбили върху имунната ни система.
Това, че напоследък в целия свят се говори за нея и за постиженето ѝ, по никакъв начин не променя отношението ѝ към работата и науката и не я праща над земята, където май не е свикнала и да бъде. Защото Велислава е учен до мозъка на костите си – рационална, балансирана, целеустремена. Родом е от Сандански, завършва Националната природо-математическа гимназия, за която казва, че е идеално място да стартираш, ако науката ти е в кръвта, а след завършването си заминава за чужбина, за да следва и да прави впечатляващи научни открития.
В момента е малко встрани от лабораторията, защото иска да помогне в прилагането на терен на иновациите, които разработват хора като нея. Затова сега Велислава работи за ООН и пътува в Африка и Азия, където вижда на практика колко привилегирован е западният човек, живеещ в среда с абсолютно достъпно образование и здравеопазване, и за пореден път се убеждава, че приемаме някои неща за даденост и затова може би имаме смелостта да ги отхвърлим с лека ръка.

– Колко интервюта дадохте досега?
Не съм ги броила. Мисля, че са поне 50. Имах програма, направена от медийния ни отдел, защото трябваше да се разпределят по важност. 

– Добре ли е, че много хора искат да разкажат за работата ви?
Учените не правим това, което правим, за да пише някой за нас. От тази гледна точка не ме е вълнувало дали някой ще пише за труда ми. Нашата работа не е свързана с популярност, но в случая е важно повече хора да са информирани. Смисълът от всичко това е, ако има такива, които не са били наясно или са се опасявали, да разберат защо ваксинирането е важно. Дали 50 медии ще пишат за научната информация това не ѝ променя научния статус. За мен беше важно и да обясня това, което сме разработили, защото си давам сметка, че начинът, по който се изразяваме в научната литература е по-индиректен, нещата са по-теоретични и има терминология, която няма как да бъде разбрана от човек, който не е експерт в тази област. Дълг на учените е, когато се занимават с нещо, което може да бъде полезно за хората, да го комуникират по правилния начин. 

– Може ли да ни разкажете какво точно изследвахте и как стигнахте до тези резултати?
Важно е да се знае, че морбили е бил вирусът, заразявал най-много хора, преди да се появи ваксината. Имаше епидемиологични изследвания, които показваха, че хората, изкарали морбили, няколко години след това са по-податливи на други заболявания. Обаче не беше ясно защо се случва това. Ние взехме проби от ортодоксални протестанти от Холандия, които не се ваксинират по религиозни причини. Мисля, че са под 5% от населението и характерното за тях е, че живеят в точно определени региони, в които се наблюдава по-ниско ниво на ваксинация и по-високо ниво на инфекции. Причината за това е, че живеят в по-затворени общности, където вирусът се разпространява лесно. Но децата ходят на училище с другите деца, което всъщност е проблемът. 

– Защо избрахте Холандия?
Там имаше епидемия през 2013 г. Хубавото в случая беше, че ние имахме проби преди и след инфекцията, за да може да проследим какво се случва с имунната система. Това е уникална група от проби, защото така ни дава възможност да се направи проучване, което да може да сравни ефекта преди и след заразяване. Работихме в партньорство с научна група в Холандия, които бяха събрали пробите и ние можехме да ги анализираме. Имахме правилните проби, които да отговорят на съответния научен въпрос. 

– Защо вашето изследване беше публикувано заедно с изследване на Харвард по темата? Какво е общото между двете?
Това са две отделни научни изследвания, но използваме проби от хора от същото религиозно общество в Холандия. Тестваме различни части от имунната система, защото и в двата случая се опитваме да разберем механизмите, които вирусът използва, за да предизвика такъв тип имунна потиснатост. И в техния случай те разглеждат един елемент от имунната система, а аз и моят екип разглеждахме два други елемента. Така че двете публикации се допълват много.

