Наскоро споделихме с вас „Смешно-тъжната изповед на майките, които не са спали от три века“, за да се посмеем дружно през сълзи и да се утешим, че не сме сами в нелепите ситуации, в които безсънието и крайното изтощение ни поставят. Попитахме вие какви сте ги вършили в моментите на амок, а вие направо ни разбихте в коментарите. Търкаляхме се, цвилихме, РЕВАХМЕ! Припомняме ви някои от попаденията, с които ни застреляхте.
----------
Веднъж прибрах памперсите в хладилника и се счупих да ги търся. Друг път скролвах в чинията, вместо на тъчпада на лаптопа. Не само че скролвам, ами се ядосвам, че нищо не става и си мисля, че тъчпадът е развален… Трети път отидох на технически преглед без колата. Бебето беше не 5 месеца. Не бях спала от много време нормално. Пунктът за технически прегледи е през няколко блока от мястото, на което живея. Излязох от къщи и тръгнах натам без колата и без документите. Просто така си вървях. И по средата на пътя се сетих, че нещо ми липсва...
----------
Веднъж, след като бях кърмила в колата, слязох с все още смъкната блуза от едната страна. Мина поне половин час преди да се усетя. Поне сутиена си бях вдигнала.
----------
Веднъж в просъница казах на мъжа ми: „Спри да хъркаш а стани да пиеш капки за колики“.
----------
Аз излязох да сваля боклука с престилка за готвене. Като се връщах усетих че съм по гащи, а престилката е само отпред. Друг път ходих с повръщано на рамото на важен разговор!
----------
И върхът ми беше – с една обръсната мишница на хот йога, където и на края в савасана задремах!
----------
Аз се опитах да „увелича“ снимка в едно списание – с два пръста търкам и се чудя защо не става.
----------
По времето, когато детето ми е на около 6 месеца, интензивно търся работа. Freelancer – гледам бебе, домакинствам и пиша преводи. Оказва се, че имам шанс в много престижно за ония години външнотърговско предприятие. Обличам уж по-хубави дрехи. В последния момент дъщеря ми реве до откат, забърквам бързо кашичка, но за да не ме омаже, докато я храня, не си слагам полата. После на бегом слагам ботушите и палтото. Половин час по-късно се явявам пред комисия. Поканват ме да си сваля палтото и да седна. Ужас – 'ми аз съм без пола! Само по чорапогащник, но с блуза с брошка. Бе, чудех се, що ме зяпат разни (модата беше дълго черно палто с червена подплата и цепки от кръста надолу). Обаче ме взеха на работа!
----------
Отивам пеша някъде без дете. Светофарът свети червено и чакам да светне зелено с още куп пешеходци. Виждам в небето самолет, ентусиазирано си вдигам ръката и викам: „Самолеееет“.
----------
Преобувах сина си, вечер е, ставам да отида до кухнята. Вървя, ама нещо страшно шумка след мен – стреснато се обръщам – няма нищо. Тръгвам пак, пак нещо шуми, обръщам се със заплашителна физиономия, но пак нищо. Това се повтаря многократно, докато приключвам в кухнята. Връщам се в стаята, минавам покрай огледалото и неволно виждам как един памперс се е залепил за задните ми части и красноречиво си виси.
----------
Редовно изхвърлях чорапите на мъжа ми в боклука вместо да ги сложа в пералнята.
----------
Отивам за първи път от цели седмици в супермаркета САМА, без дете в количка. В магазина Вземам голяма пазарска количка и всеки Божи път, като се спра на някой рафт, я подрусвам и ѝ подвиквам „шшшшш“.
----------
Някой да е загащвал сервитьорката в заведение? Не че успях де, понечих само... Предполагам ви е ясно приятелките и персоналът как ме гледаха после.
----------
Първият срамен случай – прибирам се от пазар натоварена с няколко торби и столчето за кола с почти едномесечно спящо бебе вътре, влизам вкъщи с целия багаж, почвам да разтоварвам и да подреждам в хладилника и шкафовете, правя си безкофеиново кафе, щото нали кърмя, сядам на дивана, хапвам си бисквитки с напитката... След десетина минути се усещам, че не се чува рев, както обичайно при влизане вкъщи... А тя блажено си спи пред входната врата на кооперацията. Веднъж без малко да я метна в контейнера за отпадъци със същото това столче, вместо торбите за боклук. А една вечер телефонът звънна, докато гладех разните му там ританки и гащеризони. Вдигнах го...така де, спрях ютията на милиметър от бузата си...
----------
Днес си заключих бебето в колата и си оставих ключовете на предната седалка. Извиках автоключаря на улица Смърт 26. 40 минути ревах в унисон с бебето. Оказа се, че съм на улица Смърч. Жалка картинка за минувачите.
----------
Бебето спеше при нас на леглото и аз в просъница решавам (явно сънувам), че тръгва да пада от леглото и с всички сили започвам да я дърпам да не падне, но не става и започвам да викам паникьосана на мъжа ми ,,Помогни ми, детето ще падне от леглото" (и съм супернапрегната как той спи, а детето ще се претрепе). Той се разбужда потресен и ме разтриса ,,Дъщеря ти спи зад теб на леглото, това е кракът ми“. В този момент се събуждам и виждам, че детето си спи на леглото, а аз изпотена съм хванала мъжа ми за крака и го дърпам здраво. Направо не знаех на кой свят съм. 🙂
----------
Нашите ми изпратиха домашни суджуци, та всички ги обвивах един по един в стреч фолио и във фризера. Наскоро, вадейки поредния от фризера, намерих обвит шампоан в стреч фолио във фризера!!
----------
Поръчах си кафе на таксиметрова компания на адрес. А просто исках да поръчам такси.
----------
Разопаковах пакет нови памперси на плота в кухнята с ясната цел да ги стерилизирам. По-късно същия ден боднах едно зарядно в кифличка, не си спомням да съм имала някаква конкретна цел тогава.
А ако сме ви забравили – не се сърдете – припомнете ни, че сме малко отвеяни от недоспиване!
