Дойде време да отличим и победителите в конкурса ни "НАЙ-ВЛУДЯВАЩАТА ИГРАЧКА", който направихме с подкрепата на приятелите ни от Ozone.bg. Предизвикахме ви да ни разкажете кое е онова адово НЕЩО, което ви е късало нервичките и никога няма да го забравите и, честно, не очаквахме да прочетем, че на тоя свят има ТОЛКОВА много досадни изобретения.
То не са грозни кукли, които си удължават крайниците (?!!), то не са ужасяващи подобия на пиано и какво ли още не. Мили родители, получавате искрените ни съчувствия и поздравления, че ще излезли в добро психическо здраве от тоя ад на пластмасата и китайския език.
А сега да преминем към първия текст, изпратен ни от Валентина Иванова. Горката Валентина е имала нещастието да живее в компанията на светещ октопод, който пее едновременно на китайски, английски и немски. За да компенсираме поне малко изгубените ѝ нервни клетки, я отличаваме с награда от Ozone.bg, за която ще ѝ пишем допълнително на имейл. А вие четете и се кръстете никога да не срещнете Дингъл-Дангъл!
***************************
Когато една позната майка ми каза, че като ни дойдат на гости с нейната щерка, ще ни донесат и една от играчките ѝ за подарък, много се зарадвах.
„Йее! - казах си - още една играчка, с която моето умно детенце да развива интелект.”
Няколко часа по-късно разбрах колко подло се е отървала тя от това нещо.
„Искаш ли, мами, да подарим на Ники играчката? Той много ще ѝ се радва!" - сигурно му е подметнала небрежно.
„Доб’ееее!’- навярно е отвърнало малката, включвайки се, без да подозира, в подмолния план на майка си.
Играчката представлява пластмасов октопод с извити нагоре пипала, всяко в различен цвят. Те не само примигват с лампички в различен цвят, но и падат при всеки опит да вдигнеш или преместиш нещото.
Има колелца отдолу, и трябва да се движи непрекъснато насам-натам, докато пее. Разбира се, спря да се движи в същата вечер, когато ни я донесоха. За това се погрижи малкият, това си му е специалитет.
Кръстих я Дингъл-Дангъл. След малко ще разберете защо.
Донесоха ни я, включихме я и тя започна да се движи и да пее. Аз уж съм добре с английския, но и досега не мога да разбера текста. Мисля, че започва на английски, а завършва на немски. Най-интересното е, че се пее с китайски акцент - пронизително и звънко. Нали ви е познато усещането да слушаш нещо, което уж аха-аха и ще разбереш, а смисъл така и не се появява. Ей такава му е песничката. Звучи нещо от сорта на:
Дингъл-Дангъл, Дингъл-Дангъл,
Уан-ту-три-фор, мув ауей.
Уи шел мув @№%$*§€% (тук се включва немската част)
Соу леееееет иииииит би! (сигурно се пее нещо друго, но записът е толкова кофти, че не се разбира ясно.)
И така до безкрай.
Нямаш и две секунди да се отърсиш от чутото, и то започва пак:
Дингъл-Дангъл, Дингъл-Дангъл,
Уан-ту-три-фор, мув ауей.
Уи шел мув @№%$*§€%
Соу лееееет ииииит би!
Песничката е една и съща, и се върти нон-стоп.
Стоиш, слушаш, казваш си: "Е, нека се запознае малкият с чуждите езици по забавен начин!”, обаче усещаш как лявото ти око леко започва да притреперва. Щото това чудо не спира, а на детето му е забавно - очичките му светят. Не ми е ясно как децата не ги хващат нервите от непрекъснато слушане на една и съща мелодийка.
Послуша, послуша, пък по някое време го вдигне. Поне 2 от пипалата на Дингъл-Дангъл падат, закрепиш ги обратно, детенце пак го хване, други 2-3 пипала паднат... Идилия!
Детето гледа с възторг, а аз след 20-тото изпяване усещам как съм прецакана с този „подарък”. Разбирам защо познатата ми така с лека ръка ни го е дала.
Улавяла съм се как играчката отдавна е спряна, а аз мислено продължавам да припявам: „Дингъл-Дангъл, Дингъл-Дангъл......” Кой е измислил това нещо, бе?! То верно си е китайско мъчение...
Сега съм я скрила в шкафа на най-горния рафт в стаята на 3-годишния ми вече син, и ме дразни само като я погледна, защото и от поглед вече пипалата падат.
Ще попитате защо не съм се отървала от Дингъл-Дангъл, щом така и така не го ползваме вече.
Първо - нали знаете как едно дете може цяла година да не погледне дадена играчка, и в момента, в който се отървете от нея, то усеща по някакъв си негов начин липсата ѝ, и не мирясва, докато не си я върне, и пак престава да я забелязва. Затова.
А, и друга причина има. Ако срещна някоя мама, която се хвали колко безпроблемно и лесно минава майчинството, ще ѝ подаря Дингъл-Дангъл. Ако някой го иска, да ми пише!
