Наталия Уолш (ама какво е това име, бе, госпожа!) e в Майко Мила! с разказ за бременността и раждането на нейното дете в пълното отсъствие на мъжа ѝ, който през цялото време бил... в Аляска. Айде, айде, все едно пък някой ви вярва, Наталия! Но пък със заключението, че няма нищо страшно в това да раждаш сама, да се научиш да къпеш бебето сама и да го возиш в кола САМА, сме абсолютно склонни да се съгласим. А и мъж накрая наистина има - просто е чужденец и верно бил в Аляска!
****************************
Моята бременност беше случайна и абсолютно непланирана, и като в много други семейства в България, се започна едно вайкане как ще се оправяме с парите. Съпругът ми е от ЮАР, и двамата работехме на круизни кораби преди да забременея. Така се и запознахме. Бебето също го направихме там.
В България се прибрах бременна в 4 месец и да си намеря работа не беше възможно. Аз, като по-практична, реших, че няма как и аз, и половинката да си седим в България без работа, затова той по-добре да си продължи с работата по корабите, пък аз ще си бременея и раждам тук. Вярно, няма да е с мен за раждането, но то и пари трябва някой да изкарва, важното е да сме здрави! Пък и по-добре да не ме гледа как се търкалям в деветия месец.
Трябваше да си дойде, когато бебето е станало на 4 месеца, пък аз дотогава щях да съм си върнала фигурата. Тук е моментът да се посмеете истерично - детето ми е почти на 3 години и мъжът ми още чака да си я върна, а докато това се случи, ми казва колко секси съм с тези женствени, закръглени форми и че не обичал кльощави жени… Не знам мисли ли го или е инстинкт за самосъхранение.
И така, аз в 5-я месец си бременея, хапвам си домашно приготвена храна, разхождам се, хапвам си пак, чета книги за бременни, пак си хапвам и така... За съжаление, хобито ми е да готвя, че и на това отгоре, като ми стане нервно, се успокоявам, като пека сладкиши и торти. Е, ясно е, че резултатът беше доста заоблен. Бебето се роди 4 кг, явно и то си е хапнало добре в корема.
Да се върнем на темата. На всеки лекар трябваше да обяснявам къде е таткото, кой е, дали е чернокож, като е от ЮАР и т.н…
И как така го няма, не е редно така сама да раждам, все едно съм самотна майка!
Вероятно поне половината смятаха, че съм си го измислила този мъж, само им беше трудно да решат как така фамилията ми е УОЛШ. На всеки детски рожден ден се повтаряше същото. Една-две майки даже просто не смятаха, че ще мога да родя без таткото! И кола карах почти докато родя, това също им беше неясно как се случва.
Абе, без таткото направо сме заникъде – кой ще го къпе това бебе, кой ще го кара насам-натам, кой ще ме закара до болницата и т.н…
Една прекрасна неделя вечер си седя вкъщи към 10-11 вечерта и си говоря по Скайп с половинката, който в този момент е в Аляска, където са с 11 часа назад. Говорим си няма ли да се ражда това бебе, вече не издържам с този огромен корем… и в този момент ми пада тапата.
Аз не съм съвсем сигурна какво е това, но се консултирам с 1-2 книги и установявам фактите със сигурност. Разни майки са ме подготвили какво да правя и аз спокойно си говоря с бъдещия татко и чакам някоя контракция. По някое време даже си лягам, но контракциите ми изведнъж зачестяват и аз се отправям към банята. След обстойно къпане, миене и бръснене с помощта на огледало в 6 часа сутринта съм готова да раждам.
Да, ама не!
Контракциите ми са болезнени, но не през равен интервал и не по колкото там трябва да са секунди. Към 5 следобяд решавам, че са достатъчни, за да ме приемат в болницата. Баща ми ме кара дотам и среща някакви колеги пред родилното. Горкият му колега с неловка усмивка обяснява, че няма проблем, че бебето няма татко, нали щяло да си има дядо...
Баща ми му казва, че татко има, но е чужденец и е в Аляска в момента, а човекът само се усмихва и го потупва по гърба – в смисъл, не е нужно да ни разказваш сега тези истории, съшити с бели конци, чак пък в Аляска, това не беше ли някаква водка??
През това време спира токът, а всички врати в родилното се отварят с карти. Хайде по стълбите, само два етажа до родилното. Болките са зверски и получавам заветната упойка, от което ми става едно топло и хубаво… Вече е към 10-11 вечерта и пак се чуваме с таткото по Скайп. Обяснявам на всички сестри и лекари, че той е в чужбина и искам поне да се видим за малко чрез телефона. Пак се започва - да, наясно съм, че той ще изпусне раждането на детето си, но така стоят нещата... да, знам, че е трябвало да се прибере, но не е успял, и да, цял живот ще съжаляваме за изпуснатото преживяване.
Таткото храбро заявява, че не издържа на напрежението и отива да пие бира в някой бар. По някое време през нощта се налага секцио по спешност и моят 4-килограмов син се появява на бял свят.
Следват 5 дни с обяснения в отделението по същата тема – къде е таткото, защо не идва, чернокож ли е, как така е бял??, детето е русо и бяло, как стана това, защо го няма??
Около хиляда пъти.
Най-накрая ни изписват. Аз вече 5 дни не съм спала, тъй като имам запушени канали – режимът е хранене с каквото съм успяла да изцедя, хранене с добавка, топли компреси, по 30 минути на помпата на най-висока степен, студени компреси, евентуално около 1 час сън, и отново същото. На близки и приятели казвам да не идват за изписването - като се посъвзема, ще ми дойдат на гости. Само родителите ми ще дойдат да ме вземат.
Майките около мен размятат преси за коси, лакове, гримове и тоалети. Аз си измивам косата, обличам каквато рокля са ми донесли и чехли (навън е 30 градуса). Тъй като съм първата готова, акушерката сваля моето бебе първо. Раждах в „Майчин дом”, там се всеки ден изписват много майки. Фоайето е пълно с роднини и приятели, като за няколко сватби.
Акушерката подава моето бебе на майка ми. Аз съответно изглеждам повече от трагично, тътря се едва-едва, с тъмни кръгове и корем, който се е прибрал повече от ляво, и по-малко от дясно. Правя 2-3 снимки с телефона на бабата и дядото, едно общо селфи и сме готови.
Хората ме гледат съжалително, вероятно смятат, че не стига че татко няма, но и роднините до девето коляно са ме отритнали и не са дошли. Един мъж с голям професионален фотоапарат даже предлага да ни направи няколко снимки, които щял да ми прати безплатно! Аз отказвам, но той ми се моли, поне това можел да направи! Майка ми е готова да го захапе за гръкляна и аз избутвам навън всички и се мятаме в колата.
И ето. Не само че успях да си родя бебето сама, но и го къпех, приспивах и возех с колата сама! Разбира се, бих предпочела и таткото да беше присъствал на раждането. Но, мили бъдещи и настоящи майки – бъдете по-уверени в себе си, вие можете да се справите с всичко, което животът ви предложи! Малко независимост и увереност в собствените сили е нужна на всеки.
