fbpx
Животът с деца

Бизнес игри

26 юли 2016

Мая Цанева, която вече е от гостите-ветерани в Майко Мила (Как оцеляхме през първата година на ясла и Еволюцията на една чанта), днес ни е подготвила един почти научен труд на тема "Детската площадка - университетът на живота". Казано с други думи - ще научите, че няколкото квадратни метра територия, на която всеки ден общуват децата ни, е арена на бурна споделена икономика, в която червената кофичка често се търгува за розова количка, а топчетата имат доста висок курс спрямо греблото. Приятно пътуване в света на детското предприемачество!

Всяка или почти всяка майка (някои деца имат баби) и добре да живее, стига до детската площадка. Обикновено тя се превръща в любимо място на детето, където пада, става, реве, смее се, обича и мрази, накратко възприема го като университета на живота.

За майките (бащите по-скоро са посетители, които оценяват хубавата сянка до пързалката привечер), площадката е възможност за социален живот, докато битието им се събира в работния цикъл на млеконадойна крава. По-късно, когато жените слязат поне малко от поточната линия „майка и домакиня“, градинката става социална платформа. За мен детската площадка се оказа вдъхновение за нови академични търсения в областта на икономиката и предприемачеството. Наблюдателността ми на филолог към детайлите и езика ми помогнаха да разбера, че всичко, дори и детските игри, са подчинени на пазарни принципи.

Както някои от вас вероятно знаят, споделената икономика е хит в момента. Според определение, което намерих в публикация на Института за пазарна икономика, този икономически модел се основава (импровизирам), на споделената собственост на различни активи, чиито собственици "не го използва(т) пълноценно или през цялото време".

Както вече писах, по друг повод, всяка майка може и носи всичко – това е т.нар. актив (познат и като торбата на желанията). Той включва от кофичка и гребло, през топка, до тротинетка, колело, мотор и продоволствия за оцеляване. Активите рядко са интересни на собственика им, освен когато не води борба точно и само за червената количка или за куклата с букли.

Споделянето е първото умение, което родители и деца овладяват, щом станат част от градинското общество. Щом играчките се озоват на площадката, те стават част от споделената, но не обща собственост. Синият камион е на Митко и той ще си тръгне с него, но в границите на площадката важи принципа „споделяй и (не) владей“.

Собствеността се гарантира от майките, които бързо възстановяват правата върху желаната вещ с убеждаване, а понякога физическо отделяне (опитайте се да убедите 2-годишен хлапак да слезе от мотор – той се вкопчва с желязна хватка за седалката и се изискват сериозни усилия, вероятно заемка от кеча, да го отскубнете). Понякога работи и методът на замяна –от торбата на желанията излиза... Спайдърмен и хлапето си тръгва щастливо!

Децата бързо се научават да управляват детската площадка – в зависимост от възрастта и уменията се появяват ментори и специалисти (Петър кара колело най-бързо и учи по-малките), доставчици (майката на Мими ѝ носи бонбони), мениджъри (Тони знае как да събере малки и големи в интересни игри), дизайнери и иноватори (двете близначки правят сладолед от пясък и тревички) и т.н. Така в споделеното пространство всички откриват своите силни и слаби страни и играта започва.

Площадката е благодатно пространство и за предприемачество – миналото лято децата на видима възраст 5-7 години организираха благотворителен базар в полза на кварталното коте (поне така твърдяха). Те продаваха ръчно изрисувани камъчета, гривни, играчки от шоколадови яйца и всички си купихме по нещо. Очаквам тази година да ни предложат лимонада, а ние ще подкрепим новостартиращото предприятие с удоволствие.

Родителите също са доволни от споделеното пространство – майките пушачки могат да се отпуснат в един фас пауза, докато техните колежки въздържателки наглеждат всички деца. След това г-жа Х ще изтича до магазина, за да напазарува за вечеря и ще остави детето в кооператива. Тя знае, че г-жа У ще напръска коляното на сина й със сребърна вода, ако падне, а г-жа Z ще му даде солета при крайна нужда.
Разбира се, системата на споделена отговорност има и недостатъци.

Трудно ще удържите контрола над достъпа до царевични пръчици, шоколадови бисквити преди вечеря или друга junk храна, докато всички останали деца хапват сладко. Пожелавам ви търпение, ако имате намерение да предлагате само ядки и сушени плодове на хлапето си.

Друг недостатък е недостигът на някоя от хитовите за възрастта играчки или транспортни средства. Ето задача за родители. Как ще разделите три мотора между пет деца? Отговорът е в торбата на желания на нечия майка. Там има запас от играчки, достоен за детска градина!

Миналото лято всички деца, без оглед на пол, се сдобиха с розови детски колички за кукли бебета от по 5 лева, защото в началото на лятото само Ина имаше такава. Момчета и момичета се редяха на опашка кой да вози куклата. От нишовото търсене се възползва кварталното магазинче тип „за левче“, което кампанийно продава бомбички за пукане, въжета за скачане, кофички и други безценни за споделеното пространство активи.

Всички пазим по едно оцеляло въже, количка или тебешири, които изскачат като заек от шапка при нужда. Така специализацията откъм ресурси ни спасява от гневни изблици на наследниците, които винаги искат нещо различно или чуждо.

Положителното в случая е и че дори и родителите с големи финансови възможности се научиха, че няма нужда да купуват скъпи играчки, защото те стават споделени и ценни за всички , но има и опасност от бърза амортизация. За децата на хората с по-ограничени средства, площадката предоставя възможност да поиграя на воля с разнообразие от желани съкровища.

В заключение – не подценявайте детската площадка. Децата не играят, а се учат и ни учат как да управляваме кариерата и парите си в един динамичен свят, който се различава много от това, което сме учили в университета. Кварталната градинка може да се окаже инкубатор за първите бизнес начинания както на децата ни, така и на нас. Затова споделяйте игрите навън– времето е пари, дори и когато играем. Един ден с умиление ще си спомняме как Пепи, Марти и Ивчо са споделяли солетите си, а сега, например, управляват собствена компания в Силициевата долина. Каква история, а!

------------------------
Свещените и любими на децата и на родителите детски градинки, уви, не навсякъде изглеждат добре и във форма. Често можем да видим изпочупени люлки, ръждясали пързалки, дупки в настилката и какво ли още не. Затова нашата авторка Мая Цанева не само им отдели специален текст, но и инициира кампания за възстановяване и обновяване на детските площадки в София, която набира сила и търси още повече съмишленици. Ако искате да се присъедините към нея, влезте във Фейсбук групата Безопасни детски площадки и вижте как можете да съдействате за каузата във вашия район. 

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross