Боряна Фукумото е в Майко Мила и е малко гневна, защото, докато е бременяла и раждала в Япония, са ѝ казвали да яде тофу, зеленчуци и всякакви хубави храни, и никога не са ѝ предписвали хапчета. А когато се върнала в България и детето вдигнало температура, какво, мислите се случило? Веднага изписали АНТИБИОТИК! Затова Боряна малко се е ядосала и ни е написала кратък разказ за това как се случват нещата в Япония и как - в България. Хубаво е да знаем!
******************
Членувам в няколко бебешки групи във Фейсбук и отделно имах щастието това лято на живо да се срещна с български педиатър. Вследствие на всичко това имам един въпрос:
Кажете ми, хора, защо трябва да се тъпче човек (бременна-бебе- кърмеща майка) с витамини, антибиотици, прахчета, сиропчета и други производни, за щяло и не щяло?
Ще ви отговоря веднага – вероятно за да отиде един педиатър на безплатна екскурзия, спонсорирана от фармацевтичната компания, която обслужва рецептите му.
Лична история по темата.
Номер 1. Япония.
Преди две години, когато разбрах, че съм бременна, освен радостта и вълнението, когато се зачетох в българските форуми, у мен се загнезди мрачно притеснение.
Не съм пила фолиева киселина. О, драма. Всички мами в България пият! И то месеци преди да забременеят!
Чувствах се толкова глупава и безотговорна, вместо да се зарадвам истински и чисто.
Още помня как, със сълзи в очите, отидох в аптеката, попитах аптекарката
кой точно йероглиф е за фолиева киселина
и започнах да я пия.
Докато не отидох на първия преглед.
Там супер усмихнати докторка и сестри ми честитиха, дадоха ми картичка, която също ми честити и ми казва кога ми е терминът.
А аз, предчувстваща нахокване, на което ние, българите, сме си свикнали, извадих от чантата шишенцето със сложните йероглифи, и попитах:
Почнах да я пия преди пет дена. Фатално ли е?
Докторката я погледна и каза:
Не е фатално, щом досега си се хранила пълноценно, с много зеленчуци, риба, зърнени и бобови храни. Щом си я купила, пий я до еди-коя-си седмица, но е най-добре да си я набавяш чрез храната.
И ми изброи няколко зелени зеленчуци, които са богати на фолат.
- А нещо друго да пия?
- Не пий нищо специално.
- Колело мога ли да карам?
- Може! Не променяй начина си на живот по никакъв начин!
- А зъбите ми няма ли да опадат, ако не пия калций?
- ??? Храни се пълноценно, това е достатъчно!
- А някакво обезболяващо мога ли да пия (защото четох, че бг мамите масово взимат но шпа)?
Тук ѝ описах степента на болезненост, малко по-силна от при цикъл.
Е, не, отговори тя. За такава болка не се пият хапове.
...
Излязох от кабинета зашеметена. Бяха оборени две мои, загнездени някъде надълбоко, убеждения.
Това да си бременна не било като да си болна! Мога да си живея нормално!
Отидеш ли на доктор - задължително си тръгваш с рецепта и бягаш към аптеката.
Да, ама не.
Лична история номер 2. Пак Япония.
По-нататък, в развитие на бременността ми, българските форуми и натискът от страна на разтревожената ми майка ме подтикнаха да си купя някакви мултивитамини.
За тях следящата ме лекарка директно ми каза:
- Дай ги на мъжа ти да ги пие. Всякаква химия е вредна за бебето.
Отново шаш!
И последна, Номер 3, японска история.
В края на бременността, когато ми пуснаха третия подред кръвен тест, се оказа, че имам нисък хемоглобин.
Е, тук вече ви хванах!, казах си! Давай витамините, че две не виждам!
Да, ама пак не. Отново ми изброиха храни, богати на желязо, и това беше.
Едва ли има нужда да споменавам, че бебето ми също не се е сблъсквало със синтетични витамини, освен витамин К, който са ѝ дали в болницата.
А сега обобщението във въпрос:
Как, аджеба, оцеляват 130 милиона японци без витамини, като при това представляват една от най-дълголетните нации в света?
Ще се усмихнат някои от вас и ще кажат – абе, остави ги тези откачалки. Те са нинджи!
Подобна беше реакцията и на българския ми педиатър, когато това лято имах нещастието да се срещнем по повод вдигане на температура (О,ужас!О,паника!) от бебето ми.
История Номер 4. България.
Безвитаминовото ми бебе вдига температура за първи път през живота си, седмица, след като сме кацнали в България.
Педиатърът преслушва и гледа гърло. Заключава: Лепнали сте летния стомашен вирус! и изписва рецепта:
1. Антибиотик! (после се самоинформирах, че вирус от антибиотик не се влияе)
2. Прахче за успокояване на стомаха.
3. Друго прахче за успокояване на стомаха.
4. Температуро-понижаващо сиропче за температура до 39 градуса.
5. Още едно - за по-висока температура.
Търчим по стара българска традиция в аптеката и оставяме 30-на лева, а аз споделям новините с майките във Фейсбук. Там узнавам за взаимоизключващите се антибиотик-вирус и решавам да не го давам. От това решение разтревожената ми по рождение майка откача и по стара семейна традиция вдигаме скандал.
В крайна сметка съм обвинена, че си правя експерименти с детето и нали затова сме ходили на лекар - за да изпълняваме каквото е казал. Чувам и най-тежката дума на майка ми: "В тази къща аз съм възрастният човек, детето е на моя отговорност!" (не съм непълнолетна, повярвайте ми).
Склоних и дадох от Светия антибиотик, но в двойно по-малка доза от изписаната (да взема и аз някакво решение, като отговорен възрастен).
На другия ден бебето нямаше температура, НО се беше изринало по цялото тяло.
Пак отиваме на педиатър. Сигурно няма да ви учудя, като ви кажа, че тръгна да изписва нещо за мазане, за да се оправи обривът по-лесно, а след това реши да пипне и фонтанелата на тогава едногодишното ми дете.
- Ама тя не се е затворила! Да изпишем витамини!
Тук вече ми дойде до гуша и споделих, че в Япония никакви витамини не дават и аз предпочитам техния начин на "лечение", ако изобщо това да имаш бебе е вид болест, както се оказва в България.
Педиатърът зяпна и с насмешка попита:
- Те там сигурно и ваксини не поставят?
- Е, не, поставят си.
За щастие това беше последната ни среща.
После говорих с моя позната майка, която ми каза:
Ааа, да, и ние се изринахме от същия антибиотик. Те първо него изписват!
Първо-второ... И схема си имало!
Обобщението този път във възклицателно изречение:
Мила широка аудитория на Майко Мила, не всички педиатри мислят истински за здравето на вашите деца! Пожелавам ви да сте много здрави и да не се срещате с тях в близко бъдеще.