– Колко време анализирахте и как протече работата?
Това беше част от докторската ми степен, така че започнахме проекта в края на 2013 г. и приключихме с анализа през 2018 г. В първите години се занимавах с разработването на самия метод за тестване, който в последствие патентовахме. Това е генетичният метод за генетичен анализ на имунната система. След като разработихме метода и той беше в етап, в който може да бъде използван, направихме такъв тип изследване на имунната система преди и след вируса.

– И всъщност какво се оказа? Мине ли морбилито почваме отначало?
Това е в някакъв краен вариант. Не можем да кажем, че изтрива абсолютно всичко, но, да, огромно количество от имунната памет е изтрита. И освен това има ефект върху имунните клетки, които са отговорни за разпознаване на нови болести. Те се наричат наивни имунни клетки и в те стават по-неспособни да разпознават нови патогени. Това означава, че освен че сме загубили имунната си памет за патогени, които сме виждали преди, или такива, които сме придобили след различни ваксинации, имаме по-ограничена възможност да разпознаваме нови болести. Този ефект е вероятно да продължава до няколко години. В нашето проучване не сме тествали колко точно, но смятаме, че е може би между 3 и 5 години, защото виждаме такъв ефект на ниво епидемиологични изследвания, които показват по-висок брой вторични заболявания след морбили. 

– Ще ни обясните ли какво всъщност представлява самата ваксина и как действа тя, за да изгради имунитет срещу заболяването?Ваксината е вид подготовка на имунната система, за да се справи, в случай че се сблъска със самия вирус. Представете си, че се готвите за някакъв изпит и предварително разработвате дадени въпроси или теми. Това означава, че когато получите самата тема, ще може по-бързо да отговорите на съответния въпрос. По подобен начин и имунната система има нужда да се научи как да отговори на инфекции. В зависимост от вида си ваксините могат да са в малко по-различни композиции, но при всички положения съдържат или части от дадените патогени, или омаломощени патогени, които не могат да ни инфектират, а са във вариант, в който могат да покажат на имунната ни система някакъв модел, по който да действа – като примерен отговор, по който да може да си изгради имунитет, когато всъщност бъде заразена. Така имунната система има възможност да реагира на съответния патоген много по-бързо, така че да не предизвика инфекция, която да може да ни застраши. В случая с ваксината срещу морбили в нея има омаломощен вирус. Научната група в Харвард показва това, че ако се инфектирате с морбили, ще имате имунна амнезия, но ако се ваксинирате, нямате този ефект. 

– Тоест, може да се разболееш, но няма да имаш амнезия?
Ако се ваксинирате, няма да се разболеете. Ще получите имунна памет и ще може да се предпазите от бъдещи инфекции. 

– Разпространеното схващане е, че има хора, които са ваксинирани срещу морбили, и все пак се разболяват, или не е точно така?
Това е много малък процент. В повечето случаи тези, които се разболяват, не са получили и двете дози от ваксината. Или са хора, които са се ваксинирали в период, в който ваксината е била моновалентна – давала се е само като тип за морбили, а не в настоящия си състав, който е морбили, заушка и рубеола. Много малък е процентът на хората, които напълно са били ваксинирани и с двете ваксини, и пак се заразяват. Обикновено става въпрос за частни случаи, в които хората имат някакви други имунологични проблеми или са били на терапии, които са им омаломощили имунната система. В повечето случаи в момента, в който човек се ваксинира и с двата приема, има 99% защита. 

– Това звучи обнадеждаващо.
Много хора смятат, че ваксините съдържат алуминий, живак… Това не е вярно. Във ваксините, които се поставят при деца, каквато е и в случая ваксината против морбили, не е разрешено да има никаква допълнителни съставки – наричат се аджуванти – които се използват, за да активизират малко имунната система. Трябва да си представите, че имате една заспала имунна система. Давате ѝ ваксина и трябва да я събудите и да ѝ кажете “Ето срещу това искам да реагираш и да учиш”. В случая тези допълнителни съставки действат, за да се даде възможност на имунната система да се активизира максимално добре за съответната ваксина. При детските ваксини обаче няма “тежки метали”, за които хората си мислят. Това се говори по-скоро, за да се всява страх, а страхът е лош съветник. 

