Тези данни и още числа, изразяващи отношението към ЛГБТИ учениците в българските училища, бяха изнесени наскоро от фондация "Сингъл степ" в партньорство с фондация "Ресурсен център Билитис" в специален доклад. Проучването е проведено във всички области в страната с деца между 14 и 19 години и резултатите показват, че мнозинството ученици не се чувстват добре в училищната среда, тъй като са жертва на тормоз.
48,3% от попитаните съобщават, че се чувстват несигурни в училище през последната година заради сексуалната си ориентация. Над 80% са били обиждани с хомофобски изрази („педал“, „педераст“ или „обратен“) от други ученици, но 57,4% са чували същото поне веднъж и от свои преподаватели или от други служители в училище.
Една трета (34,2%) от ЛГБТИ учениците в проучването са били тормозени физически, например бутани или блъскани, в училище в даден момент през изминалата учебна година. 19,1% от учениците са били нападнати в училище заради сексуалната си ориентация, половата си идентичност или изразяването на пола.
Повечето от половината тормозени деца никога не са съобщавали на училищния персонал или в семейството си за тези случаи. Самият училищен персонал не се е намесвал в почти половината от случаите на тормоз над ЛГБТИ ученик, нищо че служителите са ставали свидетели на инцидентите.
Повече от половината ученици (53,5%) възнамеряват да емигрират като една от сновните причини е тяхната сексуална ориентация или полова идентичност.
ЛГБТИ учениците, които са преживели по-високи нива на словесен тормоз заради сексуалната си ориентация и изразяването на пола, по-често съобщават за депресивни състояния, самоубийствени мисли и намерения.
Като цяло климатът в училище не е особено благоприятен към ЛГБТИ хората, а езикът на омразата се задълбочава, просто защото не се приема за проблем. А тези данни са симптоматични за много други маргинализирани групи, които също са жертва на тормоз заради външния си вид или етническия си произход.
