fbpx
Раждане

А багажът готов ли ти е?

5 май 2016

Анкетата на Майко Мила на Международния ден на акушерката  е посветена на жените и техните логистични и всякакъв друг вид премеждия в родилните домове. Както сами ще прочетете, въпреки че имаме около 9 месеца за подготовка, те се оказват напълно недостатъчни за високите и строги изисквания на болничната помощ. Дори и да сте си приготвили туристическата раница за влизане в болница, бъдете сигурни, че ВСЕ НЕЩО сте забравили. Ето как са се справили 6 жени с тази нелека задача - преживяването на 3-4 дни в родилно отделение!


Мая Бобева, майка на 3 деца: 

1. Какво абсолютно излишно, но безкрайно важно за вас нещо си занесохте в болницата? - Не си спомням, обаче знам какво безкрайно важно нещо НЕ СИ занесох в болницата при раждането на третото ни дете – НИЩО. Абсолютно нищо не си взех, нито дрехи, нито чехли, дори документите забравихме, толкова се стресирахме от внезапното изтичане на водите. Имахме лек проблем заради това в канцеларията, но не посмяха да ме върнат, като ме гледаха как си тека пред тях. За оправдание ще кажа, че първите две раждания бяха планирани и децата културно си изчакаха определените дати. А третото реши да дойде дори преди планираната кола маска.

2. Какво забравихте, естествено и ви липсваше, докато мъжът ви не го донесе? - Докторката. Поради изненадващия фактор при третото раждане, се наложи мъжа ми да донесе документите И докторката в 2 ч. през нощта, за да свършим работата както трябва.

3. Какво ядене си "вкарахте' сами, за да не ядете незнайни буламачи в тарелка? - И трите пъти болничната храна ме изумяваше. Не можех да си обясня фактът, че на оперирани жени им дават такива „палави“ манджи като боб с наденица, леща, кисело зеле със свинско… Това на четвъртия ден, де. Аз ядях мляко с цел производство.

4. Мъжът ви сигурно се е напил. А вие успяхте ли? Кога си казахте първото наздраве? - Родих второто и за първи път казах наздраве след около 5 години. За оправдание мога да кажа, че в тези години раждах, кърмих, бременеех, пак раждах, кърмих… И сега съм много икономична откъм алкохол, защото една чаша и купона тече… за около 30 минути, разбира се, след които директно заспивам. Защото са се натрупали и други липси освен алкохолните.

Кристина Домозетова, майка на 2 деца: 

1. Какво абсолютно излишно, но безкрайно важно за вас нещо си занесохте в болницата? - За първото раждане, както ще си проличи от отговора на втория въпрос, подготовката беше изрядна. Всичко беше описано надлежно по списък като в Хималайска експедиция – чехли, биберон, малък пакет мокри кърпи, голям пакет мокри кърпи. Абе, като германски войник – нищо излишно, практичността на първо място. Аз съм враг на Дамската Чанта, тая черна дупка за вещи, така че приложих същия принцип и към багажа за родилното. В смисъл, дори не си взех препоръчваните от другите майки преса за коса, лак за нокти и грим, защото прецених, че на снимките от изписването и без това ще съм зачервена, подпухнала и с глуповато-стреснато изражение, което не може да бъде прикрито дори от два тона макиаж.

Година и два месеца по-късно и два часа след второто раждане, настоях в стаята ми да бъде внесен компютър с USB модем. На въпросите „Ти сега бебе ли ще гледаш или ще си играеш на компютъра?“ отговарях със студено презрително мълчание и си пусках пореден епизод на Д-р Хаус. Като изключим ужасните матраци и чаршафи на Майчин дом, от които задникът ти непрекъснато се свлича, си прекарах страхотно, така че съм склонна да споря дали всъщност лаптопът беше излишен.

2. Какво забравихте, естествено и ви липсваше, докато мъжът ви не го донесе. - По повод гореописаната изрядност – багажът беше до такава степен структуриран, че всъщност беше разделен в две чанти, както съветват популярни статии. Първата чанта беше много малък survivor пакет за самото раждане, втората – за престоя, с идеята да ми бъде донесена от бащата скоро след това. Акушерките, обаче, ме измамиха и ВЕДНАГА след раждането ме попитаха с гаднярски тон: „Водата ти къде е? Шоколад носиш ли си? А лигнинът и термометърът??“. Докато отдел Логистика, a.k.a. Бащата, дойде до болницата, взех въпросните неща назаем и се почувствах като пълен дилетант.