– А защо според вас ваксината за морбили се смята за “най-страшна"?
Тя не е страшна по никакъв начин. Причината е ясна и тя идва от едно изфабрикувано научно проучване през 90-те, което създава идеята, че има връзка между аутизъм и ваксината за морбили. Това изследване е многократно дискредитирано, лекарят, който го провежда, е с отнет лиценз, десетки проучвания след това доказват, че е абсолютно невярно. През последната година имаше проучване с над 100 000 деца в Дания, показващо, че няма никаква връзка между аутизъм и ваксината. Но веднъж всят страх трудно се премахва. Заради това хората, колкото и да се опитват да са рационални и мислещи, в същото време се страхуват за нещо, което може би, евентуално някой бил казал. 

– Добре, спираме с това морбили, защото ни е интересно в момента с какво се занимавате?
Сега се намирам в Женева. Смених си малко попрището. Тук съм за известно време и работя в ООН, като се занимавам с изграждане на по-силни връзки между организацията и академични институции. Това, което на мен ми е интересно, е да разбера как може научните открития и технологиите да стигнат до хората, които най-много имат нужда от тях и не могат да си ги позволят. В момента работим с различни държави в Африка и Азия, които са развиващи се икономики и нямат добър достъп до здравеопазване. С екипа ми тук подбираме различни иновации в сферата на здравеопазването и ги свързваме със съответните институции или политически представители в развиващи се държави, като създаваме партньорства, за да може в тези страни да навлизат нови технологии. Това е доста интересна сфера за мен, защото започнах от чисто научна работа, а сега изследвам как може едно научно откритие да стигне до хората и как може една технология, която е разработена в лаборатория, всъщност да бъде използвана на място. Има много елементи, които трябва да се подсигурят, за да може това да се случи, защото има много фактори – политически, икономически и т.н., които оказват влияние. 

– Какво би било голям успех за вас в това ново поприще?
Да стигнат съответните технологии за диагностика до места, които нямат достъп до тях. Аз се занимавах известно време с доставяне на мобилни лаборатории за тестване в различни доста отдалечени райони. Важно е по-малко хора да умират от инфекции. В Африка хората не могат да си позволят ваксини и не могат да си позволят да се изследват навреме, а в Европа и на Запад е обратното – ние имаме лукса ваксини. В Африка хората ходят с километри, за да може да получат ваксина. Докато човек не отиде на такова място, всъщност не разбира какъв е истинският смисъл да имаш достъп до здравеопазване. За съжаление ние не го осъзнаваме, защото е нещо, което приемаме за даденост. Когато човек отиде в такива държави и работи там, осъзнава каква отговорност имаме ние като хора, които сме имали лукса да бъдем образовани, да имаме здравеопазване, да можем с работата си да допринесем за държави, в които нямат същия този достъп до наука и здраве. Пред централата на ООН в Женева има скулптура на стол с един счупен крак. Това се използва като метафора, за да покаже, че няма как светът да се развива, при положение че една четвърт от населението живее на ръба на бедността. За да може хората да се развиват, да няма конфликти, да няма размирици, трябва все повече да имат достъп до здравеопазване, чиста вода и до базови условия за нормален живот. 

– Как се виждате след 10 години?
Не знам къде ще съм. С течение на времето станах доста по-адаптивна. За мен е важно хората, които са около мен, да са здрави. Това ми е най-ценно. Така че се надявам да съм с любими хора, с които да споделяме важните моменти. Не асоциирам бъдещето с конкретна професионална позиция, по-скоро си пожелавам да съм щастлива с хората, които са около мен. 

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross