Ангелина Ангелова е от хората, които са си мечтали нито един работен ден да не си прилича с вчерашния, и животът я е възнаградил именно със здраво бачкане.
Тя е на 30 години, завършила е "Пространствен дизайн" във Варненския университет "Черноризец Храбър", има магистратура "Начална педагогика" към Софийския университет, а после е продължила образованието си с магистърска програма по "Журналистика, продуцентство и финанси" във Висшето училище по застраховане и финанси.
Била е учителка, репортер, редактор, автор е на романа "Последен залог", а в момента е директор PR и комуникации на туристическия холдинг Victoria Group и административен директор на благотворителното сдружение “Маринела“. Справя се с отглеждането на сина си сама.
Днес Ангелина ни гостува в рубриката „Жените могат всичко“, за да ни разкаже за професията си и за това какво е да си общуваш корпоративно и не толкова със световноизвестни барабанисти, за оперативките на тема „страх ли ги е мъжете от самостоятелни жени“ и за да даде кураж на всички, които са избрали същия път.
- Как въобще се стига на тази възраст до това място? Може би ще трябва да ни разкажете малко повече за предишния си опит и какви сте ги вършила, преди да заприпкате по мокета на хотел Маринела.
- Първата ми „работа“, докато бях студентка по дизайн, бе продавач-консултант в магазин за диаманти в търговски център във Варна. После станах помощник-управител. Кариерата ми в сферата на диамантите приключи, след като се преместих в София. Родих сина си Георги (Гогата) и по време на майчинството се „разписах“ – получиха се два романа. Записах и магистратура по педагогика в Софийския университет. Така се случи, че почти веднага ме поканиха да преподавам по заместване в едно училище в квартал „Дружба“ – имах 25 деца в класа и им преподавах по ВСИЧКО, включително и по физкултура (а съм абсолютно дърво). Това продължи около половин година и беше позитивен професионален опит в живота ми, но заплатата на българските учители е обидно ниска. Усещах, че този романтичен период ще приключи бързо, а и все още, за ужас на околните, продължаваше да ми се „учи“ още нещо.
Тогава съдбата „удари“ решаващо рамо и получих предложение да издам криминалния си роман. С парите от продажбата на правата му записах „Журналистика, продуцентство и финанси“ и няколко месеца след началото на магистратурата ме изпратиха на стаж в bTV, където се запознах с великата Марта Евтимова, която видя качества у мен и ме назначи на работа. След това работих и в продукцията Big/VIP brother. За известен период бях главен редактор на списание Hello.
Преди около две години получих предложение от Маринела Арабаджиева да заема длъжността Административен директор на благотоворителната ѝ организация Сдружение „Маринела“. С времето изградихме силно доверие помежду си и преди година оглавих и PR отдела на холдинг Victoria Group. Както се разбира – не се страхувам от предизвикателства, напротив. Но не се лишавам и от голямата си любов – писането. От три години съм автор в любимото ми списание L`Еuropeo, а от около половин година правя и интервюта за мъжкото списание Playboy.
- Тъй като работите в хотел, и то огромен, длъжна сте да ни разкажете някоя смешна история от работата си.
- В по-голямата си част моята работа е строго конфиденциална и отговорна, но мисля, че мога да разкажа една случка, за която винаги ще се сещам с усмивка. В нашия хотел често спят световни звезди – актьори, музикални изпълнители, спортисти. Предстоеше концерт на Foreigner – любимата на поколения група, включително най-любимата на баща ми. Преди да дойдат с асистентката ми поровихме за техни снимки, за да можем да ги разпознаем. Не се случва често да имаш честта да посрещаш банда, продала над 80 милиона албума.
Не успях да отида на концерта, защото детето ми имаше температура. На следващия ден предстоеше да ги изпращаме и реших лично да ги помоля да ги снимаме. Слезе вокалистът и каза, че няма проблем, само да се съберат всички. Започнаха да слизат един по един и аз търпеливо си чаках - трябваше да се съберат шестима. По едно време до мен се доближи човек с бейзболна шапка и ми казва „Hello”. Усмихнах се КОРПОРАТИВНО и се върнах на „дебненето“. Оставаха 5 минути до тяхното заминаване и бях доста напрегната, че „шестият“ ще слезе твърде късно и няма да се справя със задачата.
Човекът с шапката продължаваше да стои до мен. Преместих малко встрани, но той отново реши да ме заговори. Интересуваше се дали работя в хотела, аз потвърдих и той продължи с въпроса дали съм била на концерта снощи. Вгледах се в странника и установих, че това е Chris Fraizer – един от най-добрите световни барабанисти, бивш член на Whitesnake и oчевидно настоящ такъв от Foreigner. Окопитих се бързо и така се заговорихме, че се наложи шофьорът на колата да ни прекъсне, защото бе станало време групата да тръгва. Успяхме да направим снимката, а Chris ми подари една от палките си и каза да я дам на Гоги. Това е веселата страна на моята работа.
- Освен позицията, която заемате, знаем, че гледате детето си сама. Как се справяте с това предизвикателство?
- Истината е, че Гоги добре познава работното ми място, и съм го взимала доста често след училище при мен на работа, когато е имало нещо за довършване. Или пък, когато е имал лека настинка, съм предпочитала да не го пускам сред други деца и пак е бил около мен в офиса. Той си има скицник и моливи и обича да идва, защото колегите му се радват – кое дете не обича да е център на внимание? Нашите баби живеят на морето – моята майка е във Варна, а майката на бащата на Гоги е в Созопол – и на тяхната помощ може да се разчита в определени периоди през зимата. Татко му също отсъства често, но когато е тук, Гоги прекарва някои от уикендите с него. Кръстницата му Цвети, която ние страшно много обичаме, също ми е помагала в някои вечери, в които има събитие, на което трябва да присъствам. Никога не съм прибягвала до услуги на гледачки, но не съдя майките, които са намерили своя човек.