Вторият път бях подготвена и нямаше изненади, докато Син Номер Две не започна да дъвче иначе добре разработените ми зърна и не ги разрани до кръв. Понеже след първото раждане нямах подобни проблеми (само регулярните убийствени болки в самите млечни канали, докато млякото ми „слезе“), отне известно време и координация, докато ми донесат малкия вълшебен мехлем в лилава опаковка, който ме избави от тея мъки.

3. Какво ядене си "вкарахте' сами, за да не ядете незнайни буламачи в тарелка? - Не знам защо наричаме буламачите „незнайни“ – съвсем ясно си знаех какво ям. Да, впрочем, аз си ги ядох всичките, дори зелето и наденицата с ципа, дебела колкото онея лигавите мембрани във филмите за Пришелеца. Ядох и от хляба, въпреки че две минути по-късно видях как го лазеше хлебарка. Прецених, че е протеин, т.е. полезна и питателна храна. Иначе, макар и „знайни“, за мен порциите основно бяха НЕДОСТАТЪЧНИ, така че карах майка ми да влачи храна в буркан. След първото раждане бях много внимателна и ангажирана и молех да няма алергени, за да не се предаде през кърмата до бебето. Вторият път тея задръжки паднаха и ядях всичко, което се сетеха да ми донесат. Разбира се, основно наблягах на храни, които да ми помогнат да отговоря на дежурния лекар с: „ДА, изходих се!“.

4. Мъжът ви сигурно се е напил. А вие успяхте ли? Кога си казахте първото наздраве? - Мъжът ми май се беше понапил след първото раждане, заедно с много други хора, както в последствие разбрах. Аз пих две седмици по-късно, за рождения си ден, когато за пръв път зарязах бебето само с татко му. След второто раждане бяхме в процес на развод, така че настроението на бащата не беше толкова купонджийско. Аз, за компенсация, май пих някъде към два часа след като се прибрах от родилния дом. След като бях изцедила чиста безалкохолна кърма за бебето, разбира се. Като се замисля, май доста се цедих след второто раждане…

Красимира Хаджииванова, майка на едно дете: 

1. Какво абсолютно излишно, но безкрайно важно за вас нещо си занесохте в болницата? - Сутиена. Той винаги е безкрайно важен за мен, защото няма как да го забравя някъде или просто да се отплесна и да изляза от вкъщи без него, ако ме разбирате. Но ако някой ми беше казал, че на излизане от родилното сутиенът ще е напълно безсмислен и по-скоро ще ми трябват двама шерпи или няколко от онези услужливи хамали, които стоят на площад Македония с въжета в ръце и предлагат да ви изнесат пианото от 9-я етаж, щеше доста да ме улесни!

2. Какво забравихте, естествено и ви липсваше, докато мъжът ви не го донесе? - Мокри кърпички. Верно че на фона на всичките кървища, катетри и шевове „мокри кърпички“ звучи нелепо – като болонка или копринени чорапи, но аз си ги обичам и не мога да заспивам без тях.

3. Какво ядене си "вкарахте' сами, за да не ядете незнайни буламачи в тарелка? - Какво ли не! Бисквити, банани, шоколад. В момента, в който успях да се изправя в леглото, дадох нареждания по телефона и към стаята ми потече буйна въглехидратна река, в която с удоволствие се удавих поне пет пъти.

4. Мъжът ви сигурно се е напил. А вие успяхте ли? Кога си казахте първото наздраве? - Мъжът ми има рожден ден 1 ден след рождения ден на детето. Мисля че и сами можете да си представите как са се стекли празненствата. За моето първо „наздраве“ след раждането нямам спомен, но тъй като горе-долу цялата година ми се губи, да речем, че е било на 17-ти февруари – така или иначе, никой не може да го оспори или потвърди.

Драгослава Греве, майка на близнаци:

1. Какво абсолютно излишно, но безкрайно важно за вас нещо си занесохте в болницата? - Всички сезони на Six feet under на DVD и тениските ми на STAR WARS. Редовно си спечелвах одобрителните кимания и погледи на студентите. А състрадателни приятели ми пратиха и всички сезони на "Сексът и градът". Убих много мозъчни клетки и не беше от хормоните. Два месеца дори и в швейцарска болница са трудни за запълване с нещо смислено.

2. Какво забравихте, естествено и ви липсваше, докато мъжът ви не го донесе? - Нищо. Компютърът ми беше абсолютната необходимост, пък и човек с размера на Сатурн без пръстените, вързан за щендер със система няма нужда от много неща. Кръстих щендера Йохан, трябва да съм била много отчаяна за компания.

3. Какво ядене си "вкарахте' сами, за да не ядете незнайни буламачи в тарелка? - Тонове чипс със сол и оцет. Спасяваше ме в часовете на глад мизерия. Храната в болницата беше чудесна. Правеха си техен сладолед, който много приличаше на турския, като замразен сироп, великолепен беше. Вечерята, обаче, се носеше в 17:30. В 10 вече виех от глад. Една вечер приех препоръката на жената, която ни носеше храната, да опитам някакъв специалитет, който било непростимо да не съм опитвала. Kaiserschmarrn. За вечеря. Плаках със сълзи, докато не ми донесоха вурстс картофи на тиган.

4. Мъжът ви сигурно се е напил. А вие успяхте ли? Кога си казахте първото наздраве? - Изобщо. Тук се гледа с лошо око на татковците, които не присъстват на раждането. Да не присъства бащата е по-скоро изключение. Освен това когато се родиха децата, имахме празна детска стая само с две легла без чаршафи, никакви дрехи и пособия за новородени и две недоносени бебета в неонатологията. Но си спомням, че първите ми наздравици бяха с жива бира.

Оля идва, майка на едно дете: 

1. Какво абсолютно излишно, но безкрайно важно за вас нещо си занесохте в болницата? - Книга. Хахахах, книга. Трябваше да е с празни листа и да започна да я пиша тогава, на момента.

2. Какво забравихте, естествено и ви липсваше, докато мъжът ви не го донесе? - Милиони мокри кърпички.

3. Какво ядене си "вкарахте' сами, за да не ядете незнайни буламачи в тарелка? - Шоколад, банани, някой донесе пица, печено пиле с картофи, имаше едно мляко с ориз, сладолед, сокове - ужасни натурални сокове. И шампанско!!!!

4. Мъжът ви сигурно се е напил. А вие успяхте ли? Кога си казахте първото наздраве? - Да, напи се някъде на първата вечер след раждането. Звъняха ми и искаха да ме пускат през тонколоните в клуба, за да ме чуели всички. Аз тихо ридаех, защото бях в депресия, и защото усещах, как животът ми много се отдалечава от това да ме пускат по тонколоните в клуба, а точно в този момент си исках стария живот. Аз пих една мента след като спрях да кърмя- някъде на 9-я месец след раждането. Беше като ЛСД. Най-евтиното напиване в живота ми. Но беше сюрреалистично, бях навън, без бебе, в клуб, пушех цигара, пиех мента и нямах никаква идея за какво да си говоря с хората, защото все едно бях изплюта от вортекс на черна дупка. Идвах от някакъв времево-пространствен континюънс, в който можеше да се говори само за бебета и за цици. Беше очарователно ужасно.

Александра Михайлова, майка на две деца:


1. Какво абсолютно излишно, но безкрайно важно за вас нещо си занесохте в болницата? - Книга със стихове на Шели, която дядо ми е подарил на баба ми, когато е родила майка ми. Луда работа.

2. Какво забравихте, естествено и ви липсваше, докато мъжът ви не го донесе? - Нищо не забравих. Имах даже гримове и парфюм.

3. Какво ядене си "вкарахте' сами, за да не ядете незнайни буламачи в тарелка? Не си вкарах ядене, защото раждах с операция и не можех да ям 2 дни, а после вече не ми се ядеше нищо.

4. Мъжът ви сигурно се е напил. А вие успяхте ли? Кога си казахте първото наздраве? Мъжът ми се напи, приятелите ми се напиха и аз месец след това се напих. В Тина Киркова имаше една машина, може би на 40 години, в която си слагаш гърдата, тя засмуква и се предполага, че ще потече доволно количество кърма. Всъщност потичаше кръв. След месец опити и депресия зарязах кърменето на по-способни от мен, купих шишета с биберон и си сипах едно уиски.

Красимира Хаджииванова

Съосновател и редакционен директор на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
made by cog + weband
cross