Работеща майка, която "краде" времето от семейството. Може би не най-перфектният готвач. Неуспешни опити за самостоятелен и личен живот след децата.
Звучи ли ви познато?
Оказва се, че днес майките доста често изпитват усещане за вина по най-разнообразни поводи. По-голямата част от чувството за майчина вина могат да бъдат обобщени под знаменателя
"недостатъчно добра".
Нашите майки до някаква степен са усещали, че щом децата са нахранени и облечени, са си свършили работата. За сравнение обаче към нашето поколение има далеч по-големи очаквания както от микрообщността - демек близки и роднини (тук припомняме текста Близките и роднините са най-ужасните критици на майката) и широката общественост: насажданите медийни образи, широко разпространените високи очаквания от нас от страна на учителите, от другите майки (прочетете Войната между майките, за която никой не говори) и най-вече от нас самите (припомнете си текста Защо майките непрекъснато се чувстват виновни?).
Наскоро продуктовата марка за бебета NUK е провела проучване, според което 87 процента от майките изпитват вина в някакъв момент, а 21 процента се чувстват виновни почти през цялото време.
В проучването са участвали 2000 жени. 90% от тях споделят, че се чувстват виновни. Основните причини за вина са, че "са твърде заети" и че "не изкарват достатъчно пари".
Причините за това може да са всякакви - от това, че не ни стига времето за децата или че не сме достатъчно търпеливи (което в крайна сметка се свежда до престъплението да си "просто човек"). Майките се чувстват разкъсани от неща като каква храна дават на децата си, колко време телевизия им разрешават, колко често им повишават тон и т.н.
Интересното е, че за най-големи съдници са считани... другите майки. Родните майчини форуми и Фейсбук групи сякаш го потвърждават. Най-скорошното престъпление на майките е "фиксирането в смартфона": цели 72% от майките "възпират" естественото поведение на децата си и ги "обричат на самота", като им дават да зяпат в екрана на телефона.
Майките често смятат, че те носят пълната отговорност за щастието на детето и затова те трябва да "оправят нещата".
Лаура Вандеркам, автор на книгата "I Know How She Does It", смята, че жените винаги са изпитвали вина.
"В предишните поколения това се е измервало чрез други неща, например колко чист е домът ти или в колко общностни организации членуваш, освен това дали децата ти се справят добре", коментира тя.
"Днес към това чувство на вина се добавя и заобикалящата среда на детето и дали сте натоварили другите хора в офиса с допълнителна работа."
Вината е породена заради разминаване между очакванията ни и действителността. Майчината вина има много и сложни посоки, не на последно място - почиващи на неоспорима биологична и хормонална основа, която прави жената изцяло концентрирана в детето си.
Към това се добавя и допълнителната работа, което е източник на безпокойство.
Майките все още виждат идеята да започнат работа и да печелят сами парите си като "въпрос на избор", казва Сузи Хейман, семеен терапевт и попечител на благотворителната организация Family lives.
"Заради това се смятат, че "ограбват" семейството и "крадат" от него своето време и ангажименти. Мъжете просто не се чувстват по този начин."
Трябва да спрем да повтаряме като латерни да вярваме в историята за жената, която си седяла вкъщи да гледа децата и си чакала мъжа да се върне от работа. Тя не е седяла. Работела е и още го прави.
Важно е да подчертаем, че "майчинската вина" не е просто субективна, преувеличена концепция. Майките, а не бащите, биват преследвани и съдени заради бягането от училище на децата например.
Към всичко това трябва да добавим и психоаналитичните насоки, под които са израснали няколко поколения майки, като например твърдението, че майките са отговорни за развитието на децата.
Един от най-бруталните примери за това датира от 50-те години на миналия век с понятието "майка хладилник". Тогава погрешно се е смятало, че емоционалната студенина на майката причинява аутизъм у детето. На теория този абсурд е отвхърлен, но все още много хора вярват в това - ако едно дете стане психопат, значи е виновна майка му (говорихме за това в текста Когато майчинството не е сбъдната мечта).
С порастването на децата тази вина не намалява, а мутира. Майките често наистина вярват, че носят отговорност за щастието на детето си, че "те са сгрешили" и затова "трябва да се поправят", особено когато става дума за деца, които взимат наркотици, пият алкохол или проявяват противообществени прояви.
Тогава се обсъжда какво най-вероятно е направила майката или е трябвало да направи, заради което се е провалила и сега това е резултатът.
От майките не се очаква да бъдат най-доброто, на което са способни, а да бъдат НАЙ-ДОБРАТА. И много жени приемат всичко останало за пълен провал.
Как да спрете да изпитвате вина?
Говорете с приятели, партньор, когото и да е. Говоренето може да ви помогне да разберете чувствата си и осъзнаването само по себе си често може да доведе до промяна в поведението. Потърсете професионална помощ за дълбоко вкоренени детски проблеми, ако имате нужда.
Изхвърлете от речника си думата "трябва". Ако смятате, че трябва да направите нещо, попитайте се кой ви нарежда да го направите и защо.
Бъдете добри - особено към себе си. Понякога е полезно да се замислите как бихте съдили друг за поведение, което самите вие смятате за лошо.
Семейната терапия може да помогне. Жалко, че много родители изчакват семейството да се разпадане, преди или вместо да потърсят професионална помощ. Направете го преди да е късно.
Продължете напред! Понякога не можем да върнем назад нещата, които ни карат да се чувстваме виновни. След това е въпрос на навик да се научим да приемаме тази несъвършена своя черта и да живеем с нея. А понякога вината може да бъде полезна. Тя е мощен мотиватор за промяна.
Терапевтите често консултират жени, които нямат смелост да променят нещо за себе си, но имат смелост да го направят за своите деца, заради желанието да бъдат по-добри майка от собствената си.
И накрая - помнете, че вината може да бъде положителен катализатор, който да сложи край на един нещастен начин на живот.