- „Образцова“ майка ли сте или все пак си позволявате иху-аху от време на време? На тази възраст човек все още му се весели. Ние вече сме малко попреуморени.
- Станах майка значително рано (на 22 години) и доста време посветих на студентство и здраво бачкане. Детето вече поотрасна и се случва да излизам вечер, но по-често заради работни ангажименти. С приятелите се събирам на вечери, на които взимам и Гогата. Той обича да излиза с мен навън.
- Смятате ли, че мъжете ги е страх от силни жени, които искат да зависят само от себе си?
- Често имаме ”оперативки“ по този въпрос с моите приятели. Вярвам, че всеки интелигентен мъж би желал да общува с интересни жени, като под „интересни“ далеч нямам предвид стил на обличане или прическа. Визирам жена с житейски опит, със свой поглед и начин за справяне с живота. Мен като ме пита някой непознат с какво се занимавам или какво съм учила, понякога виждам как срещу мен се повдигат вежди и някъде там съм срутила нечия неправилна първа преценка. Но това е и част от статуквото, което желаем да разбием, нали така? Че жените, които се „справят“ с живота и бачкат много, също биха могли да бъдат добре поддържани. В заключение ще кажа – неинтелигентните мъже се страхуват от силни жени.
- Дайте няколко истински и практични съвети на момичетата, които мечтаят да имат вашата професия.
- Със сигурност се иска издръжливост на стрес и висока доза парламентаризъм. Щастлива съм да имам възможност да работя по различни видове проекти – от организация на Седмица на модата до провеждане на Световно първенство за незрящи шахматисти. Хотелът бе и официален домакин на Европредседателството – това бе огромно предизвикателство и екипът ни се справи зашеметяващо! Мечтата ми като тийнейджър бе никога работните ми дни да не си приличат един с друг – е, сега мога да кажа, че това се сбъдна!
- Налага ли ви се да жертвате нещо, за да работите това, което работите?
- За съжаление, виждам родителите си все по-рядко, но това е свързано и с факта, че Гоги стана ученик и пътуванията ни до Варна са съсредоточени около неговите ваканции. С годините истински близките ми хора видяха, че когато имам възможност, реабилитирам пропуснатите ни моменти и наваксваме. Моят работодател винаги е бил окей с това да отсъствам от офиса, за да отида на важни за детето концерт, мач или да го заведа на лекар, когато е имало нужда. За това нямам никакво право да мрънкам.
- Посъветвайте и мъжете как да подкрепят една жена, за да постигне тя истинския си потенциал. Трябва ли да могат да готвят, да мият пода или да изслушват вечер половинката си, докато тя пие вино, яде домашни сладки и се оплаква?
- Имам приятелки, чиито партньори много ги подкрепят, и съм благодарна, че има такива мъже. Най-вярната ми приятелка Младена е на 28, офталмолог, докторант, с прекрасно дете на годинка и половина, преподава в Медицинския университет на студенти и е наистина супержена! Но мъжът ѝ Слав е плътно до нея и ѝ помага с детето и с домакинството, защото е разбрал, че кариерата ѝ е важна за нея, и най-вече, че ѝ е призвание. Няма как да не се възхищавам на подобно партньорство.
Но за мен всичко това е възможно да се случи само на интелигентни и развити в своята сфера личности. Когато единият от партньорите е нереализиран, обикновено се случват конфликтите, неразбирателствата и поставянето на ограничения.
- Имате ли си хоби? Като например да строите кораби от кибритени клечки. Или … кой, по дяволите, има време за хоби?
- Хобито ми е свързано с голямата ми любов – писането. Когато не съм ангажирана с PR или дейностите по благотворителното сдружение, сядам и пиша темата си за L'Europeo или планувам интервютата си за Playboy.
- Има ли нещо у хората, което искрено ненавиждате?
- Не обичам дребнави и жестоки хора, не обичам и страхливи души. Всичко останало мога да приема.
- А нещо, което безкрайно много обичате?
- Детето (разбира се), гордостта в очите на родителите ми, когато им дам повод, и работата си.
- Тъй като сме се събрали жени, кажете ни кой е любимият ви актьор, любима книга, любима група или изпълнител?
- Актьорът е Венсан Касел; книгите - „Шантарам“, „Дневникът на Ане Франк“ и „Таралежите се раждат без бодли“. В момента съм на класическа музикална вълна – препоръчвам един съвременен руски композитор – Евгени Гринко. Мисля, че ще успея да му организирам концерт догодина. Ако ви харесва, ще ви поканя!
- Отделете няколко думи, за да дадете кураж на майките, които сами гледат децата си.
- Най-доброто, което можем да направим за децата си, е да сме добър пример и да се постараем да им създадем уют (като това невинаги означава да живеем с друг човек). Да им отделяме повече внимание, за да се чувстват забелязани и значими, да ги изслушваме, защото понякога проблемите, които ги мъчат, са нищожни – и можем да разсеем тъмните сенки на страх в сърчицата им дори с един разговор.
Да се стараем да бъдем приятели с тях, защото всъщност времето се движи демонично бързо и най-много горчат пропуснатите мигове. Аз бях много боязлива и притеснителна като дете и майка ми винаги ми е давала кураж, нейната прегръдка ми е била най-силната защита от всякакви тревоги. И до ден-днешен е така. Мамо, обичам те!
