Според хилядите фенове на "Майко мила!", разтапящата Малка лятна приказка за майки бе достойно за "Пулицър" четиво, както и за екранизация в стил култовия сериал (на HBO) "Аферата".
Мъжката част от феновете обаче има далеч по-рационален поглед върху любимата ни история за онзи мистичен 190-сантиметров татко, нахлул в центъра на детската площадка - всеобгрижващ детето си и поглъщащ погледите на майките, които внезапно се екипират в малки черни рокли.
Днес със своето философско есе ни гостува Венцислав Топузов, който задава няколко съвсем конкретни въпроса, свързани със социализацията между представители на различни семейства насред детската площадка!
*************
Преди десетина години, като млад чичо, ми беше забранено да извеждам племенника из квартала.
Причината, изтъкната от майка му: „Майките само дебнат да налазят някой младеж… Ще ми зарежеш детето и ще трябва да те убия“.
Оттогава мина доста време. Една сватба (моята). Качване на около 15 кг покрай бременността (Според Google e от солидарност с майката). Един наследник. Преместване в друг квартал. Много недоспиване и други съпътстващи родителството неща.
Всичко това водеше към деня, в който жена ми реши, че вече и двамата с наследника сме достатъчно отговорни, за да сме заедно на детската площадка.
Излизам аз, изключително горд от себе си, понеже съм егати якият баща, който си води детето на площадката и т.н.
Стигаме до площадката. Оглеждам се. Само майки.
В мислите ми нахлува онзи спомен за риска от тях и започвам веднагически самоанализ на това колко съм отговорен и какъв добър съпруг съм. И как навремето снахата само ме е плашела, тя всъщност нищо не разбира...
Леко поуспокоен, решавам все пак да се държа естествено – и започвам упорито да наблюдавам и да си играя с детето, отричайки съществуването на останалите хора.
След седмица-две обаче реших, че все пак има и по-естествено поведение. Може би е време да спра да бъда ултратемерут, за да мина към състояние умерен темерут.
Така изникнаха няколко сложни за решаване житейски въпроса:
- Как да се позиционира човек като „свестният татко от оня блок“ при
алтернативи от типа на „досадника, който бройка майки“? Сложна работа…
- Запознаваме ли се активно – обсъждаме ли подхода към отказване от памперс, минаване към гърне и тям подобни ключови теми?
- Да се интересуваме ли от имената на децата след четвъртото засичане?
Историята мълчи.
Следва казус номер две. Какво става с другите бащи?
- Да си говорим за смяна на памперси, захранване и кърмене? Странно.
- За футбол? Някакси не е на място.
- За жени (щото нали мъжете си говорят за спорт и жени)? Тотално не на място.
- За бизнес? Предвид обстановката, съвсем не се връзва.
Засега просто си кимаме разбиращо в повечето случаи и оставяме дамите да водят основните разговори. Май всички сме в периода „свикваме с обстановката и се чудим как точно да се държим“.
Та, Майки Мили, помагайте!!! Как да бъдем себе си на детската площадка? Особено ако „себе си“ е разкъсан между:
(1) мисли откъде да си вземе бира, да седне на припек и да гледа гордо наследника – все пак той на две и половина е голям и сам си се оправя;
(2) желание за някаква социализация, предвид колко далече е бирата…
