fbpx
И аз съм човек

Баща на детската площадка - зов за помощ!

7 август 2018

Според хилядите фенове на "Майко мила!", разтапящата Малка лятна приказка за майки бе достойно за "Пулицър" четиво, както и за екранизация в стил култовия сериал (на HBO) "Аферата".

Мъжката част от феновете обаче има далеч по-рационален поглед върху любимата ни история за онзи мистичен 190-сантиметров татко, нахлул в центъра на детската площадка - всеобгрижващ детето си и поглъщащ погледите на майките, които внезапно се екипират в малки черни рокли.

Днес със своето философско есе ни гостува Венцислав Топузов, който задава няколко съвсем конкретни въпроса, свързани със социализацията между представители на различни семейства насред детската площадка!

*************

Преди десетина години, като млад чичо, ми беше забранено да извеждам племенника из квартала.

Причината, изтъкната от майка му: „Майките само дебнат да налазят някой младеж… Ще ми зарежеш детето и ще трябва да те убия“.

Оттогава мина доста време. Една сватба (моята). Качване на около 15 кг покрай бременността (Според Google e от солидарност с майката). Един наследник. Преместване в друг квартал. Много недоспиване и други съпътстващи родителството неща.

Всичко това водеше към деня, в който жена ми реши, че вече и двамата с наследника сме достатъчно отговорни, за да сме заедно на детската площадка.

Излизам аз, изключително горд от себе си, понеже съм егати якият баща, който си води детето на площадката и т.н.

Стигаме до площадката. Оглеждам се. Само майки.

В мислите ми нахлува онзи спомен за риска от тях и започвам веднагически самоанализ на това колко съм отговорен и какъв добър съпруг съм. И как навремето снахата само ме е плашела, тя всъщност нищо не разбира...

Леко поуспокоен, решавам все пак да се държа естествено – и започвам упорито да наблюдавам и да си играя с детето, отричайки съществуването на останалите хора.

След седмица-две обаче реших, че все пак има и по-естествено поведение. Може би е време да спра да бъда ултратемерут, за да мина към състояние умерен темерут.

Така изникнаха няколко сложни за решаване житейски въпроса:

- Как да се позиционира човек като „свестният татко от оня блок“ при
алтернативи от типа на „досадника, който бройка майки“? Сложна работа…

- Запознаваме ли се активно – обсъждаме ли подхода към отказване от памперс, минаване към гърне и тям подобни ключови теми?

- Да се интересуваме ли от имената на децата след четвъртото засичане?

Историята мълчи.

Следва казус номер две. Какво става с другите бащи?

- Да си говорим за смяна на памперси, захранване и кърмене? Странно.

- За футбол? Някакси не е на място.

- За жени (щото нали мъжете си говорят за спорт и жени)? Тотално не на място.

- За бизнес? Предвид обстановката, съвсем не се връзва.

Засега просто си кимаме разбиращо в повечето случаи и оставяме дамите да водят основните разговори. Май всички сме в периода „свикваме с обстановката и се чудим как точно да се държим“.

Та, Майки Мили, помагайте!!! Как да бъдем себе си на детската площадка? Особено ако „себе си“ е разкъсан между:

(1) мисли откъде да си вземе бира, да седне на припек и да гледа гордо наследника – все пак той на две и половина е голям и сам си се оправя;

(2) желание за някаква социализация, предвид колко далече е бирата…

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross