Жените могат всичко, даже и да отидат на Марс и да не се върнат повече! И това не е празнословна заплаха, а съвсем ясният план за бъдещето на южноафриканката д-р Адриана Мараа.
Тя е една от стотината колонизатори, избрани да участват в проекта Mars One (Марс Едно), да заминат за Червената планета през 2025 г. и да се установят там, за да я проучват и изследват, пък може и някой ден да ни поканят при тях, знае ли се...
37-годишната Адриана е избрана да участва в Марс Едно заради впечатляващата си научна биография на теоретичен физик и квантов биолог, но и заради духа ѝ на изследовател и приключенец. Сигурни сме, че ДНК-то ѝ е пълно с много него.
Догодина ѝ предстои да замине за Антарктида, където заедно с екипа Off-World на организацията Proudly Human ще симулират как се живее буквално в извънземни условия.
Адриана е основател на Proudly Human и директор Фондация за космическо развитие, която пък е организатор на инициативата Africa2Moon – първата мисия на държавите от африканския континент до Луната.
Преди да се изстреля към звездите, д-р Мараа ще стане част от международния форум за иновации Innovation Explorer, който се провежда у нас за шеста поредна година.
А още пък преди това тя е къде - разбира се, че в Майко Мила!, за да ни смае и вдъхнови със смелостта си. Вадим бялата кърпичка, за да помахаме след совалката към Марс и почваме да си говорим с нея.
Изключително сме развълнувани от възможността да говорим с Вас! Ще ни разкажете ли малко повече за себе си? Къде сте учили и какви бяха детските ви мечти и интереси?
Моята мечта? Мисля, че моята голяма мечта и съдба е Марс. Притежавам магистърска степен (с отличие) по квантова криптография и докторска степен по квантова биология.
Постдокторските ми изследвания бяха съсредоточени върху квантовите ефекти при фотосинтезата, както и върху възникването на пребиотичните молекули и на самия живот, а в момента правя втора докторска дисертация по икономика в областта на ограничена на ресурси природна среда във Висшето бизнес училище към Университета в Кейптаун.
Цял живот съм си мислила да прекарам определено време на Марс…
Ако някой иска да види моя снимка на 14 години с училищен проект на град на Марс, може да прегледа акаунта ми в Туитър.
Как решихте да станете физик и кога осъзнахте, че имате интерес към квантовата биология?
Интересувам се от тези неща цял живот. Квантовата механика е фундаменталната теория, която описва свойствата на субатомните частици, атомите, молекулите, молекулярните ансамбли и може би отвъд тях.
Квантовата механика работи при мащаби от порядъка на нанометър и по-малко и е в основата на фундаментални жизнени процеси като фотосинтезата, дишането и зрението. В квантовата механика всички обекти имат вълнови свойства и когато те взаимодействат, квантовата кохерентност описва взаимовръзките между физичните величини, свързани с такива обекти благодарение на тази вълнова природа.
Това звучи колкото сложно, толкова и интересно. Трябва ни време да го осмислим, затова помогнете ни като ни разясните какво всъщност е квантова биология?
Биологията, в настоящата си форма, постигна големи успехи при прилагането на класически модели към живи системи. В повечето случаи едва доловимите квантови ефекти при (между)молекулни мащаби не играят определяща роля за цялостното биологично функциониране. Тук „функционирането“ е в широк смисъл.
Например: Как работят зрението и фотосинтезата на молекулно ниво и при ултрабързи времеви мащаби?
Как ДНК с нуклеотиди, подредени на разстояния от около 0.3 нанометра, се справя с ултравиолетовите фотони?
Как един ензим катализира основна биохимична реакция?
Как нашият мозък, с неврони структурирани в суб-нанометрови размери, обработва такива изумителни количества информация?
Как става репликацията и трансформацията на ДНК?
Разбира се, всички тези биологични функции трябва да се разглеждат в контекста на тяхната еволюционна пригодност. Обикновено се смята, че в тези случаи разликите между класическото приближение и квантово-механичния модел са пренебрежими, въпреки че в основата си всеки процес се управлява изцяло от законите на квантовата механика.
Какво става на трудно определимата граница между класическите и квантовите режими? И по-важно, има ли основни биологични функции, които „изглеждат“ класически, но в действителност не са? Ролята на квантовата биология е точно в това - да разкрие и да обясни тази връзка.
Има ли как според вас да установим баланс между различните енергийни източници в 21 век и как бихме могли да се справим в условията на климатични промени, свръхпопулация, засушаване и т.н.?
Нарастващото население на Земята има нужда от все същите фундаментални ресурси – чист въздух, вода, храна. Но мисля, че можем да се развием и да постигнем по-добро бъдеще с помощта на науката и технологиите и най-вече задавайки големи въпроси – такива, чиито отговори няма в настоящата ни реалност.
Животът на Марс е една съвсем различна реалност, но за вас това вече не е в областта на научната фантастика, а план за близкото бъдеще. Вие сте един от 100-те финалисти, избрани да станат част от проекта Марс Едно. Какво ви накара да вземете участие в този проект?
Аз съм амбициозно момиче, а никога на Земята (и извън нея) не е съществувал по-амбициозен проект, в който да участвам. Проучването на Марс ще бъде най-голямото приключението не на века, не на хилядолетието, а според мен в историята на планетата Земя.
В момента живеем в епоха, в която изключително сериозно сме се заели да стигнем до Марс и да изградим там колония не само за хора, но и за растения и други поддържащи организми, които ще са ни необходими за храна на нашата съседка Марс. И мисля, че това в действителност е началото на бъдещето ни в Космоса.
Как виждате живота си на Червената планета?
Да предположим, че кацнем на повърхността на Марс благополучно, но как бихме оцелели там? Ако говорим за енергийни източници, то Марс е част от Слънчевата система, така че ще имаме достъп до слънчева светлина. Ще имаме нужда от ефективни, здрави, леки соларни панели – колкото по-евтини, толкова по-добре. Що се отнася до водата: в океаните на Марс има останал лед в пясъците, така че ще трябва да копаем пясък, да го нагряваме на слънчевата светлина и така да вадим, пречистваме и рециклираме водата. А кислородът ни също ще идва от водата.
Как се справяте (и изобщо необходимо ли е това) с идеята, че повече няма да се върнете на Земята?
Истината е, че черпя вдъхновение от предците си, които са направили нещо подобно в своето време: предприели са дълго и опасно пътуване, без вариант за връщане назад, за да колонизират Южна Африка в края на 17 век. Повече от 300 години по-късно искам да продължа делото им и да изследвам непознатото.
В крайна сметка изследването на Космоса е кулминацията, върха на човешките постижения. Всички трябва да живеем с гордост и да се захващаме с неща, които ще ни извадят от комфортната ни зона.
