fbpx
Здраве

Антивакс "култура" оттук до края на света

30 октомври 2018

Хората в България имат най-голямо недоверие към смисъла от ваксинирането. Страната ни е на предпоследно място в доверието към сигурността на ваксините.

Едва две трети от българите смятат, че ваксините са безопасни, а 72.7% - че са ефективни. Това ни поставя на 28-о и 27-о място от 28-те страни членки на Европейския съюз.

Данните са от най-новото и най-голямо досега проучване за отношението към ваксините и ваксинирането в ЕС*, разпространено миналата седмица от Европейската комисия преди Световния ден за борба с детския паралич (полиомиелит), а Боян Юруков е тук, за да ги коментира и пресече с "данни" от антивакс форумите.


Благоевград. Детска площадка. Съвсем новичка - на няколко месеца, тоест вече почти унищожена. Следя зорко дъщерята да не се претрепе много и дочувам на съседната пейка две майки:

“Кога сте на преглед?”

“Другата седмица... май. Пак ваксина ще слагат. Ще ги накарам да ѝ видят пак пръстчето.”

“После на море ли ще сте?”

“Ако даде отпуск шефът… Ама, ще даде. Уф, трябва да ѝ взема дрехи… ДИМИТРЕЕЕ, СЛИЗАЙ ОТ ТАМ!”

Това беше разговорът. Заслушах се, защото стана дума за ваксина, но очаквах да има драма. Някак на това бях свикнал в мрежата, а тук я споменаха мимоходом. Като всекидневна рутина.

Ваксините са рутина от поне 50 години. Те са едно от оръжията на медицината в борбата да ни държи живи и здрави колкото се може по-дълго.

Всъщност, замислете се за пожеланието “Да ти е живо и здраво”. Използвал съм го редовно, но когато се роди дъщеря ми, се изнервих защо все ми го пожелават. Айде, здрава - ясно. Но как няма да е жива?

Около това време пишех доста за демографския проблем и бях събрал доста данни. Отворих годишника на НСИ за 1901 г. и отговорът ме удари в главата -  тогава 40% от децата са умирали преди пубертета. Било е ежедневие. Затова и са раждали средно по 6-7 деца. Ваксините, заедно с подобрената хигиена и антибиотиците, променят драстично всичко това.

Дали обаче? Този въпрос се оказа, че си задават все повече българи.

Според излязлото тези дни мащабно изследване, едва две-трети от българите виждат смисъл в масовата имунизация или намират ваксините за безопасни. Нареждаме се на опашката на Европа и по този параметър.

За това има няколко причини и в никоя от тях не сме уникални в Европа или по света.

В щатите т.нар. антивакс движение, подхранващо и довеждащо до крайност страховете на младите родители, се засилва от десетилетия. В Африка и южна Азия религиозни екстремисти подават ухо на конспирациите и редовно нападат здравни работници, опитващи се да заличат веднъж завинаги болести като полиомиелит.

В богати страни като Австралия, Италия и Германия нивото на имунизация е паднало драстично на места и заради неизбежните епидемии се въвеждат санкции и се разширява контролът.

Нека обаче гледаме своята си чинийка. България е в малко по-особено положение заради цинизма ни. Това е навярно единствената истинска национална черта, заедно с наркотичният глад за жлъч. Обществото ни, страдащо от тези две зарази, таи недоверие към всичко и всички. Няма авторитет, на който да се довериш и всички са маскари.

В тези клишета, както винаги, има голяма доза истина, особено когато говорим за здравеопазването и гордите институции около него. Липсата на доверие в системата се пренася съвсем естествено и върху рутинните ваксинации. В такава среда на съвсем заслужена мнителност е много трудно да се убедят хората, че система има и че работи.

Вторият проблем е неразбиране какво са ваксините.  Тук нещата вече опират до още един наболяла тема - образованието.

В този вакум конспирациите и популизмът виреят бурно. Всъщност, няма “ваксини”. Не може да говорим за всички еднакво, както самите болести на са еднакви. Всяка е със своите особености, ефективност и причини да се бие в определен период. От оралната ваксина срещу полио, например, е тръгнал щам на полио, който макар по-лек от дивия, пак може да доведе до парализа. Той се хваща обаче само в общности с много ниско ниво на имунизация.

Затова в световен мащаб има по 50-ина случая на година. Тази ваксина обаче не се използва вече в развития свят, включително в България, просто защото отдавна сме преборили полио вируса. Такива случаи няма и в Европа. Това обаче не пречи да се спекулира най-редовно за ваксина “докарала полио” или че други ваксини предизвиквали някаква болест. Когато обсъждате тези въпроси с имунолог, може да видите как през очите му минава същата нотка лудост, както онази, когато питате жена си какво толкова е правила цял ден с детето, че не е свършила нищо.

Такива теории има не една или две. Някои се коренят в проста човешка логика, но други цитират реални научни трудове. Ако висите толкова в антивакс групи, колкото мен, ще се наситите премного на такива.

Най-често се цитират погрешно резултат и данни или въобще се дава списък от линкове, които нямат много общо с темата, но “първата половина от третото изречение от параграф 23 казва, че ваксините са вредни”.

И никой не ги чете, а само гледа колко много линкове има. На това и се разчита. Всъщност, наистина има изследвания, които казват, че ваксините са опасни. Небезизвестно е това на Андрю Уейкфийлд, в което (преди десетилетие) се твърди, че МПР ваксината водела до аутизъм. След това откриват, че той е подправил данните, лъгал е в изследването и е действал неетично, заради което губи правото да упражнява лекарската професия. Това не пречи обаче да продължава и до ден днешен да води парада...

След д-р Уейкфийлд още доста се втурват да гонят славата му, което показва един сериозен дефект на науката в наши дни: твърде много изследвания се публикуват без особена проверка и критична оценка за значимост или достоверност.

Затова ни заливат постоянно с новини как кафето хем лекува рак, хем го предизвиква, но само, ако го мажем на петите си докато пее петел и съседът хърка.

Вглеждайки се в такива трудове, човек, който няма нужното образование по статистика и биология, би могъл да види каквото си иска. И точно това правят стотици всеки ден.

И в България имаме от тая порода. Не са много, но противопоставянето е от сърце. Преди 6 години забелязах този феномен и започнах да го следя. И, особено покрай дъщеря си, осъзнах колко е опасен.

Всъщност, у нас има шепа хора, които създават почти цялото съдържание - превеждат статии и клипчета от английски и руски, поддържат трите сайта, събрали предълги текстове, които за имунолозите звучат като реч на Валери Симеонов - хем смешно, хем ти иде да се хвърлиш от някъде, хем се сещаш, че по-добре да хвърлиш тях.

Същите поддържат и множеството групи и теми по форумите. Направих си труда да анализирам активността в най-голямата тема в БГ Мама и трите основни групи във Facebook. Общо взето около 30-ина души пускат почти всичко, но съдейки по коментарите, активните потребители и прегледите, годишно това съдържание достига до поне една трета от всички млади майки в България. Тогава това става проблем.

Тази голяма вълна от конспирации, омешани с реални изследвания за цвят, представени скандално от жълти издания и яхнати от публични фигури и дори политици в среда на съвсем оправдано недоверие в институциите, води именно до този спад в доверието към ваксините.

Същото виждаме и в Италия, където популисткото правителство яхна антивакс настроенията и поде инициатива за отмяна на задължителните ваксини. Интересен паралел тук може да се направи с падналия мост в Генуа - същите тези техни избраници по време на изборната кампания са вдигали врява до небето, че мостът няма нужда от инспекция и превантивен ремонт. Няколко месеца по-късно той рухва. Явно натам са тръгнали и с ваксините.

У нас имаше подобрен опит преди няколко години - същите тези патриоти, които сега се боричкат във властта, тогава вкараха законопроект, написан практически в една от антивакс групите. Не само, че отменяше задължителните ваксини, но и забраняваше на лекари и здравни власти да информират за ползите от тях и да подканват хората да се ваксинират - чак докато не започне сериозна епидемия. Разбира се, не мина, което беше рядък проблясък на здрав разум в комисиите на НС. Оттогава насам обаче, настроенията срещу ваксините набират сили не само у нас, а и из цяла Европа и вървят ръка в ръка с популизма и национализма в политиката.

Това не означава, че притесненията на младите родители не са разбираеми. И аз имах такива, но се допитах до лекари и приложих здрав разум. Колкото до дебата за личния избор на родителите, той винаги се фокусира върху правото на родителя, а не върху задължението му. А ние нямаме права - имаме задължения към детето. То има права и едно от тях е да е живо и здраво, понякога въпреки предубежденията и неблагоразумието на родителите си.

Да, краен съм по тази тема, наистина, защото съм се нагледал на всякакви аргументи и дебати. Следя ги от спортна страст, събирам ги, класифицирам ги и ги забучвам с карфица на стената си като някаква нова чудата пеперуда.

Крайното мнение отблъсква и рядко е продуктивно, но ще откриете, че по темата за ваксините практически няма продуктивни дебати. Истината е, че проблеми има - с доставките, с персонала, със проследяването, със събирането на данни за неваксинираните, с диагностиката и прочие. Най-вече обаче проблемите са в наличната информация, в работата с родителите, в спокойното изслушване, печелене на доверие и разсейване на притесненията.

Иронията е, че антивакс манията влошава именно тази комуникация. При всички тези проблеми обаче, рисковете са много по-малки от каквото и да е друго, което правите с детето си. Няма и лекар, който да не ви каже, че ваксините са важни и необходими.

И най-важното - колкото и да сме изгубили вяра в тях, все пак винаги е добра идея да се консултираме с лекар, що се отнася до здравето на децата ни. Интернет, ако не сте го осъзнали до сега, е навярно най-лошият съветник. За ваксините това важи с пълна сила.

*Още данни от прочуването:

Само 27.6% от българите са категорично убедени, че ваксините са сигурни, а отговорът на други 38.7% е „по-скоро съм склонен да се съглася с подобно твърдение“. 13% не приемат това твърдение, а почти 14% нямат мнение или не са отговорили на въпроса. Т.е. от 1200 анкетирани българи, недоверчивите сред тях са 240, a oще 164 нямат мнение.

—  Относно ефективността от ваксинирането - 34% българи я приемат категорично, а отново 38.7% с уговорка. И тук  327 души не вярват в нея или нямат мнение и не отговарят.

— България (78.4%), Полша (75.9%) и Словакия (85.5%) са страните с най-малък дял анкетирани, заявили, че е важно децата в страната да се ваксинират.

— В доклада е включено и отделно допитване сред общопрактикуващите лекари, но само в 10 от 28-те страни членки, сред които България не попада. Анкетата в Чехия и Словакия показва, че има скептицизъм и сред лекарите. В Чехия 36%, а в Словакия 25% от анкетираните джипита не са съгласни, че MMR (т.нар. тройна ваксина срещу морбили, паротит и рубеола, поставяна на малки деца) е безопасна, а 29% и 19% не вярват, че тя е нещо важно за здравето им. В същите две страни мнозинството лични лекари казват, че не биха препоръчали на пациентите си да си поставят сезонна грипна ваксина.

— Еврокомисарят по здравната политика Витянис Андрюкайтис казва, че Европа е най-недоверчивият към безопасността на ваксините район в света (4 от водещите 10 държави на планетата по този показател са от ЕС). По думите му това отчасти се дължи на растящото влияние на разнообразни групи срещу ваксинирането, които разпространяват подвеждаща информация през интернет или политическите послания. Друга причина е, че има значителни разлики между националните стратегии за ваксиниране.

— Две са основните пречки за ефективно ваксиниране на децата срещу морбили у нас:

1) забавеното приемане или случаите на отказ от ваксиниране;

2) неспособността да се достигне до най-застрашените групи (споменават се роми и то предимно от Пловдив).

От 2010 г. обхващането с имунизация срещу морбили в България и още 11 държави от ЕС намалява. Девет от тези страни са от Централна и Югоизточна Европа.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
made by cog + weband
cross