fbpx
Животът с деца

Ако го докопам тоя Дядо Коледа...

7 януари 2018

Коледната истерия отмина (слава Богу!!), но след нея останаха хиляди играчки, коя от коя - по-влудяващи, а някои от тях и изискващи висша инженерна мисъл, за да бъдат сглобени, завинтени и курдисани някъде, където детето никъде повече няма да ги погледне. Семейството на Мая Цанева се е сблъскало с една такава и вкъщи май малко са се поизнервили!

*******************

„Ако го докопам този Дядо Коледа, ще му отскубна космите на брадата косъм по косъм“ - така съпругът ми се закани на добрия старец, който подари на сина ни книга с вложка картонен модел на пиратски кораб.

Аз се измъкнах тихо от стаята, точно когато баща и син отвориха кутията с части и упътването за сглобяване. След половин час бащата пушеше нервно на терасата и проклетисваше малките китайчета с малките им пръстчета, а Митко подреждаше за абордаж фигури на пирати върху кухненската маса.

Но какъв капитан на кораб си, ако нямаш такъв? Джак Спароу?

След един час реших аз да се пробвам като строител. Кой ще ме спре – точно преди една година аз сглобих цял картонен замък за само час и половина! Тогава изпитах истинска гордост. Кой да заподозре такъв талант на строител у филолога Мая, която никога не е могла да изреже и една елхичка в очертания.

Тогава се поблазних от идеята как моето умно дете ще се справи с игра строеж „за над 3 г.“, но скоро разбрах истинския смисъл на „за над 3 г.“ – да се отвори три години след покупката, примерно когато хлапето е в първи клас.

Попитайте къде е сега замъкът? Полуразрушен и полусглобен на дъното на един кашон.

Явно Дядо Коледа беше забравил предупреждението да не се доверява на китайски конструктори на строителни обекти и тази година ни донесе кораб.

Е, аз си сипах следобедно кафе (беше твърде рано за вино), подредих частите и се заинатих, че ще кача сина си на Черната перла. След замъка, сглобих и няколко мебели на Икеа, и добих ново самочувствие.

Справих се с корпуса на кораба, като пренебрегвах по-миниатюрните дупчици за свързване на елементите, и стигнах далеч – чак до мачтите. Три мачти от по две части! С деликатни прорези като за пръстчета на 3-годишни. Някой да има излишен 3-годишен с търпение на будистски монах? Първо повикване? Второ? Никой?

Повиках мъжа си – той е син на инженер и както сам се хвали, като дете е разглобил и сглобил успешно няколко пъти касетофона и часовника си. Той ме изслуша, погледна мачтите и мълчаливо ми обърна гръб. Почувствах се като изоставена девица на самотен остров.

Малкият пират също вече беше изгубил интерес към кораба и превземаше ЛЕГО пристанище.

Тогава ми хрумна идея – след няколко часа чакахме гости – приятели с добри технически познания и с поглед към детайла.

Митко, помоли Сашо да довърши кораба!, предложих аз.

А той пират ли е?, попита детето мнително.

Ами.... ДА!! Бил е и пират (в смутните години на продажба на дискове на пл. „Славейков“).

Добре. Сашооооо!

И така тази година се сбогувах с титлата „Строител на година“. Малките китайчета ме победиха. Тяхната страст към детайла на детските играчки макети е пословична и може да се сравни с водно мъчение на родители.

Но, ако вас предизвикателствата не ви плашат, поръчайте си на Дядо Коледа следващата година да ви донесе макет на Тадж Махал или на Великата китайска стена.

Ние само ще седим отстрани и ще чакаме да ни разказвате.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross