fbpx
И аз съм човек

Кажи ѝ "мама" и не я обиждай повече

19 октомври 2018

Всички знаем, че интернет е едно емоционално място, където кряскането, обидите и скандалите са ежедневие. Когато хората са физически разделени и им се дава възможност да се скрият зад буквите и картинките, е много да лесно да се говори с персонални обиди, както и с обобщения. Обидите удобно заместват аргументите в спор, а често биват ползвани дори когато няма спор, заради чистото удоволствие да покажеш презрение към някого или определена група хора.

И сред купищата изрази, промъкващи се неконтролируемо и необуздано из разговорите къде на място, къде не, най-устойчивият и сигурен начин да обидиш някого е да го наречеш „бегемама“ по името на участниците в най-успешния интернет форум, създаван някога в България. А пък ако искате да сте по-съвременни, можете да обидите група жени с израза „мами“ или подигравателното „майчета“.

Кога думата майка, па макар и не точно в този си вид, стана обидна?

В общество, в което жената е постоянно подбутвана от свекърви, приятелки, добронамерени лица и телевизионни  водещи да се размножава, за да спаси народи ни от изчезване, да те обиждат на производно на „майка“ си е повече от странно.

Но преди да се впуснем в изследване как се стигна до тук, трябва да се има предвид, че жената е почти постоянен обект на отрицателни квалификации в обществото:

1. Ако няма дете, но има котка, значи е егоист, а вероятно е и грозна.

2. Ако има дете и котка, поставя в риск детето и капризничи с тази котка, сякаш котката е едва ли не по-важна от детето.

3 Ако има дете, но няма котка, то тя не е кой знае какво, защото има само едно дете.

4. Ако има три и нагоре очевидно няма сексуална култура и се е оляла с ражданията поради липса на хоби, интереси и образование.

5. Да не говорим за жени, дето нямат ни котка, ни дете. Такива вероятно са луди и няма да е кой знае каква загуба да се отървем от тях.

Така лесно можем да забележим, че едва ли не, единствената приемлива жена е тази, която имa две деца, а общественото мнение често има тенденция да гравитира най-вече около „полезността“ на жената, досущ като на домакински уред.

И докато разни страници, списания и предавания показват някакъв измислен и преувеличен образ на българската майка, облечена в носия, и превъзнасят нейната значимост по един доста фрустриращ начин,

в дигиталния ни свят да си майка е малко обидно и почти задължително – тъпо.

Но да се върнем на самото прозвище – бегемама. Години наред форумът с това име  беше мястото, където българските майки си обменяха информация – както полезна и смислена, така и понякога граничеща с абсурда. Това беше едно безкрайно поле на размяна на рецепти, съвети, страхове, притеснения, драми, а понякога и човешки трагедии.

И има защо.

Да станеш майка не е просто нещо. Тъй като съм минала точно три пъти през нещото, наречено бременност и раждане на дете, мога без да се поколебая да кажа, че това не са били просто някакви събития. Това са най-важните събития в живота на една жена, която има деца. Туй не значи, че жените, които не са родили деца, нямат най-важни събития, но веднъж родили, щат не щат, се сдобиват с най-важното събитие в живота си, дори и да не го чувстват така.

Най-малкото, защото носи такава изумителна емоционална, психическа, физическа и логистична промяна в живота им, че няма как да бъде пренебрегнато.

Щом станеш майка, оставаш майка за цял живот

и това е както доста страшна, така и страхотна новина. Същото се отнася и до осиновените деца като в случая моментът на осиновяване е сравним момента на раждане. Истински вододел.

И макар жените да са раждали деца от памтивека, всяка жена ражда своето дете, сякаш е първата жена в историята и нейното дете е първо и единствено. За нея това е събитие, което не само ще я вълнува цял живот, но и ще породи хиляди страхове, радости, проблеми и, нека си го кажем, скандали.

Уви, майчинството не се учи в училища и университети. То не е счетоводство, нито молекулярна биология. То е нещо, за което никога не си достатъчно подготвен и затова най-много имаш нужда да обмениш опит, да споделиш страховете си, да изкажеш болката си или да опишеш радостите си. Защото това е начинът да останеш емоционално и психически здрав.

Но това не значи, че щом участваш в разговора си тъп. Това не значи, че след като си помагате един на друг, сте тъпи.

Не значи, че след като споделяш, си достоен за презрение.

Когато използваме по обиден начин прозвището „мами“, внушаваме, че родилата жена се променя към нещо по-лошо. Че някога е била нещо значимо, а сега е малка, глупава и жалка в страховете и болките си. Най-тъжното е, че тази теория редовно се върти в главите на други жени, които не си дават сметка, че обиждат сами себе си.

Да отгледаш, обичаш и общуваш с дете е точно толкова достойно и трудно, колкото да водиш икономическо предаване. Не те прави по-добър човек, нито по-глупав, но със сигурност те прави по-смел.

А и нека не забравяме най-важното – почти всяка майка е и пълноценен индивид с призвание. Лекар, инженер, педагог или писател. И майчинството не обезличава и не намалява експертизата, която една жена има по даден въпрос. Напротив, обикновено влияе положително, защото почти всяка жена споделя, че

след раждането на детето си вижда света около себе си по друг начин.

Доста от нещата, които са ме направили по-уверена в себе си, съм научила в женските групи, тайните ни женски чатове, където сме жени с деца и жени без деца, но си споделяме, даваме си утеха, разтуха и понякога безобразно се забавляваме.

Да, в това общуване редовно се случват конфликти и самата аз виждам непонятни и непростими за мен неща – да снимаш голите полови органи на детето си, защото те е страх, че са възпалени или да даваш здравни съвети, когато главата ти нищо не отбира. Да съдиш. Да се присмиваш. Все неприятни неща.

Но в спомените си имам и спомен за това как лежах в болницата с гърди, твърди като камъни и в адски болки, и не можех да накарам третото си дете да засуче. Тогава просто драснах три реда през сълзи в нашата малка женска общност. Час по-късно една от жените долетя посред нощите с консултант по кърмене, която с нежност и внимание ми помогна да се справя.

И ако има разлика между първите ми две раждания и третото, бих казала, че третият път не бях сама. Имах приятелки. Приятелки от интернет. Бегемами, майки мили или просто мами. Аз предпочитам да ги наричам жени.

Думата „майка“ и нейните производни не е обида, а приключение, емоция и щастие.

Който не го разбира със сигурност не е бегемама, но не е и кой знае какво друго.

Ако ме попитат какво е най-голямото ми постижение за живота ми дотук, ще кажа, че вече 14 години и половина гледам деца и те са живи. И здрави. Може да ви звучи смешно и жалко, но това е най-голямото ми постижение и ако остане непроменено до смъртния ми одър, ще си отида напълно удовлетворен от живота човек.

Елисавета Белобрадова

Съоснователка на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross