Покрай всички теми около майките малко изоставихме темата за БАБИТЕ. А тя си е една обширна и безкрайна тема, особено ако питаме авторката ни Моника Иванова, която е съставила списък на най-често срещаните сблъсъци между родители и пра-родители (както тя ги нарича). Разбира се, споровете вечно са около яденето и температурата навън - ако направим класация "По коя тема най-често спорите с бабите на детето?", тези двете ще я оглавят! Но нека видим какво ни е писала Моника и ако имате какво да добавите, давайте смело на maikomilabg@gmail.com!
**********************
Напът сте да станете родители и смятате, че е най-добре да сте близо до мама (без значение тъща или свекърва), за да може да ви помага и отменя, когато сте на предела на силите си.
Голяма грешка!
Оказва се, че в момента, в който някоя от тези особи се превърне в баба, тя директно се трансформира от мила, нормална и сравнително приятна жена в триглаво чудовище, внимателно бдящо над малкото беззащитно човеченце.
В нейните очи вие сте страшните - тези, които нищо не знаят и никак не успяват да удържат децата здрави.
Подсмихвате се и мислите, че вашата майка няма да ви създава подобни главоболия? Помислете пак или най-добре поговорете с приятелки.
В подобни разговори излиза, че най-много 1 от 20 семейства случват на приятна баба, която се погажда с децата и внуците.
Ако вие сте това семейство – ЧЕСТИТО!
Ако обаче не сте, значи или може да маркирате нещата, които вече сте чули, или поне да се подготвите за това, което тепърва ви предстои да чуете, докато децата растат.
Няма да описвам милионите ситуации между родители и пра-родители от самото раждане на бебето, защото те стигат по-скоро за книга, отколкото за къс разказ. Ще спомена само, че като родители вие, естествено, не знаете кога и по колко трябва да яде това бебе; как да го държите правилно; да го приспивате; колко градуса трябва да е температурата в стаята; дали да го извеждате навън или не; в колко слоя дрехи да го напъхате; как да му изградите режим; да го отучите от памперса и т.н.
Ще мина директно към проблемите, които няма да отминат през първата, втората та дори сигурно и до десетата година на детето ви.
Детето не яде нищо!
Най-големият проблем на всички пра-родители е това, че детето не може да яде денонощно. Вероятно и вие сте чували от баба си: „Нищичко не си хапнал... да ти сложа ли нещо друго...виж само твоята чиния е пълна”. Тогава обаче родителите ви казваха: „Остави детето! Колкото му се яде, толкова ще хапва”.
Двадесет години по-късно не можете да ги познаете - седите и спорите дали детето е дребно, хилаво, болнаво (според тях, не според лекарите). То какво ли разбират тези лекари, в Интернета пише всичко! Имат готова диагноза – анемия, алергии, анорексия и т.н., по азбучен ред.
Тънко е облечено!
Без значение, че навън е 23 градуса, в съзнанието на баба и дядо месецът е март и детето (без значение от възрастта) трябва задължително да има чорапогащник, няколко блузи, яке и шапка. Ако случайно сте пропуснали който и да било от изброените елементи или, не дай си Боже, няколко или всичките, неминуемо ви очаква първо втрещено-уплашена, след което бясна физиономия тип „само твоите деца ходят вечно голи и боси“.
Следва бързо прибиране вкъщи, където дядо е запалил парното, а баба е пуснала два климатика, за да се стопли детето по-бързо.
Ако детето ходи на градина и 2, 3, 5 или 10 деца от групата са болни, не е страшно, но когато вашето е болно, няма никакъв шанс то да се е заразило там, а вината е изцяло на безотговорните му родители, които не го обличат подобаващо.
Трябва да му се карате по-често!
Като всички останали деца, и вашите ще минат през трудни глезени, лигави, ревливи и тръшкащи се периоди, за които, естествено, не е виновна средата, приятелите им в градината, всичко, което виждат и слушат по телевизията и Интернет.
Единствените виновници са мама и тате, защото не са достатъчно строги. Когато обаче решите да докажете колко сте строги, баба и дядо на секундата съжаляват детето, гушват го, милват го и отиват да му купят новата дрешка или играчка, за която е ревало цял час в магазина и лошата му майка не е искала да му купи.
Тия деца израснаха по заведенията и по улиците!
Много по-добре според баба и дядо е детето да седи вътре на топло и да похапва вкусна манджичка, вместо да мръзне по паркове и градинки или да ви чака да си изпиете кафето в развъдник на болести (който ние наричаме заведение). Странно защо родителите му казват социален контакт и се радват, когато детето общува и знае как да се забавлява с връстници. Пра-родителите, разбира се, го виждат единствено като загуба на време и предпоставка за вирусни инфекции.
Не извеждай детето в това време!
Дали баба и дядо са забравили какво щастие е за едно малко дете да скача от локва в локва или да прави ангелчета в снега? Имам щастието да живея на 3 минути разстояние от детската градина на детето и въпреки това родителите ми изпадат в потрес, ако навън вали, а ние сме без колата.
Държат се сякаш само аз не виждам бушуващото навън торнадо, придружено от наводнение, снежна буря, градушка и вероятно слабо земетресение и съм единственият човек на света, който рискува живота на детето, като се бори с него в снега.
Бабите и дядовците не се нуждаят от прогноза за времето. За тях има два типа време:
- „опасно топло, защото детето ще прегрее, по-добре да е вътре на хладно
- изключително студено, пипни му ръцете, замръзнали са, по-добре да го приберем на топличко...”
Не ни даваш детето / Изморени сме и не можем да го гледаме
Тук вече няма угодия. Каквото и да се опитате да направите, винаги ще е грешно. Ако давате детето често при баба и дядо (с надеждата то да е щастливо и те да са щастливи), в някой момент те заявяват, че имат своя работа, която не могат да свършат или са изморени от работния ден.
Тук единственото спасение е да се решите да станете родители след 45 години, когато, ако евентуално вашите родители са живи, те ще са стигнали пенсионна възраст и ще имат достатъчно време; тогава обаче сигурно няма да имат нито сили, нито желание да гледат малки деца.
Когато обаче не са виждали детето няколко дни, вие директно сте провъзгласен за „единственият човек, който не обича родителите си и забранява на децата да ходят при баба и дядо”. Започват безкрайните спорове при кои баба и дядо е седяло повече и кои са по-малко обичаните.
Това, разбира се, е в случаите, когато детето е добро. Ако ви се роди второ, което е с буен и труден характер, може да сте спокойни, че никой няма да го иска. Дори и да се чувствате като ходещо зомби, не разчитайте на чужда помощ – това невъзпитано малко, ревливо същество си е изцяло ваше.
Мили баби и дядовци на моите и на всички останали деца - дръжте се нормално и оставете младите да изживеят приятно родителството си. Ако децата ви и техните деца са живи, здрави, имат дом, работа, занимания заедно, обичат се, стараят се и се поддържат един друг, виждате ги усмихнати заедно, това означава, че те нямат нужда някой да ги поучава и да им създава изкуствени проблеми.
Бъдете им в помощ, когато имат нужда, но не се натрапвайте с нежелани съвети или по-скоро нареждания.
А вие, мили родители, бъдете готови да се сблъскате с изброените по-горе ситуации, стискайки зъби в опит да не се изпокарате. За тях винаги ще си останете дете, без значение, че може вече от години да сте родители...
