fbpx
И аз съм човек

Аз съм майка и съм важна

20 август 2018
Елисавета Белобрадова

Казвам се Елисавета, на 41.

Майка на три деца и съосновател на Майко Мила!

Цял живот съм вярвала в системата, в системността, разума, логиката и най-вече познанието и науката, защото познанието и науката са това, което ще ни спаси, когато нищо друго не е останало.

Аз съм онази майка, която е родила три пъти секцио по медицински причини. Тази, която и е успявала, и не е успявала да кърми. Нито шишетата адаптирано мляко, нито интимните и сладки моменти на кърменето са ми чужди.

Аз съм онази майка, която винаги безпрекословно е вярвала в медицината, лекарствата и никога не успя да припознае за свой начин на живот самолечението, алтернативната медицина и хомеопатията.

Аз съм онази майка, чийто календар с ваксини на децата е безупречно попълнен и когато има медицински проблем, единственият ход е да звънне на педиатър или сама да отиде на лекар.

И днес, с цялата ми убеденост в рационалното, искам да кажа нещо на всички жени, които ще прочетат този текст, независимо дали водят моя начин на живот или изповядват друга житейска философия:

Вашият живот, вашето достойнство, здраве, щастие и самочувствие са най-важното нещо, за да бъдете вие и семейството ви здрави и щастливи. Майката е в центъра на всяка родилна грижа по света и има защо.

Майката. Тя е най-важното същество.

Вие сте най-важното същество в процеса на раждане и е време да започнете да мислите за себе си като за такова. Не единственото важно, но най-важното.

И преди да ми обуете хипарските сандали и да ме пратите да раждам в плевнята, както много се опитаха в последните дни, ще спомена следното: според ежегодния доклад на ООН за световното щастие, е доказано, че най-важният фактор за отглеждане на щастливи, здрави деца, с амбиции и шансове за развитие, се оказва не доброто образование, социалния статус или походите в природата, а ПСИХИЧЕСКОТО ЗДРАВЕ НА МАЙКАТА.

Да, точно така.

Уравновесената, спокойна майка носи на децата си това, което нито парите, нито био вафлите, нито уроците по икебана могат да дадат. Увереността ви, че сте важна и че светът ви дължи уважение, както и вие на него, е това, което ще помогне на децата ви да станат тези, за които нощем се молите, докато не можете да заспите, защото няма майка на света, която не е лежала нощем, мислейки с тревога за децата си.

Не се отказвайте от себе си

Но това няма как да стане, ако се отказвате от себе си. Ако приемате унижение, обиди, лошо отношение и го завирате нейде дълбоко в себе си. Ако пристъпвате боязливо напред с убеждението, че нямате право на нищо, освен да навеждате глава и да мълчите, стига детето да се роди здраво и да си го приберете у дома, защото там вече нещата са различни.

Вие имате право да бъдете щастлива по време на един от най-важните моменти в живота ви. Да, той боли, понякога нетърпимо, но проведен с внимание, любов и загриженост, може да остане в спомените ви като един от най-щастливите.

Преди да види първото си дете, жената няма представа какво ще я връхлети. То може да не я връхлети на секундата, може да стане след месец, но тази любов променя живота на жената завинаги. Изцяло. Необратимо.

До сърцето ѝ се появява друго сърце – на нейното дете, и завинаги остава в гърдите ѝ. Всяка майка заслужава да отпразнува мига, в който става майка. С екипа, който ѝ помага. С детето си. С партньора си, с близки.

Всяка майка трябва да ражда с упование в себе си. С внушение, че е силна и дава живот.

Че това е нейната свръх сила, защото това е самата истина.

И всички, които участват в този процес, трябва да ѝ помагат в това ѝ начинание.

Не да я обиждат. Защото обидите в този тъй крехък момент остават завинаги. Ужасните думи, иронията, сарказмът и агресията се отпечатват по кожата ви.

„Аз ли да напъвам вместо теб?“

"Омръзна ми да ви раждам децата!"

„Айде, изсери го това дете“

„Като го правеше, не се оплакваше, а?“

„Лигла“

Няма жена на този свят, която да е заслужила, в който и да е момент от живота си, такова отношение. И ако някой успее да ви внуши, че сте виновна, затова че някой е бил агресивен с вас – не му вярвайте. Това е алибито на насилника.

Не вярвайте в мантрата „Забравя се“.

Ще я чуете сто пъти поне в разговори за раждане.

Не, не се забравя. Ще забравите с какво сте нахранили детето си в 4-я месец, кога за пръв път сте му дали жълтък или броколи, но никога няма да забравите как сте го родили. Никога. И не трябва да забравяте, защото това е вашата среща с детето, което ще ви обича такава, каквато сте – ниска, висока, пълна или слаба. С червило, без червило. Разрошена или сресана.

То ще ви обича винаги, при всички обстоятелства, а вие ще сте готова да дадете душата си то да е добре. Това е велика среща и вие двамата заслужавате да се срещнете за пръв път в смях, радост и щастие, доколкото това е възможно, разбира се.

Не се забравя и Слава Богу. Още си спомням объркването през мъглата, когато видях първото си дете. Сладостта от появата на второто ми, огромно бебе и облекчението и сълзите, когато видях третото. Никога няма да забравя. Беше страхотно. Борете се за тези спомени, борете се да бъдете уважавана, обгрижена топло и с обич, за да не забравите никога.

Достойнството на майката и неприкосновеността на нейното тяло и душа са в центъра на родилната грижа

и всеки, който ви каже друго, ви подвежда.

Да искате уважение и грижа не е да искате да родите в плевнята или да сте безмозъчна, ирационална особа с претенции. Не се оставяйте да бъдете манипулирани. Аз не само не съм раждала в плевня, ами не мисля, че някога съм стъпвала в плевня. И село нямам дори, на което да ида, за да видя дали случайно няма да ми хареса.

Аз съм майка на три деца. И съм важна. Достойнството ми, тялото ми, душата ми са важни. Най-важни. Трябваха ми много години, за да се науча да го казвам, но се научих. Сигурна съм, че и вие можете.

Елисавета Белобрадова

Съоснователка на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross